Ние сме учениците в училището на кармата.
Как можем да обясним какво е карма? Най-лесният начин е като си представим една кутия. В нея слагаме всички добри и лоши неща, които вършим. Тази кутия обаче я държи Съдбата. И в определени ситуации, когато имаме нужда от нещо, тя бърка в кутията и ни давам от там това, което тя прецени.
Съвсем дребен пример – на слизане от трамвая давате билетчето си на някого, който се качва. Без да го питате дали има нужда, без да му искате нещо в замяна, без да се замислите, просто го правите и забравяте. След време се случва така, че трябва да се качите на градски транспорт, закъснявате, нямате време, а автобусът идва. Качвате се и осъзнавате, че имате само едри пари в себе си и никакви дребни за билет. Няма кой да ви развали сумата, но това за пред контрольорите не е оправдание и ще ви глобят. Тогава човек отстрани, който забелязва притеснението ви, се приготвя да слиза на следващата спирка и ви дава с усмивка своето билетче.
Това е много елементарен пример за действаща карма, като със сигурност бихте се сетили за още много, както дори, така и лоши.
Кармата е това, което ние сами привличаме да ни се случи с нашите действия или бездействия.
Ето и някои от основните принципи на кармата:
Най-важният и основен сред тях е, че докато не се научиш на нещо, уроците няма да престанат. Ако срещаш едни и същи проблеми, едни и същи трудности, значи трябва да научиш конкретен урок и докато не го усвоиш, колкото и да упорстваш, проблемите не биха отминали.
Другият принцип е, че каквото чувстваш, това привличаш. Ако в съзнанието ти постоянно кръжат лоши, черни и тъжни мисли, самият ти излъчваш точно това и съответно привличаш такива неща. Нищо хубаво няма да дойде, ако мислиш само за негативното. Даже по-лошо – дори и да дойде, няма да го разпознаеш, тъй като ще имаш „очи“ само за черната страна на нещата.
Следващият кармичен урок е, че животът ни е наше огледало. Ако не харесваме живота си, трябва да се вгледаме в себе си. Както се каза по-горе – привличаме това, за което мислим. По същата логика, ако животът ни не ни харесва, то отговорността за това е изцяло наша.
Начинът ни на живот може да бъде представен като строеж на къща – имаме визия, имаме желание, мечтаем си за конкретно нещо, но ако не почнем да строим, то няма как да се случи. След като започнем работа обаче, трябва да сме внимателни – какви основи полагаме, колко усърдно се трудим и най-вече – успяваме ли да строим така, че къщата ни да прилича на тази от мечтите ни?
Следващият кармичен закон е, че нищо не е случайно. Мислите, че между две случки няма връзка? Има, но вие не сте се постарали да я видите. Когато мислим по-осъзнато и най-вече – стремим се да имаме фокус върху нещата, а не да разпиляваме ума си в хиляди посоки едновременно, ще започнем да забелязваме много повече изумителни неща около нас.
Когато живееш с отворено съзнание, се разтваря и мирогледа ти, намираш логическо обяснение за неща, за които досега си мислил, че са били случайни. Всичко, което ни се случва е конкретен урок, както вече се спомена по-горе. Животът е безкрайно училище, в което ние сме ученици, а кармата учител.
И за финал – няма такова нещо като лош или добър късмет, това е точно кармата. Каквото сме направили, това ще получим обратно, или както гласи хубава нашенска поговорка – каквото си посял, това ще пожънеш 🙂
Източник: https://www.edna.bg
