На всички нас ни се иска да имаме добро самочувствие, но рядко си даваме сметка поради каква причина го желаем и какво всъщност ни носи то. Доброто самочувствие може да ни даде много повече от увереност в себе си и усещане, че можем да се справим със ситуациите, в които попадаме. Освен тези неща, доброто самочувствие ни носи и емоционална устойчивост в случаите, когато се сблъскваме с трудни изживявания като отхвърляне и провал, и ни прави по-малко уязвими към стреса и тревогата. Накратко, самочувствието ни функционира като емоционална имунна система.

Интересно е да отбележим, че самочувствието ни варира от ден на ден, а понякога дори и от час на час – точно както физическата ни имунна система. Когато в определен ден имаме добро самочувствие, отношението ни към самите себе си е различно, а освен това реагираме по различен начин и на стреса от околната ни среда.

Ниското самочувствие от своя страна ни прави по-уязвими към трудните за психиката ситуации от ежедневието. Различни изследвания показват, че за хора с ниско самочувствие отхвърлянето е много по-болезнено отколкото за хора с добро самочувствие и в резултат на отхвърлянето хората с ниско самочувствие се изолират от околните още повече.

Освен това хората с ниско самочувствие са по-уязвими и при провал, тъй като те изпитват по-голям спад в мотивацията и проявяват по-малко постоянство след провала в сравнение с хората с добро самочувствие.

Тревогата и стресът също повлияват по-силно хората с ниско самочувствие, тъй като при тях се освобождава повече кортизол при стрес и той се задържа в кръвта за по-дълъг период от време, отколкото при хората с добро самочувствие.

Казано накратко, когато самочувствието ни е ниско, емоционалната ни имунна система не е толкова ефективна и на нас ни е по-трудно да се справяме с психически предизвикателства от всякакъв вид.

Знанието на горното не е повод за отчаяние – родил съм се с ниско самочувствие или съм израснал с ниско самочувствие, горкият аз, каква лоша съдба! Разбира се, подобряването на самочувствието не става за един ден и изисква усилия. Но когато си поставите за цел да работите върху самочувствието си ден след ден, постепенно то започва да нараства, а с него и емоционалната ви имунна система. А това определено си заслужава!

Ето и няколко идеи как да подобрим самочувствието си и да укрепим емоционалната си имунна система.

1. Състрадание към себе си
Упражнението по състрадание към себе си ще ни помогне да заменим автоматичната самокритична настройка с по-състрадателна настройка, която подхранва самочувствието ни. Често сме по-малко критични към любимите си хора, отколкото към себе си, затова за тази цел ще използваме въпроса: „Какво щеше да е отношението ти към твой любим човек, ако това се беше случило на него? Какво щеше да му кажеш?“. Можете да си представите на свое място своя по-малък брат или сестра или дори себе си като дете. А сега запишете отговора – свържете се с любовта в себе си и я излейте на белия лист чрез думите, които бихте казали на ваш любим човек или на себе си като дете в същата ситуация. Пример: „Как можах да одраскам колата, докато я вкарвам в гаража! Толкова съм глупав! За нищо не ставам!“. Стоп! Ако мой любим човек беше направил същото нещо, бих му казал: „Случват се и такива неща! Драскотината не е толкова лоша! Просто имаш нужда от почивка! Я, да видим какво хубаво нещо да ти измислим като почивка.“

2. Самоутвърждаване
Това е упражнение за утвърждаване на реални аспекти от нас, които намираме за ценни – за разлика от упражненията с положителни утвърждения, които утвърждават идеализирани версии на това какви бихме искали да бъдем. Вземаме лист хартия и записваме всички наши качества, които смятаме за ценни, което включва качества от външния вид, черти на характера, навици и други. А сега правим втори списък с постиженията си към момента, без значение дали са малки или големи – например, научих се да карам колело, завърших университета, започнах да се храня здравословно и други. След което през следващия месец препрочитай двата списъка всеки ден.

3. Лична отговорност – упражнение с повишена трудност
Като възрастни всеки от нас носи лична отговорност за своя живот, без изключения. Когато не виждаме своята отговорност за ситуациите в живота си, често се чувстваме жертви, а това е нещото, което най-много подхранва ниското самочувствие. Аз съм жертва, всеки може да си ме подритва както си иска и аз нищо не мога да направя по въпроса… А хубавите неща ми се случват по случайност. Стоп! Това не е вярно! Лъжеш! Не си жертва, просто не си поел лична отговорност за живота си. Научиш ли се да виждаш каква е твоята отговорност за нещата в живота ти, как си си го проектирал и повикал при себе си, самочувствието ти ще нарасне, защото ще видиш силата, която имаш над живота си.

Това няма да е лесно, но си заслужава. Ето я и първата част от упражнението – за всеки свой успех в живота ти, се запитай: „Каква е моята отговорност да постигна това?“. А сега го запиши на листа. Пример: Моята отговорност за това, че си намерих чудесна работа, е, че съм вложила изключителни усилия, за да науча няколко езика, както и че съм влагала и продължавам да влагам усилия в личностното си развитие. Освен това положих доста усилия да оформя CV-то си достатъчно добре, упорито следях обявите за работа и кандидатствах редовно, полагах усилието да ходя по интервюта и да давам максималното от себе си във всеки един момент. Ето това е моята отговорност за факта, че в момента имам чудесна работа.

А сега е време и за втората част от упражнението – за всяка една ситуация в живота, която ти е неприятна или ти тежи, се запитай: „Каква е моята отговорност за тази ситуация? По какъв начин съм я създал?“. Подчертавам – отговорност, не вина! Запиши отговора на листа. Пример – ученикът ми си отмени индивидуалния час по йога в последния момент и аз се чувствам раздразнена от това. Каква е моята отговорност в ситуацията? Всъщност днес не ми се водеше особено йога, защото имам нужда от малко почивка. Тоест сега вместо да се вайкам защо урокът беше отменен, мога просто да се насладя на подарената почивка!

Друг пример – за пореден път се влюбвам в човек, който не ми обръща внимание! Писна ми! Каква е отговорността ми в тази ситуация? Ако трябва да бъда честна, кариерата ми в момента е по-важна за мен, но нали всички си имат гаджета, та затова искам и аз. Но явно нещото, което истински искам в момента, е време за себе си и спокойствие. Ами хайде да си го дам, а пък като истински почувствам, че искам друг човек в живота си, ще пробвам пак. Или – всъщност много ме е страх да не сбъркам с избора на партньор. И понеже не обръщам внимание на този страх, а действам като се правя, че не го виждам, за пореден път се натъквам на човек, който не ми обръща внимание, за да нямам партньор. И не защото не съм достатъчно красива или мила, просто на дневен ред е да поработя над страха си, а след това и времето за партньор ще дойде.

Последното упражнение е с повишена трудност. Ако имаме навика да се възприемаме като жертва на нещата, които ни се случват или които „други хора ни правят“, ще ни бъде много трудно да намерим отговорността си за тях. В началото може нищо да не ти хрумне и това е нормално. Упорствай! Пробвай отново и отново. Когато поемем отговорност и за лошите неща в своя живот, ще видим, че сме силни и че имаме избор. Можем да променим нещата, а това автоматично води и до по-добро самочувствие!

Настоящият материал е написан отчасти по статията на д-р Гай Уинч от psychologytoday.com

Източник: http://zdravaistoria.com