Рак. Страх. Гладуване. Едва ли може да си представите каквато и да е комбинация от тези думи в история, която да завършва щастливо. Но ще грешите. Опровержението може да намерите в историята на Милен и Ади Цанови, които са минали и през трите неща, за да стигнат до там, където са днес – здрави, щастливи, наричащи себе си “победители”.

Двамата практикуват лечение чрез глад. Всяка седмица – в понеделник, не ядат нищо, а понякога гладуват и за по-продължителни периоди. Правят го, защото вярват, че тялото може да се излекува само, стига да му оставиш такава възможност. И обратното – постоянното ядене на мъртва, преработена и създадена индустриално храна го затормозява и разболява. Според Милен и Ади единственият начин да се справиш с болестите е сам да поемеш отговорност за това, вместо да я прехвърляш на лекарите.

До своята истина те са стигнали по най-трудния възможен начин. Милен разбира, че има рак на езика в края на 2014 г. Лекарят му дава и краен срок – горе-долу шест месеца живот. Защото повечето подобни случаи завършват с летален край.

“Идилията, в която живеехме, се срина”, казва за този момент от живота им Ади. След като се съвземат от първите няколко часа на шок, Милен решава да тръгне по много различен път от повечето хора. За дни се консултира с деветима различни лекари, чете много, прави си план. “Седнах и написах в един тефтер: 21 дни да променя живота си.” Сметнах го в минути и в секунди, защото животът ми оттам нататък не се измерваше в часове, а в секунди”, разказва Милен.

В крайна сметка всички мнения сочат към операция, на която той се съгласява. Успява обаче да се пребори лекарите да го оперират извън протоколите, по избран от него начин, с минимални щети на живата тъкан. “За тези 21 дни се пробудихме и разбрахме, че операцията не е превенция. Тя само маха следствие, а не първопричината, която е задръстен, болен организъм.”

Затова и отказва химиотерапия. Тръгва да се бори със самия себе си, като прилага гладолечение по метода на Марк Герсон. После двамата с Ади заминават за Тайланд с отдавна закупени билети. След като се връщат, Милен прави и дълго гладуване – не хапва нищо в продължение на 22 дни.

Двамата държат снимки от предишния период на живота си, за да им напомнят откъде са тръгнали и и къде са стигнали. Фотограф: Цветелина Белутова

Година и половина по-късно срещам Милен и Ади в тяхното царство – красива стара къща, на приказна дълга маса, до огромна библиотека с хиляди книги. Пътят, който са избрали, е дал резултат. “Скоро ставаме на по 41 години, но не сме се чувствали по-добре и когато бяхме на 20. Милен се готви за триатлон – колоездене, плуване, тичане, и има нормативи, за които не би могъл и да мечтае преди години”, щастливо разказва Ади. За единия кантарът показва с 50 килограма по-малко, а за другия – с 32.

Въпреки резултатите двамата не се опитват да омайват с митове и приказки. Новата им философия е прагматична и включва прочитането на стотици книги, изследвания и експерименти “на свой гръб”. Така, малко по малко, те правят собствена методика за това как да се чувстват по-добре.

“Хранехме се безогледно – за 20 години обиколихме света и изядохме света”, признават си двамата преградите, в които сами са се блъскали преди. “До 25 октомври 2014 г. имахме много знания за правилното хранене, просто бяхме надменни и арогантни към това, което се случва около нас”, казва Ади. От 2006 г., когато Милен започва да пълнее, и двамата знаят за гладолечението и го прилагат от време на време, без да са особено постоянни. “Най-честото оправдание е “пада ми кръвното”, “натоварено ежедневие”, “спортувам изключително много”, “а откъде да дойдат протеините” – списъкът за хората, които търсят оправдания, е безкраен”, убедено говори Милен. Той сам е намирал оправдание след оправдание години наред.

“Хората се променят само когато са очи в очи със смъртта и ние сме абсолютният пример. Никога нямаше да го направим, ако нямахме тези 21 дни да избираме”, оценява от днешната си гледна точка той.

Сега разбирането им се е преобърнало на 180 градуса. Гладът не е нещо страшно, а част от режима им. “Не приемаш храна със съзнанието да обновиш своя организъм, да не го притесняваш с други процеси, за да го накараш сам да се лекува, да се съсредоточи в обработката на вътрешните запаси, да се изчисти”, обяснява Ади.

Само 20% от енергията на човек идва от храната, а останалите 80% са от въздуха, водата и слънцето, посочва и Милен. Двамата вече не консумират месо, млечни продукти, захар и брашно, но понякога ядат риба и морски продукти, както и пъдпъдъчи яйца. “Спазваме съотношението 80% сурова към 20% обработена храна. Между маслините и зехтина ще изберем маслините, между авокадото и олиото от авокадо – авокадото.” Спазват и други правила – например вода не се пие поне час и половина след хранене, плодовете се ядат самостоятелно преди хранене и никога като десерт. Двамата търсят “чиста”, местна храна без химикали. “Този начин на хранене може и да е по-скъп, но нашият начин на живот е с една трета по-евтин, защото 113 дни в годината гладуваме.”

Милен е краен и за други части от ежедневието си. На втория ден, след като получава диагнозата си , всички шампоани, пасти за зъби, кремове и лекарства се оказват в чувал на път за боклука. От тогава в дома им не се купуват подобни продукти. “Ако искаш да постигнеш нещо голямо, трябва да си радикален. Защото с конвенционалните методи получаваш само конвенционални резултати.”

Философията на Милен и Ади живее и расте във Facebook групата “Удоволствието да бъдем здрави”. От няколко месеца те разказват за историята и методите си на лечение и в живи семинари – следващите са в края на май и през юни. Целта им е съвсем малка: да събудят хората една стъпка по-рано – преди бедствието да ги е застигнало.

“Искаме да дадем различна гледна точка на хората около нас. В последните 10-15 години всичко се върти около бизнеса и парите и навсякъде ти обясняват как си щастлив, когато си богат. Но никой не говори за фундамента, а той е сбъркан изцяло. Това са само личните успехи – коли, пари, къщи, банкови сметки, скъпи почивки. Когато дойде сляпата неделя, нищо от това няма значение”, казва Милен.

“На смъртния си одър Стив Джобс казва: “Бях арогантен и смятах, че като имам възможност, ще намеря и лек.” Но осъзнава, че може да намериш човек, който да ти управлява бизнеса, да ти коси тревата, да ти готви, да ти води децата на училище, но не можеш да наемеш човек, който да пребори болестта вместо теб. Това е фундаментът. Човек дава най-ценния си актив – живота и здравето, на хора, които не го познават и не се интересуват от него. За докторите ти си част от статистиката”, довършва своята теория Милен.

Той не иска да убеждава всеки да пробва лечение чрез глад, а само да даде подкрепа на тези, които търсят алтернатива за здравето си. Защото промяната не може да се случи, ако си съвсем сам.

Ади и Милен вече са говорили със стотици болни от рак, но съветите им не са насочени само към тази болест. “Марва Оганян казва следното: “От 50 години конвенционалната медицина ме обвинява, че съм шарлатанин, защото лекувам всички болести само с клизма и глад. Аз ги обвинявам, че лекуват 200 абсолютно измислени заболявания с 2000 абсолютно измислени медикамента.” Това беше в основата и на нашето лечение”, обяснява Милен. “Гладът повлиява изключително добре не само рака, а и на сърдечно-съдови болести, затлъстяване, лупус, артрити. Списъкът на болестите, с които се справя, е доста по-голям от списъка, с който се справя конвенционалната медицина в наши дни”, добавя Ади.

Техните стъпки към здравето са прости. Всеки трябва да се изследва – кръвни тестове, хемотест и радиестезия (древна методика за измерване на биоенергийно ниво). Ако човек се бори с конкретна болест, първо трябва да реши истински, че ще поеме по алтернативен път. Ади и Милен са готови да отворят своята вселена с информация за всеки, за да може той да направи информиран избор. Гладуването след това не е нещо рязко, страшно и внезапно, а се прави само след като се пречистят определени органи в тялото.

За себе си двамата са открили здравето именно по този начин. Казват, че промяната не е само в тялото, тя е и духовна. По същата причина и не вярват, че техните методи биха работили за някой, който търси само физически ефекти. “Себепознанието е единственият път.”