Не можем да отключим психично заболяване само от стрес, обясни доц. Весела Стоянова от Клиниката по психиатрия в столичната Александровска болница.

Пред Дарик тя коментира, че стресът е рисков фактор, който допринася за появата на психичен проблем, но такъв се отключва само при хората, които имат генетична предразположеност към подобен и са подложени на стрес.

Доц. Стоянова каза, че голяма част от населението лекува паническите си атаки с бензодиазепин и с алкохол, което е грешка, тъй като не води до пълно излекуване, а само до зависимост.

“Децата са изключително чувствителни, сензитивни към особено емоционалните проблеми на хората, които обичат и от които зависят – това са хората от непосредственото най-близко обкръжение. Така че деца, израснали в една такава среда с непрекъснат стрес, безпокойство и тревожност у родителите, освен че носят и някаква генетична предиспозиция, средата също формира”, посочи тя.

По думите ѝ, факторите на средата изграждат един стил и едно поведение у детето да се тревожи и да се справя по-трудно в състояние на психосоциален стрес, защото примерът, който вижда, определено е такъв. Това по-късно, в зрелия живот на порасналото дете, може да се отрази на цялостното функциониране на неговия организъм.

Има ли формула за здрава психика?

“Няма уникална формула, която да важи за всички. Както казва Марк Твен – раят за всеки е нещо различно. Най-важно е човек да следва собствените си потребности и максимално да се вслушва в знаците, които му дава тялото и във временните неразположения“, каза доц. Стоянова.

По думите ѝ, човек трябва да инвестира изключително много от свободното си време, от силите си и от енергията си, преди да се получат психосоциален стрес или проблеми. Има превенция, която е свързана с максимално оползотворяване на свободното време – в планината, на спортната площадка, в прекарване на време с хора, които са ни приятни и ни зареждат, в посещаване на театри, музеи, въобще – всичко, което кара човек да се чувства добре. И това трябва да се прави, преди да са се появили стресът и тревожните депресивни състояния.

“Защото тогава вече е късно и човек не намира сили. Дори да има желание, той няма сили и енергия да прекарва повече свободно време така, както би искал. Освен това и работата го притиска, тъй като той като е тревожен и депресивен не успява добре да си свърши професионалните си задължения и така се завърта един порочен кръг”, допълни тя.