Постоянният самоанализ и вторачването в себе си не са полезни
Борис Литвак, автор на много психологически тренинги, е класифицирал няколко тревожни симптома, чието наличие може да ви намекне, че прекалявате с четенето на психологическа литература или посещаването на езотерични семинари. Ето 10 признака, че е време да си починете от лепенето на етикети върху приятелите си и ситуациите, които ви се случват в реалния живот:
1. Започвате да се занимавате с „дива психоанализа“ почти непрекъснато. Анализирате всички и всичко, готови сте да произнесете „диагноза“ веднага след като сте чули разказа на отсрещната страна. Винаги сте готови да идентифицирате проблема на партньора и да му го съобщите многословно. Макар той да не ви е молил за това.
2. Превръщате се в ходещ цитатник на психолога или този гуру, чиито групи посещавате и непрекъснато разпространявате основните постулати на съответната теория, върху която е изградена философията му. Опитвате се да напъхате в чутите фрази и съвети както своя, така и живота на останалите. При това не можете да обясните защо така е редно. Струва ви се правилно, защото така са ви казали на занятията. Но за вас други истини просто няма. Това е.
3. Четете предимно литература от областите психология, парапсихология, приложна психология, езотерика. Слушате мотивиращи спотове, клипове с медитативни текстове и мистична музика, гледате записи с лекции и учебно-психологически филми. Филми, живо общуване и светска музика – тези неща са напълно изведени от ежедневието ви. Та нали трябва всяка минута да израствате духовно…
4. Чувствате се доста по-здрави физически и духовно от всички наоколо. Как не? Вие полагате огромни усилия, занимавате се сериозно с психология, израствате личностно и притежавате „тайното знание“, за което другите дори не се досещат. Периодично влизате в ролята на съветник, наставник и психоаналитик на приятелите си.
5. Вие се чувствате най-уютно сред съмишленици, които четат същите книги като вас, посещават същите курсове и изповядват същото учение, в което вие сте влюбени. Само с тях ви е добре. И постепенно общуването в групата по време на тренинга остава единствено, измествайки всички други контакти с „непосветените“ ви приятели, които не идват на тези сбирки.
6. В живота ви не се случват съществени промени, тъй като още не е дошло времето да действате. Вие се подготвяте за най-великия скок, който обаче ще стане реалност, когато вие окончателно подредите бръмбарите в главата си. Сроковете са неизвестни.
7. Обожавате своя гуру. Хайде да си говорим истината – вие сте си влюбени в него. Той ви е и баща, и майка. Той е вашият идеал. Той няма недостатъци. Всичко, което казва, е свещена истина от последна инстанция. В групата, която посещавате, вие се опитвате да разгадаете желанията му, стараете се да отговорите на очакванията му и да получите пълното му одобрение и благосклонност.
8. Искрено се радвате на всеки недостатък на характера, който сте си открили. Изразявате пълна готовност да си откривате все повече нови и нови недостатъци. Ако ви поставят диагноза – приемате я с радост. Та нали сега вече ще имате над какво да работите.
9. Навсякъде и във всичко виждате знаци. Съдбовни или подсъзнателни и охотно ги анализирате. Ухапал ви комар – вие сами сте го поискали, порязали сте се, режейки салатата – самонаказвате се за нещо (прикрито чувство за вина). Ако някой не е съгласен с вас или вашия гуру – той има съпротивление, обуславящо се от неосъзната психотравма или фрустрация, получена в детството…
10. Вие се отдръпвате от хората от досегашните ви кръгове на общуване, тъй като човек, който върви към просветление, няма какво да прави при бедните духом…
