Д-р Гайдурков, първата ви книга е озаглавена “Човешкото хранене”. Какъв всъщност е човешкият стил на хранене, този който природата ни е отредила?

От много столетия насам науката може много точно да отговори на този въпрос. За жалост тази информация не е много популярна за широката публика, но специалистите знаят, че всеки биологичен вид има своята дадена от природата храна. Само от позиция на сравнителната анатомия, т.е. наука, която разглежда хомоложните и аналожните органи при различни видове, един сравнителен анатом може да каже със сигурност дали едно животно е хищник, дали е тревопасно или пък всеядно. Има редица стигми, редица особености, най-малкото на стомашно-чревния тракт, по които учения може да заключи категорично каква е храната на даденото животно, дори това животно вече да го няма. Например намираме долна челюст – мандибула на динозавър и специалистът може да каже дали този динозавър е бил тревопасен, дали е бил хищник. Много пъти се казва, че човекът е всеядно животно, но стомашно чревния тракт на всеядните животни като една мечка да кажем е устроен по друг начин. Тя е и хищник и затова има най-малкото тези изразени кучешки зъби с които да разкъсва месото. По съзъбието, по слюнчени жлези, по устройство на стомах, по дължина на чревния тракт на един биологичен вид може да се отгатне каква е храната на тоя вид. От физиологията също, да кажем стомашния сок на един хищник, на един тигър е около 6 до 10 пъти с по-ниско РН, по-киселинно от човешкия стомашен сок. Тъй като стомашния сок на хищника е предназначен да може да хидролизира, да смила така да се каже концентрирани белтъчни молекули, каквото е месото. И забележете сурово месо, а не термично обработено, което е изключително токсично дори и за тези животни.

Природата е отредила дадена хранителна формула, която всяко живо същество знае чрез своя инстинкт. Единствено човека е това същество, което макар да носи името разумно същество Homo Sapiens(разумен човек), излиза, че в позицията си на консуматор е най-абсурдно неразумното същество.

Човекът е единственото животно, което е забравило коя е неговата храна! До такава степен сме се дистанцирали, отдалечили сме се от природата, че сме забравили най-първично инстинктните си механизми, какво да ядем.

Нима ако в един експеримент сложите в една стая едно котенце, едно дете, едно птиченце и една ябълка кой какво ще изяде? Всеки знае отговора. Много експерименти са правени, в които растителноядно по природа, по биология животно е направено изкуствено месоядно. Такъв беше и случаят с лудата крава- едно тревопасно животно на което се даваха костно-мускулни смески, за да може да наддава повече на практика го превръщат в месоядно животно. Тогава то губи тази сила на имунна система и става много лесно атакувано от вирусни заболявания.

Какво става ако един вид, който по природа не е месояден, го превърнем в месояден? Ако ние превърнем заека в хищник той се разболява и умира, ако научим елена да яде кюфтета и той ще се разболее и умре. Правени са много и спонтанни, и целенасочени такива експерименти. Човекът – един растителнояден очевидно вид, по всички белези – съзъбие, стомашно чревен тракт и т.н е превърнат по дадени причини и обстоятелства в месояден. Този пример е най-фрапантния и гротесков експеримент.

И все пак човекът не се ли е хранел винаги с месо?

Трудно можем да кажем, тъй като става дума за предисторически периоди тогава, когато нямаме някаква писменост, но има нещо много просто от което можем да заключим. В природата един животински вид, който е хищен има биологичните способности да може да ловува иначе би умрял от глад и просто нямаше да го има като вид.

Човекът в този вид в който съществува като анатомия и физиология, а тя не е променена от кроманьонския човек, неговата еволюция е спряла именно защото той е придобил социални умения и няма нужда да развива умения на своята биология, за да ловува например.

Човекът като физиология и анатомия, такава каквато притежава сега няма умението да ловува или много трудно би могъл да хване нещо и да го изяде със своите чисто биологични умения. Тоест ние нямаме нито бързината с която да хванем едно зайче, нито ноктите и зъбите, с които да разкъсаме и дъвчем това месо. Човекът ако е месояден вид той ще умре от глад. Той не може да си хване храната, т. е нямаше да го има.

С други думи наивен е извода, че човек винаги се е хранил с месо. Човекът първо е станал Хомо Сапиенс като анатомия и физиология не като месояден, защото не може с тези атрибути, които притежава да си улови плячката, той първо е станал човек и след това е започнал да ловува, тоест той може да ловува използвайки оръдия на труда. Само ХС всъщност изработва инструменти с които вече може да убива животни и да се храни,  т. е. месоядството е един доста късен от еволюционно гледище етап на човешкото развитие, той е постчовешки период, културен феномен. Трудно може да се каже в един начален предисторически период как се е хранил точно човека. Антрополозите имат различни теории, но така или иначе в началото той е консумирал тези продукти главно чрез събирачество, бидейки номадно същество. На някакъв етап на своето развитие той е включил месната храна, вероятно при едни по-екстремни за него условия. Включил е месото като аварийна храна, нямайки необходимата насъщна. Така той се е принудил да консумира нечовешка храна, животинска храна с цената на съответните негативи.

Тогава някой би си казал, ние сме се борили, за да стигнем до върха на хранителната верига и отказът от месо не е ли стъпка назад в еволюцията ни?

Бих казал, че по-скоро е стъпка към нас самите защото еволюцията ни е създала като такива, каквито сме а след това човекът изкуствено е въвел месоядството, то не е биологична потребност за него. Той няма биологичните атрибути, не само да ловува ами да метаболизира такъв продукт. Както стана дума – най-малкото стомашно-чревния тракт не е приспособен като анатомия и физиология към такава храна.

Има ли стил на хранене, който ни гарантира живот без болести и лекарства и кои са всъщност храните, които ни разболяват?

Ако свържа с предното човекът наистина като че ли е забравил храната с която трябва да се храни. Най-фрапантния случай – влизайки в един супермаркет ние се сблъскваме повече с отрови отколкото с храна. Променяйки своето видово хранене, човекът е променили и качеството на здравето си. Няма друго същество в природата, което да е развило толкова многобройни и тежки в своето протичане заболявания.

Разбира се има основни храни, които гарантират здраве. Ако ние направим един преглед на племена и народи, които са близо до природата и са здрави – има много сходен начин на хранене независимо от географската област и климатичните особености. Този стил на хранене между другото е доста сходен и със стила на българското традиционно хранене от преди стотина години.

Този хранителен стил се състои от няколко групи храни – основното това са семена, зърнени култури, ядки, бобени варива, плодове и зеленчуци. Това е една базова храна за човека. Тези групи продукти формират необходимото за човека. Нека не забравяме, че и до ден днешен племената, които са близо до природата и консумират месо, консумират голяма част от него в суров вид, което между другото биологично, в частност биохимично няма нищо общо с консумацията на термично обработено месо. Дори месоядните животните се разболяват и умират ако ядат готвено месо. Те нямат способността да го преработват. Термично обработената животинска храна е възможно най-токсичната храна, която можем да поставим на масата си!

Мисля, че българското традиционно хранене също е един много добър пример. Нека се върнем назад във времето преди стотина години и погледнем как се е храни българина 200 дни в годината той е постил, той е бил на практика веган, не е ползвал никакви животински продукти нито млечни, нито яйца, нито месо. Пости, които са били задължително спазвани, поголовно от българското население. Нашите прабаби и дядовци, включително когато са били малки, не са яли животински продукти 200 дни годишно. Днес българинът обаче е забравил своята история, забравил е и своите хранителни навици, които е спазвал стриктно столетия наред и които са описани в литературата от нашите възрожденци. Неслучайно е оставил в миналото си и своето прословуто балканско здраве, за да стигне сега едно от първите места по мозъчно-съдова и сърдечно-съдова патология (инсулти и инфаркти).

Последно искам да кажа че дозата прави отровата. Да – българите са се хранили с месо, даже и с мляко и сме имали столетници, но те са употребявали тези продукти в много малки количества. Не случайно във всички традиции и народи има периоди на очистване, периоди на пости, в които човек всъщност се връща към своята човешко-видова храна. Някъде дълбоко в себе си, човекът носи спомена, преданието, че тези храни не са за човека и когато човека консумира непрекъснато тези продукти, особено меса, особено термично обработени меса – той се разболява и умира. За това във всички традиции откриваме такива пости, по време на които се спира консумацията на животински храни, точно за да може човека да е жив, здрав и да продължи рода.

Споменахте за вредата от месото, но какво не е наред с млечните продукти? Все пак човекът е бозайник, а млякото се слави като ценна храна, осигуряваща ни здрави кости?

Исторически погледнато човекът е включил млечните продукти доста след включването на месото. Това е станало едва след като човекът е започнал да практикува уседнал живот, да одомашнява редица животни и оттам да ползва месото и млякото им. Докато е бил ловец, докато е бил номад, той твърде рядко е ползвал млечни продукти. Ако се замислим – на практика е почти невъзможно един ловец да намери животно, което кърми и да пие мляко от него.

Да, човекът е бозайник, но тук отново трябва да подчертаем нещо много важно. Всеки бозайник има строго определена формула на млякото, което природата дава за кърмене на малките. Всеки биологичен вид, това е известно за всеки биолог, има биологична преграда. Има много точни стени между биологичните видове и те не се сместват. В природата трудно ще видим, да кажем, газела да бозае от жираф, или лисица да бозае от заек, това са несъвместими неща, но човекът точно това прави. Той бозае от кравата, овцата, козата. В природата няма и млекопитаещо същество, което да продължи да бозае, след като веднъж то вече е отбито. Човекът започвайки да консумира животинско мляко престъпва тази биологична граница между видовете и това не може да е безнаказано.

Погледнато с очите на природата, човек е извършил едно изключително тежко престъпление. Животинското мляко в частност кравето има съвсем различна структура, съвсем различни качества в сравнение с човешкото мляко. Човешкото бебе не е приспособено да консумира краве мляко дори и адаптирано, по редица биологични причини. Казано по-просто ако ползваме животинско мляко особено при малки деца това е равносилно на инжектиране на чужд генетичен материал в системата, в кръвта на това дете. А постъпването на чужд биологичен агент е равносилно на генетично престъпление. Най-малкото лигавицата на човешкото бебе поне до шестия месец не секретира имуноглобулин, който предпазва и не допуска чужди биологични молекули, главно белтъчни молекули да попадат в кръвообращението на бебето. Консумацията на краве мляко е причина за отключването на редица автоимунни процеси. Детския диабет е пряка последица от това. С времето много други неща ще се изяснят като последица от това, че ние вмъкваме в себе си чужди молекулни агенти. Може би на пръв поглед е невинно да изпием чашата си с мляко, но преди това трябва малко да се замислим. Ще допълня още няколко неща: първо – прясното мляко е изключително трудно усвоимо от човешкия организъм, тъй като той почти не разполага с ензима лактаза, който разгражда млечната захар – лактоза. Природата е предвидила, че възрастният не трябва да бозае и спира производството на този ензим.

Няколко думи за меда, той наистина ли е толкова полезен колкото се казва

Медът е доста дискутабилен продукт. За един млад, здрав човек, който спортува и има голям енергоразход меда може да е добър източник на бързи въглехидрати, но той е продукт с висок Гликемичен Индекс (ГИ). ГИ е показател, който оказва до каква степен, с каква скорост кръвната захар се вдига след консумацията на някакъв въглехидрат. Меда е сред продуктите с висок ГИ, някъде към 88. Еталона е гликозата. Смята се за 100% и спрямо нея се аранжират другите въглехидрати. Какво става, когато консумираме въглехидрати с висок ГИ, т.е такива, които рязко и бързо вдигат кръвната захар? Бързият отговор на организма е отделяне на много голямо количество инсулин, за да може да падне тази кръвна захар. Това е стрес за организма, при който той рязко отделя инсулин и смъква кръвната захар бързо. Следва една реактивна хипопогликемия, т.е от меда пада кръвната захар. Появяват се симптомите на хипогликемия – треперене, изпотяване, страх, това са симптомите и на ниската кръвна захар. Най-тревожното е, че тази захар се превръща в мазнини, поради тази бърза обмяна. Медът води до много жестоко вдигане на мастите в кръвта, включително на лошия холестерол, на триглицеридите. Те запушват съдовете и водят до сърдечно-съдови заболявания, атеросклероза, инсулти, инфаркти. И това не е всичко. Високите мастни имат пръст в много, много други заболявания. В онкологията има категорична връзка между високият холестерол и развитието на раково заболяване. Всеки тумор съдържа много повече холестерол, отколкото околните тъкани.

В такъв случай хората със сърдечно- съдови заболявания следва ли да прекратят консумацията на мед?

Категорично да. Казвам го от опита, който имам като лекар. Никога няма да забравя един случай, а той не е единичен, той е просто христоматиен. Мъж на около 60 годишен дойде при мен за консултация и каза, че е почти веган, спортува редовно, слаб, стегнат. Сподели, че консумира по един буркан мед на 2-3 дена, за да поддържа сърцето си. Аз му предложих да направим една кръвна картина с биохимия и по-специално липиден статус, т.е мастите в кръвта. Човекът имаше холестерол 9, при норма до 5.2. Това е една скандална стойност, При един такъв холестерол, при едно такова съотношение в липидния статус склерозата върви скоротечно. Т. е. този човек мислеше, че спазва много здравословен начин на живот, но се оказа, че при тоя холестерол нещата не вървят на добре. Предложих му да махнем мед. Махнахме го за известно време и холестерола се нормализира. Това съм го квалифицирал много пъти в опита, особено при по-възрастни хора, където обмяната все пак се забавя. Тогава меда води до много жестоко вдигане на лошите мазнини с всички последици от това. Меда не бива да го възхваляваме, нито и да го отричаме напълно. Това е въпрос на доза. За един млад човек не виждам лошо, но при един човек над 40 особено ако има хиподинамия ако не спортува редовно се оказва, че меда може да има пагубни последствия. Аз по-скоро бих адмирирал продуктите като пчелен прашец и прополис. Те имат много сериозна здравословна тежест като добавки към здравословното хранене.

Ако изключим животинските продукти от менюто си това няма ли да доведе до дефицит на важни елементи като калций, желязо и други?

Това е една голяма тема, която не е завършена от науката, както повечето неща. Самият аз съм се натъквал на вегетарианци в много лошо здраве, трябва да го призная. Да се върнем на предишния случай – човек, който беше почти веган, но нямаше добри здравословни резултати заради меда. Едно е ясно – хранителният режим трябва да бъде много добре подбран, като спектър на продукти, именно за да няма дефицити. Например ако ние сме вегетарианци или вегани и консумираме някакви сладкиши дори и растителни – веднага ще наруши баланса. Това веднага ще доведе до редица следствия: ще се изтегли калция от костната система. Известно е че многото въглехидрати така да се каже разяждат костната система. Вредата по зъбите не е толкова на развитие на флора, колкото зъбите се увреждат метаболитно от кисели продукти на обмяната. Много въглехидрати с висок ГИ дават киселини. Когато има повече киселинност в тялото това така да се каже разяжда костите, те омекват, това е риск от остеопороза, а зъбите стават много лесно атакуеми тогава от бактерии. С други думи един съвременен вегански стил трябва да е разумно балансиран. Пак повтарям много пъти вегетарианците злоупотребяват със сладкиши, а това не балансира другите неща, защото ако ние добавим повече захари към храната, нашите белтъчини релативно стават по-малко и недостатъчно към нашите въглехидрати. Затова, когато се консумират много въглехидрати може да има белтъчен дефицит. Ако се намалят въглехидратите без да се вдигат белтъчините, тогава те стават достатъчни. Има племена, които е известно че консумират до 30 г белтък на ден и той им е достатъчен и те са жизнени и работят по цял ден. Но ако ние изяждаме по няколко сладкиша на ден и 60 грама няма да са ни достатъчни. Тайната е в баланса. Можем да минем и с малко белтъчини, но те да отговарят на дадените въглехидрати, най-вече тези с висок ГИ.

Как да състави всеки от нас здравословния си стил на хранене. На кои храни да се обърне повече внимание?

Трябва да застъпим в нашето меню тези 5 групи храни:

Всякакви плодове, предимно сурови. Зеленчуци, ядки и семена – зърнени и бобени. Да не забравяме, че в началото човекът се е изхранвал със събиране на диви семена, които той е накисвал, а и директно е консумирал. И от тези пет групи храни: плодове, зеленчуци, зърнени, бобени и ядки се формира един човешки порцион. Бобените култури от доста време в историята на човечеството са част от неговия хранителен стил. Важно е да присъстват защото те осигуряват белтъчини а и много други ценни неща. Най-общо казано, когато ние имаме тази формула зърнени + бобови + ядки ние гарантираме белтъчния внос. Ако ние нямаме добър баланс между зърнени, бобови и ядки пак могат да настъпят дефицити и дисбаланс, защото много пъти в повечето случаи една зърнена култура няма пълноценния белтъчен състав, т.е няма всичките 8, или девет за децата незаменими аминокиселини. Една бобена култура обикновено също я няма, има няколко изключения, като соята, киноата, смята се, че те съдържат пълноценните 8 незаменими аминокиселини. Ние сме конструирани да консумираме разноцветен, пъстър спектър от различни семена, т. е да не се храним с една монокултура. Ако ние имаме една част зърнени една част бобени и една част ядки, тогава ако ние ги съединим ще сглобим пъзела от пълноценни белтъчини, а и от всички необходими ингредиенти. Ако се храним само със зърнени или само със зеленчуци – това е далеч недостатъчно. Трябва да има и другите продукти, за да могат и осемте аминокиселините да са в наличност. Защото ако липсващата аминокиселина в зърнения продукт е една то в бобовия е друга. Когато ние ги съединим получаваме осемте. Природата е направила да консумираме много пъстър спектър от култури. Моно диетите не са добре за здравето на човека.

Споменахте за ползите от зърнените храни, това означава ли, че можем да похапваме хляб без да се опасяваме за здравето си?

Хлябът също е един доста късен продукт в еволюцията на човека, в човешкия бит дори. Да не забравяме, че поне половината от земното кълбо все още консумират зърнените храни в един по архаичен вариант т.е. като варива, а не като хляб. На изток, далечния изток се консумира ориз, а не хляб. Хлябът в народите, които са близко до природата и са здрави, е доста по-различен от това, което ние наричаме хляб и виждаме по рафтовете. Обикновено това е продукт, който се приготвя от прясно смляно зърно, не се отделят триците и се приготвя на момента, както при хунизийците. Тяхното чапати го приготвят от прясно смляно зърно с вода без добавка на набухватели, изпича се на огън. Това е традиционната рецепта и нека не забравяме, че тези хлебчета не се състоят само от монокултури, т.е. само от жито, а от няколко групи зърнени култури. Може да има просо, елда и др., но не са монокултури. Едно такова хлебче е близко до потребностите на организма. Ако ние консумираме хляб той е с отделени, сепарирани трици или както масово е в момента боядисани хлябове се предлагат като пълнозърнест. Когато той е и надут с изкуствени набухватели изкуствени като бих казал, че няма нищо общо с историята и традицията на българския хляб.

Как се развиват болестите, различните заболявания и какъв е произходът на различните болести?

Медицината разбира се има различни теории, това е може би най-голямото вавилонско стълпотворение. Но ако видим нещата не от позиция на науката, която е дистантна на природата, а от позиция на самата природа нещата не са чак толкова неразгадаеми и непознаваеми. Когато човек се храни с видово неспецифична храна, когато липсва движение, слънце, почивка, чист въздух, чистата почва, когато нещо съществено за живота ни липсва, тялото ни започва да страда. Храната е тази, която интимно изгражда човешкия организъм като материал и като функционален източник на енергия. От една страна храната изгражда тялото като материя, от друга тя го движи. Ако ние нарушим естествената хранителна формула, която природата ни е отредила не може това нарушение да не доведе до някакво много значимо отклонение в функцията на нашата система. Казано на по-прост език все едно вие да си купите една много скъпа кола, но да я зареждате непрекъсната с долнокачествен, евтин бензин, който изобщо не пасва на марката кола. Тя вероятно ще върви, но не за дълго. Тези горива дават в мотора на колата много отпадни материали и те задръстват двигателя. Тя започва да кашля да киха, както и ние в един момент започваме да кашляме и кихаме докато накрая спре.

Това не е само метафора. Пряка е връзката и нещата са много подобни при човека. Те задръстват клетките, натоварват ги с отпадъчен токсичен материал и организма постепенно ги натрупва в различни органи. По този начин на пръв поглед изникват различни по вид заболявания. В тяхната същност обаче те формират едно и също, единствено заболяване на организма.

Разбира се това е дълъг процес, в този процес организма се бори срещу натрупаните токсини и изразходва много енергия. Организма използва много антитела, за да може да ги пакетира в черния дроб и да ги изнесе от организма през отходните канали, бъбреци, черва, кожа и т. н. Организма изразходва една такава енергия нахалост за да може да се детосикира от тези вещества. Когато ние променим човешкия си стил на хранене от една страна ние сме недохранени, а от друга интоксикирани. Тези вещества плуват в тялото, натравят ни и човек няма как да се чувства добре. Един натровен човек не може да се чувства добре. Това дава и хроничната умора, главоболието, безсилието, редица функционални симптоми – безсъние, агресивност, нервност. Никога не боледува само един орган. Организма винаги боледува като цяло, като система.

Искате да кажете, че няма различни заболявания, а има единствено интоксикация, която се проявява в различните органи?

Тези безбройни болести в медицината, които за съжаление с всяка изминала година продължават да се множат, се оказва, че в корена си са едно. Една древно китайска медицина знае, че болестта е една. Заболяванията имат наистина един общ корен, това е нарушаване на нашата вътрешна екология и най-вече фактора храна, базовия фактор, изграждащ тялото, като материя, която дава енергия за тялото. Хипократ е казал: “Храната да ви бъде лекарство, а лекарството храна”. Гениално и просто казано. Ние поглъщаме антихрани, поглъщаме и лекарства, които нямат нищо общо с нашата система. Борбата срещу тези чужди елементи ние наричаме болест.

Болестта е инструмент на лечението, болестта е лекарство за възстановяване и път към здравето. С болестта не можем да се борим, защото това би означавало да се борим със самите себе си, т.е. да работим срещу нас. С болестта можем само да се съюзим, да я разберем, да я използваме, за да ни оздрави. Това може да бъде повръщане, диария, температура, развиване на някакво възпаление. Възпалението е опита на организма да изхвърли нещо отвътре навън. Било то химически замърсители, метаболитни отпадъци, биологични контаминанти, чужди биологични агенти.

Тук веднага трябва да се подчертае, че колкото и да е странно бактериите и вирусите далеч не са първопричинители на заболяванията – храната, която ние им даваме, нашите отпадъци са първопричината. От нас зависи дали те ще намерят в нас храна. Ако ние им дадем храна чрез нашите отпадъци, те ще намерят място в нашия организъм. Ако вие не изхвърляте боклуците в дома си ще имате хлебарки, мишки и други паразити. Ако поддържате чисто тях няма да ги има, просто защото няма храна. Тези микроби идват всъщност, за да ни помогнат, като санитарни помощници, за да ни почистят от тези отпадъци. Колкото и странно да звучи това е за наше добро. Ако ни хване грип, то това също е за добро. Това дава шанс на организма да изхвърли чуждите елементи. Температурата действа силно очистващо също. Тя е признак, че имунната система се бори.

Зад всяка болест всъщност стои опита на организма за реабилитация, за самовъзстановяване. Човекът е океан, който се самовъзстановява, ако ние не му пречим. Това е мъдростта на древната медицина, която остава неразбрана. А именно – първо не вреди, т.е не пречи. Единственото лекарство, което лекаря може да даде на болния е да не му пречи или да покаже на самия човек как да не му пречи, тогава той оздравява. Никой лекар не лекува нищо, медицината трябва да достигне до тази мъдрост на древната медицина. Хипократ казва: „Няма да изпиша исканата ми отрова, а ще изпиша диетата по моите сили“, това е оригинала на хипократовата клетва, в която всеки лекар се е клел, която излиза, че е напълно забравена, макар че всеки лекар се е клел. Лекарите нарушават всеки път хипократовата клетва, изписвайки лекарство.

Лекарство може да бъде само храната. Не съществува друго лекарство освен нея. И едно дете знае, че не можеш да сложиш нещо, което го няма в тялото и то да работи добре. Дори един аспирин няма място в тялото, защото не е от състава на клетките. Място има храната, защото ще стане част от състава на клетките.

Вие изготвяте индивидуални програми за пречистване на организма, кои болести се повлияват най-добре?

Съвременната медицина разделя болестите все още в различни чекмеджета и дава лекарства на парче, което е абсурд. Ако имате температура ви дават хапче против температура, ако имате болка в крака ви дават противовъзпалително, за да ви мине болката. Това е все едно да шофирате, изведнъж в колата светва някаква червена лампичка, което е знак, че има някакъв проблем и вие вместо да видите какво става, каква е повредата, да отвъртите лампичката, да спрете светлинката и да продължите да шофирате. Това вече е много опасно, колата продължава да върви известно време по инерция, но в един момент катастрофира.

Същото става и с тялото. Тялото е съвършена система, вие изключвате лампичката, взимате хапче против главоболие, против температура или каквото и да се сетите, спирате този симптом на очистване, колата върви все още, живи сме, но до време. Когато това нещо надскочи критични граници става страшно. Колата спира, тялото престава да работи. В тази логика лечението е винаги интегрално. Не може да излъжете отделен симптом, не може да излекувате отделен орган. Болестите са класифицирани като болести на черния дроб, болести на сърцето и т.н. В природата такова нещо няма, ако боледува черния дроб ще боледува и белия, ще боледува и сърцето. Те са интимно свързани като енергия и материя. Една и съща кръв най-малкото минава през тях. Те са свързани и с нервната система и с метаболитната система. Фигуративно казано да страда едно море и ние да искаме да излекуваме водораслите разделно от мидите и от раците. Не може да излекуване екосистемата по тази начин. Можем да го оставим, да не му пречим то да извършва своята работа и да възвърне екологичното си равновесие.

Така както все още разглеждаме болестите поотделно, ако едно заболяване е в начален етап, т. е ако този дисбаланс е все още в своето начало, тогава то се лекува лесно. Да кажем, едно високо кръвно е просто едно вдигнато налягане в системата поради различни вещества, които плуват в кръвта и това е отговора на организма към този процес. Самото кръвно налягане не е само патологично, то е патофизично. Вдигайки налягането в системата, тя започва да работи на високи обороти. Кръвното налягане се лекува за две седмици само с храна, с човешка храна обаче. Когато махнем нечовешката храна, когато се раздвижим, излезем на въздух. Но храната повтарям е основното, защото можем да излезем на слънце и на Хималаите ако искаме, но ако ядем старата храна, купена от супермаркета ще имаме високо кръвно и на Хималаите. ЛЕКУВА СЕ ВИНАГИ ЦЯЛОСТНИЯ ОРГАНИЗЪМ!

Някои неща се лекуват по-лесно от други защото те са в начален етап на екологичния дисбаланс. Но с времето това високо кръвно ще прерасне в друго, капилярите и по-големите съдове ще се запушат, настъпва склероза и в зависимост от това към какво имаме предразположение може да направим артрит, инфаркт, инсулт. Казано пак с езика на метафорите – ако ние малко сме замърсили морето то лесно ще се саморегулира, но ако ние сме изсипали едно огромно нефтено петно тогава ще има и измряла риба. На силно замърсения организъм му е нужно повече време, може и година да отнеме. Полека лека той ще възвърне вътрешната си екология. Въпроса е болестта докъде е напреднала. Т.е. ако ние много сме запушили системата това ще стане по-трудно и бавно. Най-фрапантния пример е когато запушим нашата система до такава степен, че организма започва да натрупва тези вещества под форма на някакви буци. Той в началото може да прави бъбречни, жлъчни камъни, може да трупа шипове по опорно двигателния апарат. Може да образува различни неща, които да изхвърли от себе си, и в един момент ще се опита да ги пакетира някъде, просто, за да не циркулират и да натравят тялото. Този отчаян опит е образуването на тумор. Тумора е кофа за боклук, която не е изхвърлена от организма. Това е най-тежката възможна интоксикация, когато няма къде вече да се складира отпадъка. Тогава организма преценява, че трябва да направи нещо и го оставя в тумора. Това е все едно вие вече да нямате възможност повече да изхвърляте боклука от къщата. Какво бихте направили, бихте го събирали в торбички някъде ли? И когато този процес надскочи някакви критични нива този тумор пуска метастази. Тогава трудно вече нещата могат да се върнат назад. Не бива да достигаме до там.

Защо лекарите и диетолозите в България продължават да препоръчват за здрава и силна имунна система животински храни? Когато беше цялата истерия със свинския грип, в медиите веднага се появиха доктори съветващи ни да увеличим консумацията на месо, за силна имунна система, и за да се преборим с грипа. По време на постите те казваха, че е крайно нездравословно да се пости. Как ще коментирате това?

Това е ясно, самият аз като лекар съм го преболял това нещо, изпитал съм го, преживял съм го. И аз съм бил съвсем конвенционален лекар и то лекар изписващ поне по шест хапчета на бабите, защото пък се стараех като млад лекар повече да се изявя. Аз самият съм изпил шепи лекарства, разбира се. Каквото предлагаш, това и правиш, защото вярваш в него. Така че това е познато. В медицинските институти не се преподава все още екологична медицина, не се преподава медицина от гледище на природата, а все още се преподава една механистична медицина. Това е мислене ‘на парче’. Между другото това са препоръки още от началото на 19 век, това е по-скоро неактуализиране на медицинска информация. Така са мислили лекарите през 19 век. Но това по инерция се преподава. Масовото е, че на студентите никой, даже и по мое време не им беше казал, че има институти и центрове, които работят по друга парадигма. Поне да ни го бяха казали, като информация. Тогава нямаше Интернет.

В западна Европа има много центрове, които работят по биологичен модел. Да кажем една клиника, по Охо Бюхингейл. Дори аз имам учебник от лекари на немски за гладуване. Бих казал, че лекарите трябва да си актуализират медицинската информация. Тези колеги малко да прочетат, малко да отворят Интернет. Много пъти сме склонни да караме само по инерция и да преповтаряме това, което сме учили, но учебниците са преписани от някой по-стар учебник и така пак отиваме до 19 век и тези съвети, за много калорична храна, за много животински продукти… Да, тази храна е силна като енергиен заряд и като калории, но калории означава просто енергия, енергия отделена от даден продукт в калориметрична камера. Вие може да сложите в тази калориметрична камера въглища и пак да получите енергия. Не е въпроса да дадем ударно някаква енергия, защото тази енергия може и да увреди. Една да кажем лъчева енергия уврежда човека, а и тя е енергия, но човек не може да я използва. По същия начин човека използва енергията на месото с цената на много негативи, на вещества, които го натравят и в крайна сметка гълтат неговите сили. Месото е силна храна, която обезсилва. Наистина трябват достатъчно белтъчини, за да реагира имунната система. Всичко в организма е белтък, живота е форма на съществуване на белтъчини. Белите кръвни телца са изградени от белтъчини основно. Антителата са белтъчни молекули. Да, ние се нуждаем от белтъчини, но ако ние получим този белтък от много животински продукти, то парадоксално получаваме напълно обратния ефект. В тази хранителна среда, в този бульон от отпадъци виреят много микроорганизми и бактерии. Тоест най-сигурния начин да се разболеете от свински грип е като ядете много животински продукти. При вирусните заболявания пък – много млечни продукти. Тогава се образува много слуз, която е прекрасна питателна среда за тези микроорганизми. Всеки микробиолог знае, че трябва да дадеш храна на един микроб, за да се развива. По време на грипна епидемия и други заболявания точно парадоксалното е, че ако иначе сме малко по-лежерни в нашия хранителен стил, точно тогава трябва да махнем животинските продукти. Това разбира се не значи да не се дохранваме, а да включим пъстрия спектър даден от природата – плодове, зеленчуци, зърнени, бобени, ядки. Не само да сме на хляб и вода, това също би било голяма грешка. Затова всеки може би казва, част от истината. Колегите са прави, трябва да има белтъчини, но белтъчини подходящи за организма ни.

Може ли един детски организъм да израсте здрав без консумацията на животински храни. Педиатрите в България въвеждат още на шестия месец, а и по-рано месо. Моята педиатърка каза още на петия месец да храня детето с попара от бял хляб, мляко и захар. На Запад докторите могат адекватно наистина да отговорят на нуждите на децата на родители, които са вегетарианци и вегани. Др. Спок, един от най-големите педиатри също казва, че растителната храна е възможно най-правилната за изграждането на детския организъм. Педиатрите в България обаче осъждат родителите, които по техните думи лишават децата от качествена храна.

Първата храна, която малкото човече яде също е животинска храна. В края на краищата кърмата също е животинска храна. Но това го дава природата и това е перфектната формула. Радостното е, че и УНИЦЕФ, са категорични – до шестия месец бебето трябва да консумира само майчиното мляко. Това е перфектната, точно балансирана храна. По никакъв начин тя не може да бъде имитирана с никакво друго мляко. След шестия месец самото дете дава сигнал, че иска друга храна, то започва да проявява интерес към храната, да прави дъвкателни движения и т.н. Ако то няма този интерес значи не е дошло времето. Първите храни, които детето трябва да приеме са човешките храни. Трудно можем да си представим, че човека с неговите зъби, неприспособени да разкъсват месо, още повече пък детето, което още няма зъби ще могат да разкъсват месо. ДА, ние ще му го дадем като пюре, но това е противоестествено със съответните последици.

Не можем да излъжем природата или поне не за дълго. Дългосрочните последици са много страшни. Има много описани научни наблюдения, в които правилното кърмене и захранването до първата година се отразяват в дългосрочен аспект. Т.е. колко здрав е този човек и на 60 и на 70 години зависи от това колко е бил кърмен и как е бил захранен. Повечето специалисти са категорично против ранно захранване особено с животински храни преди шестия месец. Това е изключително пагубно, защото пак ще повторя – така ние инжектираме чужд генетичен материал, който отключва автоимунни заболявания, като детския диабет. След шестия месец е добре да се въведе растителна храна, но кърменето да не спира поне до година, година и половина, а най-добре и до третата година. Да започнем с плодове и зеленчуци, зърнени храни, след време да включим и бобени и ядки, така би се развивало най-добре едно човешко същество, защото пак казвам еволюционно това са храните подходящи за вида хомо сапиенс. Това е нашата храна, тази храна изгражда телата ни, изгражда самите нас.

В България всяко пето дете е с наднормено тегло, една много страшна статистика. Какви съвети бихте дали на родителите и въобще как може да се опази едно дете когато вредните храни дебнат отвсякъде, а Макдоналдс и KFC все още са въпрос на престиж?

Сега си спомням, че преди време бях на гости в детската градина в Ямбол и децата изпяха една песничка „Хей бабо я кажи как живяла си без Макдоналдс и KFC?“ Представяте ли си, бабите ни са оживели и са ни дали и поколение даже. С тези вериги растат не само някакви марки, но и целия стил на хранене и паралелно с това човешката патология стремглаво расте.

След втората световна война с развитието на химизацията, се променя коренно човешката патология и растат поголовно много от дегенеративните заболявания, хроничните заболявания, сърдечно съдови заболявания, диабета, онкологичните заболявания. За всеки е ясно, че храната е изключително променена през последните години. Децата консумират тази храна и ръста на заболяванията рязко расте.

Скоро попаднах на изследване посочващо, че освен, че 30% от децата са с наднормено тегло, много от тях са и със затлъстяване. Високо кръвно налягане, инфаркти също вече не са изключения при тях. Ако продължаваме така, с такъв темп в един момент просто няма да ни има. Пряка е връзката, това вече всеки го осъзнава. Да не се продават вредни храни в училищните лавки е някаква стъпка напред, но доколкото разбирам от родителите ефекта не е много голям, просто защото децата отиват в отсрещния магазин и ги купуват от там, защото те така са възпитани.

Възпитанието е в основата. То започва още от зачатието на детето, а вероятно още от възпитанието на самите родители. Но поне след раждането трябва да се предложи храна и хранително възпитание на това дете. Оттам нататък растейки това човешко същество само ще реши какво да яде, дали да стане вегетарианец или не. Но ние трябва да му предложим правилната храна, за да бъде здраво и да може да направи впоследствие своя избор.

Виновни са първо родителите и това как са захранили детето. Там е голямата отговорност и там е голямото поле за работа, за информираност. Нека да не упражняват геноцид над своите деца. Убеден съм за в бъдеще ще бъде дори подсъдно жена да не кърми, защото това наистина е геноцид. Ако жената може да кърми, но съзнателно отказва, това е жестоко престъпление. Родителя е еталона на това дете, то го имитира. По-нататък в тийнейджърството отстоявайки собствените граници то прави напук, но след това неговия спомен ще го върне към оригинала. Не може в края на краищата човека да не се върне към себе си, да не усеща, че от естественото се чувства добре. Родителите ми са ме възпитали по съветите от 19 век, защото са вярвали, че така правят най-доброто за мен. Даваха ми животински продукти, за да раста здрав и бях непрекъснато болен. Така беше пречупен моя инстинкт. Откакто се помня аз ям месо. Можете да си представите как съм захранен, за да се пречупи инстинкта ми.

Кога и защо променихте хранителния си режим, казвате, че сте обичали много месо.

Както казва народа когато ножа опре до кокала, когато болестта дойде, тогава човека започва да търси спасение. Аз бях човек завършил медицина, практикувал. Макар и лекар с практика – последователно в бърза помощ, като участъков лекар, и накрая като терапевт в хемодиализа – Окръжна болница – София, аз трупах заболяване след заболяване. На 32 годишна възраст вече бях с един куп заболявания – язва на дванадесетопръстника, тежък колит, появи се и една невралгия, която остана неизяснена. Постоянно пиех болкоуспокояващи. Старите болести се задълбочаваха, нови се появяваха. Пиех различни хапчета, антибиотици, консултирах се и със специалисти. Нещо пагубно беше, не можеше така да се живее. Да не говорим как се отразява това на психиката на един лекар – пълен провал. Не можеш да оправиш себе си, тръгнал си да оправяш другите. В такъв момент човек започва да търси спасение.

Аз не го намерих в лекарствата и конвенционалната медицина. Тогава реших да потърся алтернатива, а пък винаги от малък съм имал някакъв стремеж към природата, обичах да се разхождам в планината, сред растенията, опитвах се да вниквам в техния живот как растат, как се развиват. Тогава срещнах Лидия Ковачева. И тази среща промени живота ми. Аз като лекар, разбира се бях вече закоравял скептик, но когато си на зор, търсиш и опитваш. Не опитах да гладувам, защото смятах, че това е някаква глупост. Много интересно, моята душа беше страшно раздвоена, от една страна като прочетох книгата на Лидия Ковачева, аз затварях последната страница и си казах „Това е, то е ясно, че това е начина”. От друга страна веднага лекаря в мен се обажда „Абе какви са тия глупости, какви са тия очиствания, какви са тия токсини“.

Реших все пак да опитам, смених само хранителния режим. Започнах през късната есен на 1992-а. Махнах месата, а до преди това се хранех само с месо и сладкиши, почти нищо друго. Направих си една опипваща, така да се каже диета, да видим какво би станало. Започнах да си правя салати от моркови и всякакви други зеленчуци, ядях и пълнозърнест хляб, какъвто имаше на времето. Замених неестествената храна, която приемах с човешка, проста храна. И чудото стана! Организмът ми се отблагодари за броени дни. За броени дни и имаше подобрение. Нямаше го вече това подуване, болки по червата, колити. За броени дни отшумяха невралгичните болки по крайниците, врата, главата и т. н. В рамките на седмици аз престанах да пия антибиотици, защото беше излишно. Не ме болеше гърло повече, а години страдах от това. Непрекъснато ходех в джоба с антибиотични спрейове и си пръсках гърлото. И си казах: “Ама това нещо действа”. Аз смятах, че съм генетично обременен, предразположен към тези болести. Още повече, че и баща ми много боледуваше и ми беше казал: „Тръгваш по нашия път, няма начин, това ни е гена, такива сме си – кекави, слаби…болни, трябва да се примирим, да пием хапчета и така.“ Ето на, въпреки всички тези гени, които носех аз вече бях здрав. И спрях да се разболявам. Даже още същата зима се изкъпах в морето, нито пневмония, нито дори гърло. Тогава разбрах основната си грешка, бях пренебрегнал природата, а следователно и моята човешка природа. Оказа се, че гените ми не са сбъркани, ами аз не съм ги стопанисвал както трябва.

Суровата храна като материал дава много по-пълноценния пъзел от елементи в сравнение с термично обработената храна. Ако в една вегетарианска храна има много термично обработени продукти не е добре защото настъпва дисбаланс. Ако в менюто ни преобладава готвената храна, започват да липсват ценни вещества, белтъчен недоимък. Организма изразходва много енергия и ензими за да обезвреди тази готвена храна. Просто тази храна го изяжда, изразходва се много енергия за да я метаболизира и след това да я обезвреди. Поне половината от нашата храна трябва да е сурова. Даже някои автори съветват 70-75% от храната да бъде в суров вид, така тя е много по-добре балансирана. Много често вегетарианците не ядейки месо злоупотребяват в големи количества с млечни продукти.

Една от дългосрочните цели на БВО е задължителното въвеждане на вегетарианско меню в държавните учредения. Вие като лекар бихте ли подкрепили тази наша кауза и бихте ли ни съдействали?

Безусловно, аз никога не предлагам нищо на мой пациент без да съм го изпробвал живеейки го. Това са неща, които много учени в света са потвърдили. Има ги тези учени, има ги тези институти. Нека и колегите ми да се поинтересуват, защото в техните институти просто нищо не им се казва. Ако нещо е толкова полезно за хората, а аз съм го валидизирал в практиката си многократно то нека го направим достояние за повече хора и нека хората имат този избор. Растителната мазнина по принцип се състои от ненаситени молекули мастна киселина. Термично обработената растителна мазнина дава много токсични деривати. При пърженето се отделят акролини, алдехиди, и много други отрови. Една свинска мас е по-щадяща от растителните мазнини. Растителните масла са термолабилни и дават може би най-значимите отрови в човешкото хранене. Това е една от най-дълбоките грешки, които човек прави.

Най-добре мазнината да се слага след термичната обработка. Ползите всеки ще усети само ако за известно време махне термично обработената мазнина. Повечето хора дори и не усещат проблемите, те са свикнали сутрин да имат леко дразнене в стомаха и пият сода против киселини. Но това е болест дори и да не го осъзнаваме. За жалост толкова сме свикнали с тези състояния, че дори стърженето на стомаха, някои го приемат за нормално. Приемат го за глад и решават, че трябва да ядат нещо. Това не е чувство за глад, то е аларма, че нещо не е наред. Човека е забравил един основен инстинкт.

И ХРАНАТА СИ ИСКА СВОЯТА ДОЗА

Когато сте уморени или болни “самопокоят” чрез гладуване, почивка и топлина е първото нещо, което трябва да приложите – казва нутриционистът д-р Георги Гайдурков

Ако имате здравословни проблеми, но не искате да използвате традиционните методи и средства за лечение, то значи ви е необходима консултация именно с д-р Георги Гайдурков. Това можете да направите и ако искате да се научите как и с какво да се храните, за да не се разболеете.

Отидох при доктора по повод издадената наскоро негова книга «Човешкото хранене». Исках да разбера какво означава «човешко хранене».

В нея той казва – всяко животно си знае храната и не я подменя. Само човекът смята, че е по-силен от природата, че всичко му е позволено. А всъщност е така устроен, че неговата основна, човешка храна трябва да бъдат предимно плодовете, зеленчуците, зърнените и бобовите храни, ядките. Всички здрави народи, например народът “хунза”, приемат месото само като празничен вариант на хранене. В този смисъл българинът в миналото също се е хранел здравословно – около 200 дни в годината на масата не е имало месо. А днес не само, че се яде месо ежедневно, но това се случва понякога и по три пъти на ден! Като израз може би на социално благополучие? Колкото повече пари има човек, толкова по-дебел става. Няма движение, няма здравословно хранене, няма връзка с природата. А тя – природата, се мъчи да компенсира, да чисти «задръстения» организъм на човека. Най-вече от мазнините. “Всъщност, знаете ли какво представлява ракът? – пита докторът – той е последен стадий от отравянето на организма!”

Затова са необходими постите, разтоварващите дни, по-леката храна. Това се възпитава – да усещаш «гласа» на своето тяло. Този «глас» никога не лъже! Организмът е съвършена саморегулираща се система, стига да не му пречиш, стига да не го претоварваш, прехранваш и отравяш с различни вредности. Някои учени казват, че няма различни болести. Болестта е една – токсемия (отравяне, замърсяване) на тялото! Само проявите й са различни – според органа или тъканта, в които замърсяването е най-голямо и според вида на основния замърсител. “Ето защо, казва д-р Гайдурков, първата задача при лечението на която и да е болест е да отпушим капилярите, които изхранват и чистят клетките на органите.”

Българинът страда най-често от високо кръвно налягане, дислипидемии (повишен холестерол и триглицериди), наднормено тегло и диабет, причина за които е основно стресът и неправилното хранене. Без да бъдем крайни, «храната трябва да бъде нашето лекарство» (Хипократ). И друго казва докторът, което звучи почти революционно – “хипертонията се лекува с лекарства за две седмици, после – само с диета!” А по отношение на холестерола – че далеч не е толкова вреден и опасен, напротив – дори е необходим за еластичността на кръвоносните съдове, за синтеза на хормоните, за изграждането на клетъчните мембрани и т.н. В книгата ме впечатли един абзац:«Суровата свинска мас и суровото краве масло са далеч по-добри за консумация от маргарина, защото представляват стабилен биокомплекс (поради съдържанието на лецитин) и увеличават предимно добрия холестерол». Но това го знаят изглежда само нутриционистите…

Докторът не е против лекарствата като цяло, но за някои от тях казва, че е все едно да сложиш част от трактор в компютър. Толкова съвършен е организмът и толкова несъвършено – лекарството! И продължава задълбочените си разсъждения, може би защото е завършил и психология – “няма излекуван онкологично болен, който да не е променил на “сто и осемдесет градуса” своята визия за себе си, живота, смъртта и света заедно с промяната на своята храна”.

Говорихме и за дълголетниците. Те едва ли знаят, че сутрешните часове, според биологичния часовник, са време за очистване. Но го правят – работят известно време и едва след това сядат да закусват. А съвременните майки почти издевателстват над децата си със сутрешната закуска. Всъщност достатъчно е да се изпие неразреден сок от един лимон със сламка, за да не действа киселината върху емайла на зъбите. А в почивните дни 10-15 минути след този сок да се даде чаша прясно изцеден морковен сок. И накрая – малко сурови ядки, например орехи. Спомням си думите на една възрастна жена – “какво му трябва на човек, за да е жив (става дума за храна – б.а.)? – лъжица мед за закуска, шепа ядки за обяд и чаша вино вечер». И ето ти разминаване – докторът казва, че медът не е «човешка» храна… Може би всеки трябва да намери «своята» храна? За своята «вселена»… Или просто трябва да се придържаме към принципа – «не е важно какво ядеш понякога, важно е какво ядеш всеки ден». Тук именно стана дума за традиционната ни баница с брашно, сирене, яйца и мляко – несъвместими продукти, но нали това не е всеки ден?…

Дълго говорихме – разговорът с такъв събеседник е удоволствие. Лекува с думи, доброта и полезни съвети. От него ще запомня много важен принцип в ежедневното хранене – суровата храна т.е. органично непроменената система трябва да съставлява поне половината от дневния ни хранителен рацион.

А книгата… Тя възпитава, тя ни учи как да се храним, за да не се разболеем. Тя трябва да се прочете. И всеки да вземе от нея това, което му подсказва «гласът» на тялото. Докато самата терапия на болестите с разтоварване и гладуване – не забравяйте това! – става задължително под наблюдението на лекар нутриционист.

д-р Теменуга Братанова