Коя е любимата ви приказка. А знаете ли защо?
Всеки един от нас носи детето в себе си, което се проявява в различен момент от живота ни. В обществото е прието да се четат приказки на малчуганите, при това най-често преди лягане и точно в това се състои тяхната магия. Неслучайно това е един от най-древните начини за предаване на устен опит от по-възрастните към децата.
Замисляли ли сте се защо това е така?
Отдавна е доказано, че приказката има много по–силно влияние върху психиката, по-конкретно на подсъзнанието, за което дори не подозираме. Този факт утвърждава Карл Юнг в своята Аналитична психология. Той разработва терапевтичен метод, който назовава „Приказкотерапия“. Чрез нея се откриват 16 архетипа, които живеят във всеки един човек и се проявяват в различни ситуации от битието му.
Животът може да се разглежда като “реална приказка”, в която героите, които избираме притежават различни способности и качества. Коя е любимата ви приказка от детството и защо? Ако се замислите ще откриете, че характеристиките, които притежава даден герой от вашата приказка се синхронизират с вашите.
Например: Ако на един мъж му е любима приказката : „Красавицата и звярът“ и по-конкретно като литературен герой Звярът, означава, че той често се чувства самотен, тъжен, неразбран. Потиска своите чувства и емоции, и не умее да ги изразява към любими си хора. Загубил е надежда, че ще бъде разбран и приет в обществото като такъв, какъвто е. Дори и да изглежда социален и комуникативен, често това е само маска, която използва, за да прикрие своите дълбоки тайни.
Когато жена се оприличава с литературния образ на Пепеляшка, това показва, че често в живота й, е липсвала подкрепа и разбиране от близките, семейството, особено в ранно детство. Тя живее в тъга и илюзия, очаквайки да бъде „спасена“ чрез любовта, получена oт мъжа до нея. Често може да попада на различни партньори, от които да има големи очаквания, които в последствие се превръщат в разочарование. Стигайки до раздяла с тях, „Пепеляшка“ го преживява много емоционално и продължително време, а накрая се чувства самотна, изоставена и неразбрана.
Използвах тези два литературни герои, защото приказките, в които участват са популярни и достатъчно срещани като любими образи на хората. Този пример е кратък анализ на това, как би могла да бъде използвана приказкотерапията, чрез метод в психологията. Разбира се може да има и други значения, които се определят строго индивидуално от специалиста по време на среща. Освен при възрастни, приказкотерапията оказва много благоприятно въздействие върху психиката на детето, защото чрез приказката му се предават необходимите морални норми и поведение в живота. Разказването и четенето на различни разкази, притчи и басни допринася за развиване на детската фантазия и творческо мислене. Също така по този начин, приказката помага на детето да се пребори със своите страхове, по-лесно да трансформира съзнанието си като има пример за това как може определени характеристики на личността да бъдат променени, да се превърне в по-смел герой като изгради характер.
Приказкотерапията е част от арт-терапията и може да бъде ползвана в различни тренинги, психо-социални консултации, както и под формата на самолечение. Чрез нея можем да научим повече за своята личност, да се изразим и покажем косвено и друга част от самите себе си. Тя ни помага да се свържем със своето „несъзнавано“, защото то работи и разбира единствено чрез символи и асоциации. За щастие можем да научим съзнанието си да борави със символно значение и така да анализираме черти от характера, емоции, модели на поведение, за да бъде открит проблемът, залегнал вътре в нас. Сега вече знаем, че приказките не са само за децата, но и за нас – възрастните. Всеки един от нас е главният герой на своята приказка и какъв ще бъде краят й, избираме само ние!
Източник: https://psiholozi.com
