Иска ми се да разгледам темата за здравето и болестта. Какво е здраве и какво е болест? Какво е разбирането ни за тези понятия.

„Болестта (на лат. morbus) е състояние на организма, предизвикано от действието на прекомерно силни или необичайни дразнители, протичащо при нарушена хомеостаза и понижено качество и ефективност на жизнените процеси. Проявява се с ограничена приспособяемост към условията на средата. Представлява дълбоко и трайно отклонение от нормалната жизнена дейност на организма, съпроводено със структурни(в анатомията на органа) и функционални(в изпълнението на функциите на органа) изменения в него.“

Структурните нарушения се съпътстват от функционални, но функционалните могат да настъпват и без да е изменена структурата(анатомията). Например, фрактурата на крайник е структурно нарушение(целостта на костта е нарушена), което води до ограничена подвижност(функционално нарушение) на съответния крайник. За сравнение, ако ни стреснат – сърдечният ритъм се ускорява(функционално нарушение), но сърцето(структурата) ни е здраво.

Системните функционални нарушения, обаче,  могат да доведат до структурни – ако, например, често сме гневни това води до повишена киселинност в организма(функционално нарушение), която в един момент може да разруши зъбите ни или да предизвика язва на стомаха, хранопровода(структурно нарушение).

Когато се лекуваме ние най-често се заемаме да атакуваме нарушените функции и структури – пием хапчета, които да ни успокоят и да нормализират ускорения пулс, кръвно налягане, променяме хранителния си режим, за да предпазим язвата от нарастване и т. н.

В цялата тази схема на лечение пропускаме нещо много важно – и функционалните и структурните нарушения се явяват резултат от нарушена хомеостаза(баланс), както се казва в определението за болест. В този смисъл ние се борим срещу болестта, а не за здравето, защото се фокусираме върху следствието, а не върху причината. Ако трябва да илюстрирам това, използвайки примера с повишената киселинност в тялото, който дадох по-горе, киселинността представлява резултата, а гневът е причината. Няма как да възстановим здравето, атакувайки само резултата. В най-добрия случай ще имаме отсъствие на болест(неизвестно за какъв период), но не и здраве.

Всъщност, понякога, лечението насочено само към резултатите не само, че не ни прави по-здрави, но изпраща проблемите ни на по-дълбоко и често по-опасно за организма ни ниво. Да кажем, премахването на една алергия, без да е атакувана причината, която я поражда, може да доведе до поява на астма в последствие. Това се случва, защото причината търси път за изява – ако сложим стена на пътя, тя ще потърси нов, както водата заобикаля преградите по пътя си.

Ще дам друг пример – ако сте склонни да посягате към храната, по-често от необходимото, но в един момент решите, че искате да отслабнете и ограничите храненето си е възможно да прибегнете към алкохол, цигари или да развиете болест … Важно е да откриете какво ви е подтиквало да прекалявате с храната, а не просто да я намалите.

От практиката си на терапевт съм се убедила, че организмът ни е изключително мъдър и никога не предприема безсмислени действия – може някои действия да ни се струват неприятни или болезнени, но винаги имат смисъл.

Болестите и проблемите(телесни и душевни), които възникват са в резултат на авторегулацията и стремежа към равновесие на тялото и психиката ни. Често, онова което определяме като патология или отклонение, всъщност е защитен механизъм, който тялото или душата ни използват, за да се предпазят от нещо по-страшно. Затова преди да решим, че нещо ни пречи и искаме да го премахнем, трябва първо добре да проучим какво го е създало, как и кога е възникнало и каква функция изпълнява. След това е нужно да изградим алтернатива и чак тогава можем да премахнем онова, което определяме като болест или проблем. В противен случай е все едно да хвърлите патериците си, понеже ви дразнят, без да сте се погрижили за здравето и стабилността на краката си.

В този смисъл болестите и проблемите са шанс за развитие и израстване, а не пречка в живота ни. Здравето не е константа, а процес. Процес на обогатяване и развитие. Болестта е сигнал, че развитието е спряло или нещо му пречи да продължи. Лечението следва да се насочи към възстановяване на развитието, а не към заглушаване на сигнала – когато пресичате улицата и чуете клаксон спирате, връщате се назад или ускорявате крачка напред (предприемате действие), а не си запушвате ушите, защото звукът е силен и неприятен. Сигналите, които душата и тялото ни подават под формата на болка, неприятно усещане или дразнения са „клаксони“, които е важно да чуем, защото целят да ни предпазят, да ни помогнат. Вслушвайте се и не ги заглушавайте! Здравето и болестта не са противоположности, а различни състояния на виталността.

Хората казват: „Времето лекува.“ Времето не винаги лекува, може и да разболява – зависи какво се случва, докато тече. Само по себе си то не е панацея за болежките и проблемите. Не е важно времето да минава, важно е как минава. Нерешеният проблем, неизплаканото страдание, подтиснатият гняв се задълбочават във времето и ескалират. Ако болката се усилва, това е сигнал да и обърнем повече внимание, а не да я пренебрегваме или да чакаме да отмине от само себе си.

Източник: http://psiholozi.com