През живота си хората преминават през различни житейски уроци – учим се на взаимоотношения от нашите родители, приятели, минали и настоящи интимни връзки.
От тези взаимоотношения хората придобиват представа какво искат или не искат да получат от връзката със своя партньор в живота. Понякога дори не си даваме сметка за уроците, които сме научили.
А замисляме ли се колко много очаквания създава у нас социалната ни среда? Ако приятелите ни имат успели, заможни и привлекателни половинки и ние вероятно ще искаме да имаме такава половинка. Но някога запитваме ли се до колко това отговаря на Нас, на НАШИТЕ нужди, желания и емоции? Дали подобен човек ще ни прави щастливи?
Много често причината да отхвърлим някого звучи така: „Не ми допада физически“ (учтивият вариант на „Намирам го за непривлекателен, няма химия, даже е грозноват“), „Няма чар“, „Не ми харесва какво работи“ и много други причини, които на пръв поглед звучат рационално, а всъщност са лишени от сериозно съдържание.
Някъде в нашето съзнание се е загнездил урок или последствие от негативно преживяване, което ни кара да търсим редица неоснователни, но валидни (според нас) причини, поради които не даваме шанс на голяма част от хората, които срещаме.
И няма значение, че човекът се интересува от нас и изглежда сериозен, надежден и умен… Така често отхвърляме много хора, защото не отговарят на външно привнесени модели, които ни възпират.
Така можем да търсим до безкрай принца на белия кон. А можем и да срещнем такъв, но дали той ще е подходящият за нас човек, с когото можем да градим връзка? Много лесно е да се влюбиш в човек, който изглежда добре, има добро финансово положение и отговаря на изискванията на социалната ни среда.
И това е чудесно – ще сме добре приети, ще имаме самочувствие на справили се – нали сме оплели в мрежите си принца. Но за разлика от края на класическата приказва, когато влюбените живеят дълго и щастливо, в нашата приказка може да намерят място насилието, изневярата, чорапите в хладилника, липсата на споделени емоции и щастие. Какво ли би казала
Пепеляшка, ако принцът отиде да пие до късно с приятели? Или Снежанка, ако нейният принц се окаже женкар и спасява всяка дама, която се е задавила с парче ябълка, а след това има голямо желание да се ожени за нея или поне да изконсумира първата брачна нощ.
И да не забравяме, че често се влюбваме не в човека, който стои срещу нас, а в човека, който се оглежда в очите му. Т.е. – влюбваме се в собственото си отражение, което виждаме в очите на другия.
Ако се срещаме само от седмица с някого, няма как да познаваме човека, който стои срещу нас, но пък ще се наслаждаваме на това колко красиви, успешни и умни сме според него и това ще е достатъчно, за да пърхат пеперуди в стомаха ни.
Но ако сме стигнали степен на осъзнатост и зрелост и се възприемаме в своята цялостност като личности, ако имаме реалистична преценка за себе си, въпреки традиционното си бляскаво отражение в очите на партньора, ще успеем да се вгледаме в другия. И няма да търсим само собствената си красота в неговите очи и да чуваме своята красота в думите му. А ще се влюбим в човека. В другия човек. В Него!
И винаги имаме избор! Имаме много избор – дали да слушаме приятелите си, роднините си и да продължаваме да „угаждаме“ на техните изисквания, макар отдавна да сме пораснали. Имаме избор дали да правим осъзнати избори или да се влюбваме до лудост, да скачаме от връзка във връзка, без да можем да си обясним защо не ни се получава.
Имаме избор да търсим принца или да търсим човека, който ще ни помага да се развиваме в едно зряло партньорство. Имаме избор дали да избиваме комплекси и да търсим компенсации на собствените си дефицити във връзката си или просто да се вгледаме и да видим кой стои срещу нас и евентуално да се влюбим.
Винаги имаме избор!
ТИ избираш.
Автор: Любомира Денева, мачмейкър в Club R
