В днешния свят, в днешно време или да започнем с това каква е днешната жена. За мен днешната жена е по-често срещана като сянка на мъжкия образ или в напълно инфантилно държание.
Ще я видим в изкуствено направените момичета и кукленско държание, в плоските интереси, знания, маниери. В това да продава тялото си по възможно най-грозния начин. В копирането на чалга културата, която налага, че външният имидж е над всичко. И всичко е толкова изкуствено и превзето, че просто на мен ми се повдига.
Другият тип жени са работохолички, работят по цял ден, опитват се да се налагат, да издържат сами себе си, да имат собствен бизнес, да правят и градят кариера, да създават дом, ако може и семейство, да са домакини и т.н. Това ме изморява, само докато го пиша и замислям. Но това е пренавиване и твърде много, за една нежна душа.
Разбираемо е, че жената преди време е имала нуждата да заеме своето място, да бъде приета и уважавана, но да се съревновава с мъжете е вече извън всичко женско. Тя съвсем е иззела функциите на мъжа, как той да бъде мъж в тези условия, а затова и днешните мъже са не по-малко виновни…
Има и друга гледна точка, погледнато от това, че все пак ние сме като Ин и Ян и всеки един носи в себе си и мъжкото и „женското начало. И както е нужно жената да се срещне с мъжкото в нея, така за мъжа е необходимо да се срещне с жената в себе си.
И не става въпрос за половите наклонности или „гейски“ маниери, както някой ще си помисли. А за това мъжът да бъде по-емоционален, нежен, внимателен… Така или иначе всяка жена мечтае и има нужда от това. Този процес се случва вече, може и да по-бавен, но е започнал. Докато жената винаги е била тази, която е насочена навътре, към вътрешния си свят, с по-високи разбирания, осъзнатост и водеща в тези отношения, сега по-скоро при нея се наблюдава крайност, отричайки и забравила своята истинска същност, заложена ѝ по природа.
Истинската същност на женствеността, която е заложена във всяка една от нас е нещо магично, което е изпълнено със свещенност и сила. Тя не е пошла или вулгарна. Тя е магнетична, съблазнителна, изкусителна, именно защото знае каква сила притежава в себе си. Именно това, че е слаба и беззащитна я прави силна.
Именно днес жената е напълно забравила да използва това си качество. Тя дори се страхува от тази нейна сила. Опитва се да я скрие дори, носейки предимно мъжки дрехи, страхувайки се от тялото си и проявата му. Но жената е Любовта, именно на нея се пада честта да носи и създава живот… Това е нещо свещено, сакрално, изживяно в пълния му смисъл…
Жената е крехка и уязвима, тя преживява и изживява, отпуска, приласкава и успокоява. Тя е нежна, тя създава и пресътворява света отново и отново. Тя ражда, но не само в буквалния смисъл. Тя, ражда, дори когато пее, готви, танцува… рисува… работи. Раждането в нея е именно в свързването ѝ с нея самата, в цялостност и единство, когато вложи и сърцето си и душата си, когато се отдаде истински на самата себе си и това, което е, когато се отдаде напълно на мига.
Тя е плавна, мека. А не забързана, тичаща, налагайки си да живее в стрес, който не ѝ е присъщ. Тя се съединява и свързва с пулса на земята и законите на Вселената. Пускайки цялата жизнена енергия да минава свободно през нея. Това е „магия“, която всяка една носи в себе си.
Има много причини днешната жена да се плаши от нея, именно защото все още носи в клетките си спомена за мъченията, убийствата, хуленията…изгарянията, преследванията… Заради тази нейна сила.
Но днес тя извоюва правото си и днес тя не бива повече да се страхува от своята силата! Днес, тя трябва отново да се прероди за живот, за да пресътвори наново света и продължи живота. Именно защото в жената е смисълът на живота!
Сега разбираш ли, колко си свещена и значима, да си тук и да бъдеш отново Жена!?!
Автор: Петя Василева
Източник: amaranthp.wordpress.com
