За влюбените в любовта, за раните от детството, танца на бушуващите страсти и разбитите сърца – това са съветите на психотерапевта Робин Норууд.

Ние – жените, които прекалено силно обичаме, всъщност не вярваме на чувствата си, нито се оставяме те да ни водят. Затова и ни привличат опасности, интриги, трагедии и предизвикателства, от които други, с по-здраво и уравновесено минало, биха се опазили. Това още повече ни вреди, тъй като всяко едно подобно привличане е копие на средата, в която сме израсли. И отново сме наранени.

Никоя жена не е станала случайно такава – жена, която обича прекалено силно. Оформянето й като женско същество в обществото и семейството поражда и съответните предсказуеми модели на поведение. Изброените по-долу характеристики са присъщи за жени, които обичат много, много силно:

1. Характерното е, че произхождате от дисфункционално семейство, в което емоционалните ви нужди не са били удовлетворявани.

2. След като не сте получила достатъчно родителски грижи, се опитвате да запълните косвено тази незадоволена нужда, като се превръщате в дарителка на обич, особено към мъже, които в някаква степен са нуждаещи се.

3. Тъй като навремето не сте съумяла да промените родителите си, или поне този, на когото особено сте държала, в сърдечни и любещи покровители, за каквито сте копнеела, изпитвате дълбоко разбиране към познатия тип емоционално безразличен мъж, когото вероятно ще се опитате да промените чрез любовта си.

4. Основен мотив, за да предпазвате връзката ви от разпадане, е страхът да не бъдете изоставена.

5. Почти нищо не е много неприятно, не отнема много време или не струва много скъпо за вас, стига да „помогне” на мъжа, с когото сте обвързана.

6. Свикнала да не получавате любов в личните си взаимоотношения, вие сте решена да чакате, надявате се и се стремите да бъдете харесвана повече.

7. Готова сте да поемете основната отговорност, вината и обвиненията във всяка една връзка – много повече от 50%.

8. Оценявате се пагубно ниско и дълбоко в себе си не вярвате, че заслужавате да сте щастлива. Напротив, смятате, че трябва да си спечелите правото да се радвате на живота.

9. Отсъствието на необходимата сигурност в детството ви сега се проявява като отчаяна нужда да контролирате хората и ситуациите с оправданието, че искате „да сте полезна”.

10. В една връзка живеете много повече с представата как би могла да се развие тя, отколкото с реалното ви място в нея.

11. Пристрастена сте към мъже и към емоционално страдание.

12. Има вероятност да сте предразположена емоционално и нерядко биохимически към пристрастяване към опиати, алкохол и/или определени храни, особено сладките.

13. Ако сте привлечена от хора с проблеми, които трябва да се разрешат, или сте оплетена в несигурни, хаотични и емоционално болезнени ситуации, вие избягвате да поемате отговорност към самата себе си и да се съсредоточите върху собствените си проблеми.

14. Възможно е да проявявате склонност към депресии, които се опитвате да потиснете, отдавайки се на възбудата от една нестабилна връзка.

15. Не ви привличат внимателни, уравновесени, отговорни мъже, които проявяват интерес към вас. Подобни „приятни” мъже са ви скучни.

Неуравновесеният мъж е вълнуващ, ненадеждният – предизвикателен, непредвидимият – романтичен, незрелият – очарователен, мрачният – загадъчен. Избухливият мъж се нуждае от нашето разбиране, нещастният – от нашата утеха, неспособният – от насърчението ни, а студеният – от топлината ни. Но ние не можем да „определим” мъж, който да е подходящ такъв, какъвто е, и ако той е мил и грижовен към нас, ние нямаме възможност да страдаме. За нещастие, ако не обичаме прекалено силно даден мъж, изобщо не сме в състояние да го обичаме.

Жените, които обичат прекалено силно, не обръщат почти никакво внимание на собствената си цялостност в дадена любовна връзка. Те изливат цялата си енергия в опити да привлекат чувствата и вниманието на любимия чрез отчаяни манипулации.

Ако родителите ни са се отнасяли по критичен, враждебен, непоносим, манипулативен, прекомерно зависим или друг вид неуместен начин, когато срещнем по-късно някого, който проявява същото, макар и по-прикрито и трудно уловимо отношение, ние не виждаме „нищо нередно” . Ще се чувстваме удобно с хора, които по някакъв начин възпроизвеждат предишните нездравословни стереотипи на поведение, и неудобно с хора, които са мили, внимателни и изтъкани от положителни качества. Тях ще възприемаме като скучни, защото ни лишават от предизвикателството да се опитваме да ги променим с мисълта, че можем да ги направим по-щастливи или да спечелим потиснатата им обич или одобрение. Заради скуката жените от подобни семейства са склонни да влязат в познатата им роля да помагат, да се надяват, да се грижат за чуждото щастие. Повечето потомци на алкохолици или членове на друг вид дисфункционални семейства проявяват интерес към партньори, които създават затруднения и се пристрастяват към нещо до възбуда, особено до отрицателна възбуда. Когато хаосът и вълненията са били движещите сили в ранния ни живот или пък сме били принудени да се отричаме от чувствата си, обикновено като възрастни търсим силните преживявания и вълненията. Така се стремим към възбудата от несигурността, страданието и борбата, за да се усещаме живи.

Няма по-загадъчна химия от чувството за странна близост между мъж и жена, чиито модели на поведение си пасват като нащърбените парченца на пъзел. А когато мъжът съумее да помогне на жената да преодолее чувствата на болка и безпомощност, усещането, че е нежелана и необичана като в детството, тогава и привличането за нея е неудържимо. С други думи, колкото по-голяма е болката от детството, толкова по-силен е стремежът да се овладее тази болка в по-късните години.

Колкото по-трудно е да прекъснете една неудачна за вас връзка, толкова повече съществуват елементи на мъчително детство от ваша страна. Когато обичате прекалено силно, то е, защото се опитвате да преодолеете стари страхове, гняв, безпокойство и тревога, болки от ранните години, и да преустановите връзката за вас означава да отстъпите пред огромната възможност да намерите утеха и да поправите грешките от детството. Това са несъзнателни психологически опори, които обясняват непреодолимия ви стремеж да бъдете с него, независимо от страданията, но те трудно биха оправдали силата на съзнателното ви преживяване.
Не е лесно да се преувеличи очевидният емоционален заряд, с който подобна връзка насища въвлечената жена. Всеки опит да прекъсне нишките с мъжа, когото обича прекалено силно, за нея е силно болезнен и разкъсващ.
Някогашната й празнота отново се надига, завърта я във вихъра си и я запраща отново в детството, където ужасът от самотата е още жив и болката може да я удави.

Този емоционален заряд – искрите, биохимията, непреодолимият стремеж да бъдете с въпросния човек – не съществуват при по-здравословните и задоволителни отношения, защото те не въплъщават необходимостта от уреждане на старите сметки от детството и за победа над нещо, което е било доминанта на мъчителен и дълъг период. И тъкмо вълнуващата възможност да се поправят старите грешки, да се спечели изгубената любов и да се отприщи сдържаното одобрение е несъзнателната химия на чувството да си влюбена при жените, които обичат прекалено силно.

Това обяснява и равнодушието, с което посрещаме мъжете, заинтересувани от нашето благополучие и щастие, от нашата стабилна връзка. И не се заблуждавайте – такива мъже наистина се появяват в живота. Всяка от пациентките ми можеше да си спомни поне за един, а често и за няколко мъже, които описваше с копнеж: „Много добър… толкова мил… наистина ме обичаше. После следваше неизменната иронична усмивка и въпросът: „Защо не можах да се задържа при него?” И преди да си е поела дъх, сама отговаряше: „С него не изпитвах онази трепетна възбуда. Сигурно е бил прекалено добър, нали?”
По-верният отговор е, че неговите постъпки и нашите реакции, неговите действия и нашите противодействия не са си пасвали в желания съвършен дует. Приятна, спокойна, интересна, удовлетворяваща компания, но не и взаимоотношения,. които за нас е трябвало да се задълбочават. Затова и обикновено бързо сме зарязвали, подминавали или в най-добрия случай поставяли този мъж в категорията „само приятел”, защото не е бил в състояние да предизвика онова сърцебиене и свиване на стомаха, което сме свикнали да наричаме „любов”.

Понякога такива мъже си остават наши приятели с години. Срещаме се от време на време с тях, пием кафе, оставяме ги да ни бършат сълзите, докато споделяме за последното предателство, скъсване или унижение. Този тип състрадателни, разбиращи и съчувстващи мъже просто не могат да ни предложат драмата, болката, напрежението, които ни въодушевяват и ги считаме за нормални. Онова, което е пагубно, за нас е станало добро, а онова, което е добро, ни се струва чуждо, подозрително и притесняващо. Дългогодишна близост с различни типове нездравословно поведение е объркала представите ни и ни кара да предпочитаме страданието и само когато превъзмогнем нуждата да оживяваме непрекъснато стари битки, ще можем да приемем и нормалния влюбен мъж.

Всяка жена, която не е била принудена да води такъв нездравословен живот, би направила взаимоотношенията много по-различни, тъй като битките и страданията не са й толкова познати, те не са част от историята и следователно не са и толкова приятни. Ако се свърже с мъж, който я кара да се чувства неудобно, да е оскърбена, притеснена, разочарована, гневна, ревнива или по някакъв друг начин емоционално тревожна, тя ще възприеме всичко това като неприятно и нежелано състояние, което трябва да избегне, а не да преследва. Тя ще търси връзка, която предлага обич, удобство, другарство, защото в нея се чувства в познато русло. Привличането между двама души, които могат да изградят ползотворна връзка, с размяна на здравословния отклик на другата страна, макар и понякога силно и вълнуващо, никога не е толкова неудържимо, колкото привличането между жената, която обича прекалено силно и нейния партньор в танца.

* Избрано от „Параноя на страстта“, Робин Норууд