Ортомолекулярната медицина може да добави 25 и повече години към живота ни.
Психичните разстройства и често променливите поведения нерядко са с препокриващи се диагнози и имат почти еднакви профили на нутриционален дисбаланс. Състоянието на тревожност например обикновено е съпроводено с депресия. Хората с тежка депресия имат негативни и даже суицидни мисли, проявяват агресивност, изпитват тъга, рядко се усмихват и се затварят в себе си. Суицидната склонност е много разпространена при пациенти с депресия, безпокойство и нарушения на поведението. Натрапчивите мисли често се срещат при хора с тревожни разстройства, но не са достатъчни, за да се диагностицира обсесивно-компулсивно разстройство (OCD), освен ако те не са толкова тежки, че дълбоко да променят поведението на индивида.
Лайънс Полинг – бащата на ортомолекулярната медицина
Лайнъс Полинг е двукратен носител на Нобелова награда, една за мир и една за химия. През 1968 година въвежда термина „ортомолекулярна медицина“. Ортомолекулите са витамини, микроелементи, минерали, аминокиселини, хормони и други биовещества. Той открива, че при набавянето на допълнителни дози от тях в човешкия организъм значително се подобрява физическото състояние и дори с ортомолекулите може да се лекуват тежки заболявания. Полинг изпробва своята теория върху самия себе си. В продължение на четвърт век приема всекидневно огромни дози витамин С и в цветущо здраве доживява до 94-годишна възраст. В началото на хилядолетието е обявен за един от най-влиятелните химици, променили завинаги начина, по който се борим с вирусите.
СВРЪХСТИМУЛ
Хората с пристрастяващо се поведение често имат и дисфункция на настроението, нарушения на поведението или шизофрения.
Пристрастяващото поведение варира от употребата на наркотични вещества и алкохолизъм до хазарт, сексуална зависимост, натрапливости.
Постоянната тревожност често е свръхстимулирано състояние и в напреднал стадий става разрушителна. Тя може да бъде свързана с фобийни разстройства и шизофрения. Прекалено стимулираните състояния на безпокойство/тревога не са продуктивни. Обратно, при биполярна/маниакална депресия прекалено стимулираните състояния (мания) често са продуктивни – великите художници са рисували шедьовър за една нощ.
При депресията и хроничното безпокойство често липсва концентрация, в тежките случаи е постоянна и може да променя мисловния процес. Последното е компонент на хиперактивност с дефицит на вниманието (ADHD). Абсолютната липса на концентрация често се дължи на блокиране на мисловния процес за дълго, което пък е разпространено при натрупване на тежки метали в организма.
Раздразнителност и агресивност откриваме при много категории психични заболявания. Гневът е продукт на депресия и хипогликемия едновременно. Често той може да прерасне и в престъпно поведение.
ДЕФИЦИТ
При всички гореописани примери имаме налице дефицит на невротрансмитери, които пряко или косвено стимулират мозъка. (Още – в брой 6/2018 на Списание 8.) Да разгледаме депресията – тя е класически пример за невротрансмитерна недостатъчност. Текущи проучвания в сферата на ортомолекулярната медицина сочат, че тя се причинява от намален приток на мозъчни невротрансмитери. Главните сред тях са серотонинът и катехоламините (допамин, норадреналин и адреналин).
При борбата с психичните разстройства конвенционалните медикаментозни лечения се опитват да увеличат синаптичната наличност на един или два невротрансмитера. За да си свършат работата обаче, тези лекарства зависят от вече натрупано достатъчно количество невротрансмитери и така влизаме в омагьосан кръг.
В клиничната практика при много пациенти лекарствата или поначало не работят, или спират да действат с течение на времето. Това често води до увеличаване на дозата или до смяната на едно лекарство с друго. Но така проблемът с невротрансмитерите не се решава и много пациенти с разстройства остават хванати в капана на хроничната невротрансмитерна недостатъчност.
РЕШЕНИЕ
Ортомолекулярната медицина предлага решение. То се основава на факта, че важните при разстройствата на настроението и поведението биохимични синдроми са тези, които в крайна сметка влияят върху производството, освобождаването, инхибирането и сигналната трансдукция на невротрансмитерите. Различни групи сред хората с ментални разстройства имат специфичен биохимичен дисбаланс. При някои е налице недостиг на есенциални мастни киселини, нутриционална недостачност, дисгликемия, непоносимост към дадени храни, храносмилателни проблеми, малабсорбция, дефицит на витамин В3, В6 или С, натрупване на тежки метали, недостиг на цинк, мозъчен хипотиреоидизъм и хипоадремия. Ортомолекулярната медицина играе ключова роля в лечението на всички горепосочени психични проблеми. Целта є е да коригира причинителите, които влияят върху биохимията на мозъка.
За да произведе невротрансмитери, мозъкът се нуждае от адекватни нива на метилиране. Метилирането е основна химическа реакция, включваща наред с други неща и производството на невротрансмитери в промоторния регион на ДНК. Пониженото метилиране е широко разпространено при всички психични разстройства. Синдромът на понижено метилиране е синдром на невротрансмитерна недостатъчност!
В нашата практика с ортомолекулярна медицина сме се сблъсквали с много пациенти с психични разстройства, при които налице е компрометирано метилиране. Ясно е, че някои мозъчни пътища са свръхстимулирани, докато други са потиснати.
Разбира се, всеки пациент е различен – някои са с ниско ниво на серотонин спрямо катехоламините (допамин, норадреналин, адреналин), при други е обратното. Като предизвикаме ефективно метилиране, осигуряваме механизъм, който преодолява дефицита на невротрансмитери точно в областите на мозъка, които не са достатъчно стимулирани.
ВИТАМИНИ
Ортомолекулярното третиране например с витамин В12, фолиева киселина и други хранителни вещества успешно възстановява метилирането.
Ортомолекулярното лечение стимулира вродената способност на мозъка да „решава“ кои специфични мозъчни пътища се нуждаят от невротрансмитери. Това е в пряк контраст с конвенционалните психотропни лекарства, чието влияние върху дадени мозъчни пътища е фиксирано, неадаптивно и често със странични ефекти.
Ортомолекулярната терапия предизвиква специфични биохимични реакции в организма с цел предотвратяването и лекуването на болести от различно естество. Мога смело да заявя, че чрез правилната употреба на витамини, различни нутриционални вещества и здравословни практики ( започвайки от средна възраст ) всеки може да добави 25 и дори 35 качествени години към живота си.
