„Тя те обича така, както слънцето обича да нахлува рано сутрин в стаята, намиращо пролука сред пердетата.

В 8 ч. сутринта тя вече е станала отдавна и с наслада попива всеки нов детайл. Драскотината на стената, която не е забелязала до този момент, мистериозната синина на коляното, която си е направила заради някоя незапомнена среща с ръба на масата… и твоето спокойно дишане до нея. Тя те обича достатъчно, за да бъде твоето слънце в сутрин като тази и в още много други. Ето че протяга ръка и те докосва – всеки неин допир е обич и грижа.

Тя те обича, защото я вдъхновяваш да бъде по-добра и да се стреми към онова, което никога не би постигнала сама.

Измъкни я от леглото в дъждовните утрини, когато никак не ѝ се става, или си останете сред тежките завивки, лениво протягайки ръце и крака. Тя те обича като закуска в леглото. Като песен под душа.

Тя те обича и в най-мрачните моменти, в най-тъмните нощи и в дните, в които небето е натежало от дъждовни облаци.

Тя те обича и е готова не само да бъде Слънцето, но и Луната, да заблести с нейната сребърна светлина и да ти покаже, че винаги има надежда. Тя те обича толкова силно, че е готова да ти даде всяка частица светлина в себе си.

Нейната любов говори на всички езици на Земята и за нея не ти трябва преводач. Нейната любов е жива и в слънчевите, и в дъждовните дни, и в топлите, и в студените, и в бурните дни, и в тихите нощи, защото тя умее да обича и е избрала да обича точно теб.“

Кара Скай

Източник: https://dama.bg