„Във всеки у нас се крие добро и зло, светлина и мрак, изкуство и болка, избор и съжаление, жестокост и саможертва… Никой не може да живее сред светлината през цялото време.“
Либа Брей

Пътят към щастието въобще не е такъв, какъвто си го представяте. Имам предвид, че всички грешим, когато се пресягаме единствено и само за щастие, добри дни без проблеми и хубави настроения.

Според мен по този начин се ограничаваме.

Ловим риба в океан с емоции. Надяваме се само на един или два вида улов. Всичко останало, което не искаме, го хвърляме обратно, без дори да обърнем внимание колко красиво може да бъде то по свой собствен странен и объркващ начин (досущ като невероятните и мистериозни дълбоководни риби).

Дълго време в моя живот имаше период, в който копнеех за щастие. Затова отбягвах болката. Исках да се нарека смела, затова не признавах, че ме е страх.

Докато търсех радост, отблъсквах другите емоции, които не харесвах. По този начин си мислех, че си остана единствено и само с щастието.

Но нещата все още не бяха така, както трябва. Не се чувствах пълноценен човек. Отказвайки се от разнообразните емоции и чувства, които ние, като човешки същества би трябвало да изпитваме, аз осъществявах връзка със себе си единствено на повърхностно ниво.

Прекарах много от своите дни, опитвайки се да постигна едно постоянно състояние на мир и щастие. И не бях честна със себе си.

Как мога да бъда щастлива, когато сърцето ми е разбито на две? Когато собственият ми баща не желае да разговаря с мен повече? Когато не съм сигурна в бъдещето си и ме е страх да избера пътя, по който да тръгна?

И въпреки това аз исках единствено да съм щастлива. Затова продължавах да отблъсквам всичко, което смятах, че не е „добро“.

Отне ми известно време, но най-накрая почувствах, че не съм истинската Аз. И наистина не бях. Преструвах се, че съм една елементарна плоскост от мир и радост. Това обаче не е особено реално, нали?

Осъзнах, че ограбвам душата си от всички емоции, чувства и копнежи, които би трябвало да имам.

Всяко чувство и всички промени, през които преминаваме, се превръщат в безценни в мига, в който осъзнаем, че всички те са необходими. Именно те създават контрастиращата красота в нашите животи.

Кое бихте избрали? Да сте щастливи или да се чувствате пълноценни хора?

Щастието е мимолетно. То ни спохожда и отлита – като птица, пееща красива песен, на която искаме да се наслаждаваме цял живот. В този момент небето е синьо и слънчево, тъмните облаци и бурните ветрове са далече от нас.

Пълнотата обаче – тя се намира дълбоко в нашата душа. Ако я притежаваме, тя никога няма да ни изостави. Пълнотата обгръща всичко. Именно тя ни позволява да сме пълноценни хора по начина, по който трябва да бъдем.

Нуждаем се от контрастите, които пълнотата, не само щастието, ни предоставя. Как иначе можем да познаем истинската радост, ако никога не сме изпитвали болка? Как ще почувстваме и изпитаме най-дълбокият вид любов, ако сърцето ни не е било разбивано?

В изкуството това се нарича „светлосянка“ – играта на светлината и мрака в една картина, идеята, че се нуждаете от тъмните оттенъци, за да разберете къде се очаква да падне светлината.

Вярвам, че изкуството е отражение на живота.

Смятам, че ако потискаме емоциите, които не харесваме (например страх, несигурност и болка), ние се лишаваме от оттенъците на нашето собствено изображение. Отказваме се от красивата картина, която се нуждае от контрасти и сенки, за да бъде пълна.

Понякога две на пръв поглед противоречащи си емоции могат да си паснат и да съществуват заедно. Изпитвали ли сте някога това? Може би в някакъв ви е боляло изключително много. Изведнъж друг човек успява нежно да извади тази тъга на повърхността.

Именно този човек и неговите мили очи внасят топлина в сърцето въпреки болката.

Щастието може да изпълни тялото ви с копнежи, а тъгата – да насълзи очите ви. Накрая обаче тези две емоции ще се преплетат в една красива и проницателна хармония. Това е „светлосянка“ в най-съвършената й форма – сянката контрастира с брилянтната светлина, създавайки дълбочина и завършеност, които не могат да бъдат достигнати под друг начин.

Дори не си помисляйте, че е грешно или лошо, когато сте парализирани от страх и не знаете накъде да поемете, или пък се чувствате гневни или предадени, или плачете, докато сърцето ви се разбива на парченца, или сте самотни, объркани или несигурни в копнежите си.

Именно тези оттенъци, вашите сенки, ви правят завършен човек – едно красиво и изящно изображение на вашата душа и живот.

Мелиса Вандри за Tiny Budha