Какво е всъщност масонството – богаташки клуб, организация на конспиратори, окултен орден… или най-старото демократично общество? Едва ли съществува еднозначен отговор на този въпрос. Едно е сигурно – то има своите последователи по целия свят.

И у нас, и по света масонството не е еднородна маса, управлявана от единен център. Днес в страната ни са известни масонските Обединена Велика ложа на България, Велика Ложа на Старите, Свободни и Приети Зидари в България и Велика ложа на Стария Приет Шотландски Ритуал в България.

Има и български ложи, нечленуващи в изброените велики такива. Всяка от тях има своите основания да претендира за легитимност, регулярност и признание от масонски структури по света. Всяка от тях представя и някакви доказателства за легитимността си, позовавайки се на историческите си корени.

Макар принципно само мъже да могат да стават масони, някои българи членуват в смесени и дори в женски ложи. За Ложа майка на всички регулярни ложи по света се счита Великата ложа на Англия, водеща началото си от далечната 1717 г.

„Регулярното масонство е светско общество на свободни мъже с добро име, които вярват в Бог Творец. Наричаме го Велик архитект на Вселената“ – обяснява Великият майстор Иван Сариев. Този енергичен мъж сплотява масоните в Обединената Велика ложа на България. Самите ложи са мястото, където посветените се обучават в мистериите на братството.

„Тук политически убеждения, националност, религия или раса нямат значение“ – твърди Сариев. Ложата учи масоните да бъдат граждани с висок морал, да се самоусъвършенстват като личности, издигайки се последователно в степените на посвещение: чирак, калфа и майстор.

В книгата си „Масонството: митове и факти“ Владимир Левчев пише, че масонската морална система не се различава от ценностите на хуманизма. Според Левчев ложата, в която всички са равни и ръководени от свободно избран Майстор, е умален вариант на демократичното общество.

Така ли е наистина?

От средата на XVII и през целия XVIII в. Европа е във вихъра на индустриални и социални революции. Английската гражданска война от 1642–1651 г. заменя абсолютната монархия на Чарлз I с парламентарна. Идеите на мислителите от Просвещението постепенно променят социалния живот, доминиран изцяло до този момент от краля, аристокрацията и църквата.

Съществуващите още от Средновековието тайни общества все повече загърбват алхимията, кабалата и астрологията и се насочват към обществената сцена. Едно от следствията на тези промени е създаването на Великата ложа на Англия на 24 юни 1717 г. Изградена от сливането на четири по-стари ложи, тя поставя началото на съвременното масонство.

В издадения по-късно правилник „Масонски конституции“ вече са заложени идеите за нов световен ред и идеално човешко общество: справедливо, толерантно и демократично, в което всички са равни пред закона.

Самият термин „масон“ идва от английското mason – зидар. В Средните векове гилдиите на зидари и каменоделци са многобройни, сплотени и добре организирани. Членовете им градят архитектурния и символен фундамент на епохата – замъци и катедрали. Така те не само осигуряват крепости за защита от тленни и нетленни врагове, но и увековечават самия дух на Средновековието.

Светската и църковната аристокрация обаче гледат на тях като на обикновени работници. Това създава напрежение между властниците и строителите, което постепенно се канализира в желание за дълбоки социални промени. Неслучайно масоните наричат себе си „свободни зидари“.

Легендарната история на масонското братство започва със строежа на Соломоновия храм – първия, описан в Светите книги.

„Много се спекулира с произхода на масонството – обяснява Михаил Димитров, Велик оратор на Обединената Велика ложа на България. – Някои го свързват с Ноевия ковчег, други с египетските пирамиди. Това са прекрасни легенди, чиито алегории са втъкани в ритуала ни, но те са само украсата, създаваща усещане за историчност.“

Една от тези алегории е самият ритуал за посвещаване в степен „майстор“. Всъщност той пресъздава древно убийство.

За строежа на своя храм цар Соломон се доверил на майстор на име Хирам. Строителят разделил работниците си на чираци, калфи и майстори. Всяка група имала своя парола. Трима нетърпеливи калфи решили да научат тайната парола на майсторите. Те причакали излизащия от строежа Хирам. Когато той отказал да им издаде паролата, тъй като единствено знанието давало възможност да се научи тайната, калфите го убили. За оръжия на престъплението използвали инструментите си – мащабна линия, прав ъгъл и чук. После скрили трупа в гората и само клонче акация останало да сочи къде е безименният му гроб. Днес клончето може да се види под формата на значка върху реверите на много масони.

Масонският проект се реализира успешно първо в Новия свят – в новосъздадените САЩ. Много братя слагат подписа си под Американската конституция от 1789 г., която според някои изследователи е заимствана от документи на масонска ложа.

Първият американски президент Джордж Вашингтон поставя с масонски ритуал крайъгълния камък в строежа на парламента – Капитолия. Вашингтон е масон от ложата на Фредериксбърг, Вирджиния. Масон е и авторът на Декларацията за независимост Томас Джеферсън. Такива са и финансистът Аликзандър Хамилтън, политикът, философ и памфлетист Томас Пейн и повечето други „отци основатели“ на Съединените щати.

Идеологическият стълб на американската революция Бенджамин Франклин е Велик майстор на ложата в Пенсилвания. Масон е също френският маркиз Жозеф дьо Ла Файет, дясна ръка на Вашингтон по време на войната за независимост, взел по-късно дейно участие във Френската революция. Впрочем популярният девиз на Френската революция „Свобода, равенство, братство“ е масонско лого.

Постепенно свободното зидарство обхваща цяла Европа. На българска територия – по онова време част от Османската империя – идеите му проникват преди около два века. Първият официално известен български масон е архимандрит Ефрем, който е посветен в ложа „Овидий“ в град Кишинев през 1820 г.

През 2013 г. колекционерът на антики адвокат Христо Раев от Варна открива неизвестен ръкопис на идеолога на българската националноосвободителна революция Георги Раковски. Старият тефтер с кожена подвързия съдържа съчиненията „Разсъждения връх франкмасонската същност за човещина“ и „Ценностите на живота“. Ясно се вижда подписът на Раковски.

Текстът е оформен в типичния за революционера стил – смесица от френски изрази, русизми и котленско наречие. „Paкoвcки гo е пиcaл пpез мaй 1866 г. в Одеca, кoгaтo вече е тежко бoлен. Toвa е лебедoвaтa му пеcен, неговото зaвещaние към пoкoлениятa“ – cпoделя Paев. Той дарява тефтера на Регионалния исторически музей в Шумен с призива: „Нека учените установят всички факти“. Специалистите го посрещат скептично, но според адвоката това е първото конкретно признание от страна на Раковски, че е масон.

Откъде идва връзката на революционера с братството? След Браилските бунтове от 1842 г. осъденият на смърт от румънските власти Георги Раковски бяга в Марсилия. Там среща италианския философ и политически активист Джузепе Мацини, за когото се смята, че е бил масон. Създадената от Мацини организация „Млада Италия“ се бори за независимостта на управляваната от австрийците негова родина. Идеята, която подкрепя италианският демократ, е, че Френската революция е допринесла за индивидуалните свободи в Европа, ала, за да постигнат национална свобода, народите се нуждаят от нова революция.

Мацини вярва, че в по-далечно бъдеще Европа би могла да се превърне във федерация, управлявана от общо федерално събрание. Затова работи упорито за създаването на организации в редица европейски държави, чиито имена говорят сами по себе си: „Млада Европа“, „Млада Германия“, „Млада Швейцария“, „Млада Полша“.

Италианските масони – гарибалдийците и последователите на Мацини – се превръщат във вдъхновители и образец на подражание за родните поборници на идеята за нова революция на Балканите. Иван Касабов, Димитър Ценович, Киряк Цанков и Иван Кършовски основават в Букурещ „Млада България“.

Под влиянието на Мацини Раковски създава своята легия в Белград. След време тя е разтурена, но остава идеята за единен съюз, обединяващ поробените от Османската империя балкански народи.

Все пак основоположник на българското регулярно масонство е Данаил Николов, по-известен под псевдонима Иван Ведър. Учил в Малта, работил на кораб, пътуващ между Англия и Австралия, той владее няколко езика и преподава в Робърт колеж в Цариград. През 1863 г. е посветен в масонство в цариградския клон на ложата „Ориентал“. Години по-късно, през 1880 г., Ведър създава първата българска ложа „Балканска звезда“ в Русчук (сега Русе).

С живота му там е свързана и историята за спасяването на града от погром през Руско-турската освободителна война. Тогава отбраната на Русчук била поверена на елитната Египетска армия, командвана от масона Дилявер паша. Градът обаче бил обграден от башибозушки орди, готови за набези след оттеглянето на армията. Чрез италианския консул в Русчук Ведър потърсил контакт с пашата. При срещата Дилявер подал ръка за поздрав на видния русчуклия, който притиснал три пъти мястото между палеца и показалеца на генерала. От жеста пашата разбрал, че срещу него стои брат масон. След разговора им градът и жителите му били спасени.

Това не е единственият случай, в който родните зидари изиграват значителна роля в трудни за народа ни моменти. „Нашето масонство е в тясна връзка с хората, градили камък по камък темелите на възкръсналата след петвековно чуждо владичество нова България“ – твърди Георги Балански от ложа „Сговор 92“. Той е наследник на академик Александър Теодоров-Балан – съосновател и първи ректор на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

Приносът на Балан е, че моделира философската и морално-етична доктрина на българското масонство. Дейността му е обвързана с ложа „Заря“, ръководена от сина на Иван Ведър – Димитър.

В друга софийска ложа, наречена „Братство“, се заражда идеята да се създаде Българският червен кръст. В периода 1894–1899 г., когато министър-председател е д-р Константин Стоилов, български и сръбски масони планират сключването на специален митнически съюз, който да улесни свободната търговия между България и Сърбия.

Обединението на българските масони съвпада с годините на Първата световна война. На 27 ноември 1917 г. е провъзгласено инсталирането на Великата символична ложа на България с Велик майстор генерал Александър Протогеров – един от най-ярките поборници за освобождението на Македония. Така ръководството на ложата е гаранция, че връзките на масоните служат на каузата за национално обединение на българските земи в етническите им граници.

Седемнадесет премиери на следосвобожденска България са били масони: Александър Малинов, Александър Цанков, Андрей Ляпчев, Андрей Тошев, Богдан Филов, Васил Радославов, Георги Кьосеиванов, Добри Божилов, Драган Цанков, Иван Багрянов, Кимон Георгиев, Константин Стоилов, Никола Мушанов, Пенчо Златев, Рачо Петров, Стоян Данев и Тодор Иванчов.

Масони са били и много учени, лекари, индустриалци, военни и банкери. Част от този елит е и Захарий Стоянов, летописецът на Априлското въстание. Оригиналната масонска грамота на възрожденеца се съхранява в Държавен архив – Русе.

Масоните се оказват неудобни за тоталитарните режими. Малко преди избухването на Втората световна война нацистка Германия забранява организациите, неимпониращи на официалната й идеология. През 1940 г. у нас е приет печално известният Закон за защита на държавата.

За да избегне силов разгром, Великата ложа на България решава да „приспи“ ложите – те се саморазпускат, а архивът им е изнесен зад граница. След 1944 г. редица български масони стават жертва на комунистическите репресии. Свободните зидари у нас минават в нелегалност за почти половин век.

Друг противник на братството е официалната християнска църква. Сегашният Велик майстор Иван Сариев допуска, че тази непоносимост е на религиозна основа. Масоните имат свой храм и таен ритуал на посвещение – но не смятат учението си за религия.

„Ние вярваме в Божествения план, но не говорим за задгробен живот, нито за наказания в него“ – уточнява Сариев. Изследователи търсят връзката на сложната масонска философия с гностиците, чието име идва от гръцкия термин гносис – „знание“.

Последователите на гностицизма, съчетаващи посланията на християнските свещени книги с източен окултизъм и елинистична теософия, претендират да притежават мистично знание, надхвърлящо класическото тълкуване на Светото писание. Според тях това познание е път към постигане на по-висше ниво на съществуване.

Масоните също вярват, че Светото писание има тайно значение, отвъд буквалния смисъл на текста. Според писателя Владимир Левчев те търсят изгубеното Слово на Архитекта на Вселената – Божията мъдрост.

В масонските ложи са добре приети както християни, така и мюсюлмани, и евреи. Това също би могло да е причина за ненавистта на църквата към свободните зидари, допускат някои от тях. Все пак има и братя, които са висши християнски духовници. Софийският митрополит Стефан, който е български екзарх от 1945 до 1948 г., успява да тушира много от антимасонските настроения в православната ни църква.

Според масонските правила в една държава – или Ориент, както се изразяват братята – Великата ложа трябва да е една и да спазва основните масонски принципи. Това я прави регулярна и призната, легитимира я пред световното масонство.

Свободното зидарство е официално възстановено у нас през 90-те години на миналия век. Това става по две независими една от друга линии. Едната минава през Югославия, откъдето през 1992 г. се инсталира Велика ложа на България. Втората идва от Обединените Велики ложи на Германия, които подпомагат създаването на Великата ложа на Старите Свободни и Приети Зидари на България (ВЛССПЗБ) през 1997 г.

На 23 април 2001 г. двете Велики ложи изграждат съвместно Обединената Велика ложа на България (ОВЛБ). Паралелно с нея продължава да работи и Великата ложа на Старите Свободни и Приети Зидари в България (ВЛССПЗБ). На 20 юни 2015 г. по-голямата част от нейните членове се влива в Обединената Велика ложа на България. Това е големият ден на Единението за българските масони.

Днес ОВЛБ е част от световното регулярно масонство. В нейния Секретариат посветени ми разказват как масонството ги променя, учи ги на братска любов и търпимост към ближния. Смисълът на посвещението е сам да започнеш да търсиш кодовете за устройството на този свят, твърдят те.

„Освен от жажда за усъвършенстване българските масони са обединени и от родолюбиви инициатива“ – допълва Великият оратор на ОВЛБ Михаил Димитров. Братя помагат да се обнови стогодишното каменоделно училище в Кунино – една уникална школа в обработката на камъка. „Искаме да помогнем на децата, да им създадем нормални условия – споделя Димитров. – Преди година общежитието им беше в отчайващо състояние, стаите и столовата – също.“

Масони възстановяват и българското военно гробище в с. Цапари, Македония. Инициативата е на университетския преподавател Лука Станчев. „Тук през Първата световна война българи и германци воюват срещу французи, сърби, гърци, руснаци – разказва той. – На връх Червената стена българите удържат позициите си до края на войната.“ На мястото масоните изграждат асфалтов път, ограда, алея, стълбище и поставят 100 мраморни кръста с имената на героите.

Поканена съм на друга масонска инициатива – концерт хепънинг, посветен на децата в неравностойно положение. Звуците на рок музиката и поведението на искрено веселящите се братя трудно се свързват в съзнанието ми с тайнствените ритуали на свободни зидари. В съзнанието ми отново изплува въпросът: какво всъщност е масонството?

„Масонството е здрава верига от съмишленици, готови по всяко време да откликнат на молбата на брат, приятел или просто на нуждаещ се. То е връзка – особена, дълбока, мистична връзка между хората – споделя Петър Станчев, Велик инспектор към ОВЛБ. – Съхраняването й е главният смисъл на нашата дейност през вековете. А това, което прави тази връзка толкова специална, е най-голямата тайна на масонството.“

И така, тайната все пак я има – и тя лежи в основата на масонството. Може би точно тази мистика помага на братството на свободните зидари, било то особен социален клуб, окултен орден или демократично дружество с филантропска дейност, да се съхрани във времето. Защото масонството го има отдавна. И по всичко личи, че ще е за дълго.

Текст: Даниела Арнаудова