Децата в училищна възраст, чиито майки не са полагали усилия да ги възпитават на по-ранен етап, имат мозък с по-малък хипокампус – структура с ключово значение за ученето, паметта и реакциите по време стрес. Изследване, проведено от детски психиатри и невролози в Медицинското училище във Вашингтон, е първото, доказващо, че промените в тази критична област в детския мозък имат пряка връзка с подкрепата, давана от майката.
Проучването е публикувано през 2012 година в „Proceedings of the National Academy of Sciences Early Edition“.
“Това изследване потвърждава нещо, което изглежда интуитивно — колко важно е родителите да се погрижат за създаването на адаптивни човешки същества”, казва водещият автор Джоан Л. Луби (професор по детска психиатрия). “Мисля, че последиците за общественото здраве предполагат, че трябва да обърнем повече внимание на родителската подкрепа и да направим това, което можем като общество, за да насърчим развиването на подобни умения, тъй като правилното възпитание има много, много голямо влияние върху по-нататъшното развитие”.
Изследвани са деца на възраст от 7 до 10 години, участвали в по-ранно проучване на предучилищните депресивни състояния, което Луби и нейните колеги започват няколко десетилетия по-рано. В предходното изследване възрастта на децата била от 3 до 6 години и те имали симптоми на депресия, други психиатрични разстройства; разбира се, в него участвали и здрави деца, без известни емоционални проблеми.
Като част от първоначалното проучване, децата са внимателно наблюдавани и заснети на видеозаписи как взаимодействат с родител (почти винаги майка) – родителят изпълнява поставената задача и детето е помолено да изчака да отвори атрактивен за него подарък. В каква степен родителят успява да подкрепи или възпре детето в тази стресираща ситуация (която наподобява ежедневния стрес за тях), е оценено от рецензенти, които нямат представа за здравословното състояние на малчуганите и темперамента на родителите им.
„Така е обективно“, обяснява Луби. „Дали родителят се счита за възпитателен и подкрепящ не се основава на самооценката му. По-скоро се базира на родителското поведение и степента, в която подкрепя детето си в предизвикателните условия.“
Изследването не се провежда в домовете на децата и не повтаря стресиращи упражнения, но други проучвания на детското развитие използват подобни методи като валидни измервания на това дали родителите са склонни да са възпитателни, когато общуват с децата си.
По време на първото изследване в предучилищна възраст специалистите правят скенер на мозъка на 92 от децата, при които са констатирани симптоми на депресия или са психически здрави. Получените резултати разкриват, че децата без депресивна симптоматика са получавали повече подкрепа при възпитанието си и имат хипокампус почти 10% по-голям от тези, чиито майки не са толкова грижовни.
“Години наред проучванията подчертават важността на ранната, подкрепяща среда за създаването на добри, здрави деца”, казва Луби. “Но повечето от тези проучвания са разглеждали психосоциалните фактори или резултатите в училище. Това изследване, доколкото ми е известно, е първото, което всъщност показва анатомичната промяна в мозъка, която наистина утвърждава огромното количество от литература за ранното детство, която подчертава значението на ранното възпитание и грижа. Почти 10% по-големият хипокампус дава конкретни доказателства за мощния ефект на грижите. “
Луби казва, че по-малкият обем на хипокампуса при депресираните деца е бил очакван. Това, което я изненадва е, че грижите са довели до такава голяма разлика в мозъците на здравите деца. “Установихме много силна закономерност между майчината грижа и размера на хипокампуса при здравите деца”, казва тя.
Проучванията подчертават важността на ранната, подкрепяща среда за добри, здравни резултати при децата
Въпреки че 95% от родителите, чиито умения за възпитание са оценени по време на предходното изследване, са биологични майки, изследователите казват, че ефектите за мозъка вероятно биха били еднакви при внимание от всеки значим обгрижващ възрастен — независимо дали е баща, баба или осиновител. Фактът, че изследователите откриват по-голям хипокампус в здравите деца, които са отгледани с повече възпитателни грижи, е удивителен за Луби, защото е видима разликата в една изключително важна мозъчна структура.
Когато тялото е изправено пред стрес, мозъкът активира автономна нервна система – неволева система от нерви, която контролира освобождаването на хормони на стреса. Те помагат човешките същества да се справят със стреса, като увеличават сърдечната честота и оказват помощ на тялото, за да се адаптира. Хипокампусът е основната мозъчна структура, включена в този отговор. Също така той е ключът към ученето и паметта, а по-големият му обем би означавал освен всичко друго и връзка с по-добро представяне в училище и университета.
По-стари изследвания на животни показват, че обгрижващите майки могат да повлияят на мозъчното развитие. Много проучвания на деца с доказано подобрение в учебното представяне и здравословното развитие, доказват че то се корени в обгрижващата среда.
Но до излизането на това проучване не бяха известни солидни доказателства, свързващи родителските грижи с промените в мозъчната анатомия на децата. “Проучвания при плъхове показват, че майчиното обгрижване, особено под формата на близане, води до промени в гените, които след това предизвикват промени в рецепторите, увеличаващи размера на хипокампуса”, обяснява Луби. “Това явление е наблюдавано и при примати, но не беше ясно дали същото нещо се случва и при хората. Нашето проучване показва ясна връзка между обгрижването и размера на хипокампуса.”
Луби обяснява, че педагозите, работещи със семействата на малки деца, могат да подобрят представянето им в училище и цялостното им развитие, като не само обучат родителите да работят по конкретни задачи с децата си, но и им показват как да го направят. “Родителите трябва да се научат как да възпитават и подкрепят децата си”, казва Луби. “Това са много важни елементи за здравословното развитие”.
По статията работи: Станислава Тонева
Източник: https://psychology.framar.bg
