За какво помага вътрешният и външен прием на рициново масло?
Рицинът произхожда от Източна Африка и се култивира от дълбока древност. Тази култура, позната още като Христова палма, е едно наистина красиво декоративно растение, спечелило си славата основно на слабително средство. Качествата му не се изчерпват само с това, обаче. Рицинът е лек с многопрофилно и безотказно действие.
Още от около 4000 г. пр.н.е. има свидетелства за употребата на рицин, който е открит в древноегипетски гробове. Още тогава хората били наясно с токсичността му, но това не им пречело да го ползват много успешно при лечението на настинки, висока температура и дори епилепсия. В древен Китай и Индия рициновото масло се използвало за ускоряване на ражданията. Съществуват данни, че с рициново масло работниците, строящи пирамидите, облекчавали работата си- те мажели с него отделните каменни блокове, за да могат да се плъзгат по-леко. През 30-те и 40-те години на миналия век в Италия, по времето на управлението на Мусолини, рициновото масло пък било инструмент за мъчение, използван от черноризците. Жестоките побои на политически затворници били „придружени” с насилствено даване на големи дози рициново масло. Така затворниците умирали изключително мъчително от дехидратацията, в резултат на силната диария.
Рицинът представлява тропическо дърво (Ricinus communis), принадлежащо към семейство Млечкови. Малцина знаят, че той всъщност е опасна отрова. Цялото растение е отровно, но и същевременно, както вече споменахме – доста лековито. В много градини можете да го видите като декоративно, но опасно е, ако се погълнат количество от която и да е част. Нещо, което едва ли ще направите.
Родина на това дърво са африканските тропици. Височината му достига до 10 метра, а външният му вид е достатъчно внушителен, за да си пожелаете да украсите градината си с него. Цветовете му са изключително красиви, оцветени в различни краски – червени, виолетово-черни, зелени, бронзови. До средата на 30-те години на миналия век, у нас рицинът се ползва основно като растение за украса. След това започва да се отглежда като маслодайна култура, като насажденията му стават наистина огромни – около 100 000 декара до средата на 50-те години.
В наши дни най-големите световни производители на тази маслодайна култура са Индия, Бразилия и Китай, но поради неприятните странични ефекти при събирането на реколтата, силни алергични реакции от допира с листата и плодовете на растението, се търсят алтернативни източници или генетични изменения на растението с цел да се предотврати синтеза на рицин.
Към днешна дата рициновото масло има доста приложения, само не и в кулинарията: за смазочен материал за мотори на коли и самолети, при изработката на бои, лакове, лепила и мастила. А остатъкът от рициновите семена, след изтеглянето на маслото от тях, се използва в земеделието като органичен тор и като средство за борба с гризачите. Тези му приложения, обаче не са толкова значими, колкото „онези”- съдействащите на здравето и красотата ни. Ще разберем и за тях, но нека преди това надникнем в състава на този уникален природен продукт.
Отравянето с рицин протича много тежко, както при животните, така и при хората. Интересното тук, обаче е това, че макар и всички части на растението да са отровни, полученото масло не съдържа отровни съставки. То се получава чрез студено пресоване на семената и преваряване с вода. Процесът води до пълно разпадане на токсичния рицин.
Рициновото масло (наричано още castor oil) се отличава със светложълт цвят или пълна безцветност и по-голяма гъстота от другите растителни масла. То не изсъхва и не образува мазен филм върху кожата. Семената на рицина съдържат около 20% протеини и от 40 до 60% рициново масло, богато на триглицериди: над 80 % рицинова киселина, около 2% олеинова, 1% линолова и други ненаситени и наситени мастни киселини. |
Семената на рицина са източник на ценното масло
Рициновото масло има доказано противовъзпалителни, противовирусни и антибактериални свойства. То прониква дълбоко в органите, заздравява мускулната тъкан, подобрява кръвообръщението и стимулира нервната система. Задължителна е консултацията с лекар и прием, точно по указаното количество.
Вътрешният прием на рицин ви осигурява:
Относно разкрасяващите легенди, които се носят за него – доверете им се. Не случайно рициновото масло влиза в състава на редица козметични продукти за кожа и коса. От времето на Клеопатра до днес се знае, че масажите с него са изключително полезни. Поради голямата му гъстота, обаче е добре да се разрежда с бадемово масло в съотношение 1:3 – така се получава по-нежна смес, която не изисква толкова голямо усилие за втриване в кожата.
Рициново масло за външна употреба: