Лице, което е диагностицирано като зависима личност, е склонно да разчита на други хора, преминавайки в зависимостта си към тях границите на нормалното. То може да действа като подчинено или прилепнало, за да обеди другите да се грижат за него. Подобен индивид се ужасява да не се окаже сам.

В сърцето на зависимата личност е липсата на усещане за самостоятелна ефективност. Зависимите личности смятат, че са неспособни да достигнат независимост и се усещат неспособни да вземат обикновени решения. Те ограничават дори изразите си на съгласие, поради страх, че ще загубят подкрепата, която имат.
Повечето хора със зависима личност са напълно способни да функционират самостоятелно, но не го осъзнават.

Поради факта, че някой друг винаги обгрижва зависимите личности, те не могат да добият необходимите житейски умения. Това просто запазва и може би разширява цикъла на зависимост. Тези хора може да се страхуват да изглеждат компетентни (дори по теми, с които са добре запознати), защото това е предпоставка да загубят подкрепата на хората, към които са се прикрепили. Въпреки това са съвсем способни да се справят самостоятелно, ако знаят, че някой друг ги контролира.
Признаци и симптоми на зависимата личност

Зависимата личност се характеризира като разстройство на личността в диагностичния и статистически наръчник на психичните разстройства. За да бъде диагностициран с разстройството зависима личност, индивидът трябва да проявява най-малко пет от симптомите, които ще ви изброим.

• Трудност при вземане на ежедневни решения, поради липсата на увереност.

• Необходимост други да поемат отговорност за важни области от живота на индивида.

• Трудности при изразяване на несъгласие.

• Затруднения при започване или изпълнение на задачи самостоятелно, поради липса на увереност.

• Желание да се извършват неприятни дейности, за да се получи подкрепа от другите.

• Дискомфорт, когато са сами, поради страх от невъзможност да се грижат за себе си.

• Незабавно търсене на нова връзка, когато бъде прекратена близката, подкрепяща такава.

• Фокусиране върху нереалистични страхове от самотата.

Индивидите, диагностицирани със зависима личност, вероятно ще се омаловажават като “глупави” или “безнадеждни”. Те тълкуват критиките като доказателство, че се нуждаят от помощ. Могат да избегнат поемането на отговорност или вземането на решения, което вреди на кариерата им или на академичния им напредък.
Разпространение и причини за зависимата личност

Зависимата личност е рядко срещана. Разстройството се среща само при около 0,49 до 0,6% от населението. Зависимата личност обикновено се развива в ранна възраст и се появява при почти същата честота при хора от всички полове.

Комбинацията от биологични и екологични фактори изглежда причинява разстройството.
Хората, които имат авторитарни родители, могат да бъдат изложени на повишен риск от развитие на зависима личност, а тревожността от раздяла на родителите в детството също е съществен фактор. Личности с хронични заболявания са по-склонни да развиват зависима личност, но това се случва само, ако искат подкрепа от другите, от която нямат нужда.
Живот с разстройството

За тези, които имат зависима личност, дори най-простото решение може да бъде трудно. Те може да нямат проблем с това какво да облекат или какво да ядат за обяд, но по-големите решения, като например каква работа да изберат и къде да живеят, често се оставят на родители или съпрузи.

Освен това, хората със зависима личност може да имат затруднения да се изправят пред себе си. Те могат да позволят на други да злоупотребяват или да се възползват от тях. Дори когато гневът е подходящ за ситуацията, те често се боят да изразят мнението си от страх да не загубят подкрепа. Случва се да изградят силна връзка с нови хора, преди да са ги опознали добре или да останат в отношения, които са токсични, злоумишлени, или нездравословни по друг начин, за да запазят поддържащата си мрежа. Хората със зависима личност са по-склонни към депресия и гранично разстройство.
Лечение на зависимата личност

Психотерапията е основното лечение, което се прилага за това разстройство. Фокусът на терапията обикновено е да помага на хората да станат по-независими.

Когнитивната поведенческа терапия може да се използва, за да помогне на индивида да се бори с негативните мисли и да започне поддържа по-независими поведения.

Психодинамичната терапия също е особено ефективна за лечение на разстройството. В нея терапевтът работи, за да изследва корена на разстройството и несъзнателните процеси, които го продължават. Специалистът трябва да се увери, че пациента вече не зависи от тях. Целта на лечението е да се насърчи независимостта и терапията трябва да накара индивида да се чувства по-способен да се грижи за себе си.

По статията работи: Станислава Тонева
Източник: https://psychology.framar.bg