Ако често си казвате тези неща, добре дошли в човечеството.

Наскоро четох, че Бог (вселената, космоса, етера или както искате го наречете) има много беден речник.
Единствената дума в този речник е: ДА.

Ако ние, най-общо казано, сме мозък, тяло и душа. Днес темата е мозъкът. Мозъкът поражда мисли, мислите пораждат думи, думите пораждат действия, действията пораждат материалното.

Всички хора сме творци на реалността, в която живеем. Всички материални неща около нас, някога са били просто мисъл в главата на някой. Нещата, които в момента приемаме за даденост, са се зародили първо като мисъл. Мисълта се е превърнала в думи, думите в действие и действието е материализирало първоначалната мисъл.

Представете си за миг живота ни без електричество, кола, телефон и куп други неща.

Не подценявайте силата на мисълта, защото каквото помислим това ще се материализира!

И помнете, отговорът винаги е ДА!

Никога няма да успея!
Да, така е, прав си.

Толкова е трудно!
Да, трудно е.

За нищо не ставам!
Да, така е, за нищо не ставаш.

В случая е много важно да разберем реда, в който се случват нещата. Ще го повторя. Мозъкът поражда мисли, мислите пораждат думи, думите пораждат действия, действията пораждат материалното.

Да вземем първия пример: Никога няма да успея!

В момента сме на етапа, когато мозъкът вече доста време е работил по създаването на мисли, че никога няма да успеем. Тези мисли са се превърнали в думи, въпрос на време е тези думи да се превърнат в действия (или липса на такива), след което целият този процес ще се материализира в неуспех (провал).

Вместо красиво цвете в мозъка ни вирее бурен, който се храни с живот, той ни изяжда отвътре и ако не предприемем нужните мерки, скоро цялата ни „градина“ ще е пълна само с бодливи бурени!

За да има красиви цветя в градината ни, трябва да се грижим за тях, да ги поливаме, да ги обичаме и да им се радваме, бурените нямат нужда от това, те поникват бързо и без да се грижим за тях.

Нашата задача в случая е да проследим как тези думи са влезли в нашата уста, от кои мисли идват те. След като разпознаем мислите е време да ги променим (да си почистим градината) и да засадим нови мисли (цветя). Трябва да се грижим за тях, защото те в началото са много крехки. След няколко дни красотата им ще донесе такава радост в живота ни, че вече ще знаем че трябва да се грижим за градината си всеки ден, всеки миг.

Нека заедно посадим едно цвете и да го полеем хубаво.

Посаждаме семката на любовта към себе си. Мислим колко много се обичаме, изреждаме на ум всички неща, които обичаме в себе си. Аз обичам себе си! Лудо влюбен съм в себе си! Аз съм най-хубавото нещо, което може да ми се случи!

Когато човек истински обича себе си, спира да се съди и измъчва! Ако обичам себе си, никога няма да си помисля, че за нищо не ставам, че съм глупав, че не мога, че няма да успея. Скоро ще започна да го казвам и на глас, след това ще почна да правя действия в тази посока.

Ако обичам себе си, няма да правя неща, които ми вредят, няма да съм с хора, който не ме обичат, няма да правя неща, които не обичам, защото аз обичам себе си. Чрез тези действия тази любов ще се материализира по някакъв начин, ще мога да я раздам и на други хора, ще бъда щастлив от това което съм.

Всяко нещо в живота ни е започнало от една проста мисъл!

Мисъл, думи, действия, материално.

Ако нещо от тях не ви харесва, винаги може да го променим, но стигнете до корена, а именно мисълта. Ако стигнем до промяна на думите и не променим мислите, сме отрязали бурена без да сме го изкоренили, а всички знаем, че не се прави така.

Когато изкореним бурените от градината си, засадим красиви цветя и се грижим за тях всеки ден, тогава можем да се насладим на рая, в който живеем.