В продължение на много години, изследователи от американския Институт  Монро (основател и директор – Робърт Монро) провеждат  мащабно проучване за  извънтелесните съществувания на човека . В книгата на Робърт Монро „Далечни пътешествия“ се говори за пръстените  около нашата планета. Тези пръстени  имат нефизическа природа и са енергийни слоеве, които са обитавани от душите на хората, въплъщавали се  по-рано в нашия физически свят.

Обитателите на първия слой

Този слой е съвсем прозрачен и отчетлив. Неговите обитатели  повтарят човешкия физически живот и нямат представа, че могат да съществуват по някакъв друг начин. Те са няколко типа.

Първият от тях –  „сънуващи“: техните излъчвания и вибрационни характеристики показват, че тези хора имат материално тяло и са физически живи. В един момент в тях сякаш нещо „прещраква“, след което изчезват – очевидно се „събуждат“.

Следващият вид са  т. н. „заседнали“: това са хора, които вече са напуснали физическото си тяло, но все още не са наясно с това, и напразно се опитват да продължат да съществуват на Земята. Те често остават близо до любимите си хора или дома си, и дори се опитват да се върнат в своето  мъртво тяло. Такова нещо се случва,  когато тялото е погребано (спомнете си за различните призрачни светлини, които понякога се виждат от време на време в гробищата).

Третият тип – „диви“: те също не осъзнават, че са умрели, а  само  чувстват, че са станали други. Те не  особено много се интересуват защо и как се е случило това, а  просто  продължават да съществуват по единствения начин, който им е известен: имитират дейност във физическия свят.

Обитателите  на втория слой

Това място изглежда унило и доста елементарно. Обитателите му вече са осъзнали, че са мъртви, но не знаят все още (или по-скоро, не могат да си спомнят) какво да правят след  смъртта, и просто изчакват развитието на нещата. Да се осъществи контакт с тях е съвсем просто.

Обитателите на  третия слой

Това място е най-гъсто населено от всички. Много е вероятно в него да има голям брой субпръстени. Обитателите му са наясно, че  са завършили земното си съществуване. В същото време всеки има свои собствени представи за това кой е той и къде е (с това се  обясняват и  многобройните субпръстени).

Предполага се, че в центъра на пръстена има т.нар.  „Нулева точка“ – място, което е продукт на две енергийни полета, припокриващи се едно  друго и оказващи еднакво въздействие  върху всички околности на този слой.

Обитателите  на четвъртия слой

В него са  тези, които трябва  за последен път да се въплътят на Земята. Тези същества  почти нямат  човешки облик и излъчват вече не сиво, а  бяло сияние. Те не се свързват с хората, обаче, продължават  да общуват помежду си.

В плътния физическия свят преминават много бързо, може да се каже – мигновено.

Разбира се, тази класификация е твърде обобщена и опростена като схема. Всъщност взаимовръзката на пръстените и йерархията на безтелесните същества е много по-сложна, и дори и една книга не би могла да опише това взаимодействие.

Прераждане

Нашата поява във физическия свят –  разбира се, не е случайна.  Земното  съществуване е  най-ефективната и наистина уникална школа. Както казва Робърт Монро – всеки изминава този път по свой собствен начин.

За някой той е напълно прав и за него са достатъчни само  няколко превъплъщения. За  по-голямата част от нас обаче,  са нужни  стотици животи  и много хиляди години, за да  сформират своят светъл духовен  „Аз“, готов да напусне завинаги нашата планета …