Дискусиите за и против четиридневната работна седмица бяха възобновени от пандемията COVID-19, като работници и работодатели преосмислиха значението на гъвкавостта и предимствата на работното място.
Идеята е проста – служителите ще работят четири дни в седмицата, като същевременно ще получават същото заплащане и ще имат същите предимства, но запазвайки работното си време и натоварване.
Следователно – компаниите, които намалят работната си седмица, биха работили с по-малко срещи и повече независима работа.
Приветствани като бъдещето на производителността на служителите и баланса между професионалния и личния живот, защитниците на четиридневната работна седмица предполагат, че когато се приложи, удовлетворението на работниците се увеличава, както и производителността.
Профсъюзите в цяла Европа призовават правителствата да въведат четиридневната работна седмица, но как всъщност се развива на практика тази идея досега?
След като през юни в Обединеното кралство започна програма за тестване на 4 дневна работна седмица, 86% от участващите в теста компании заявяват, че е вероятно да оставят четиридневната работна седмица и след като експеримента приключи. Тази статистика идва в средата на срока на тестовия период и показва, че докато хората работят по-малко дни в седмицата запазват или дори увеличават производителността си.
Междувременно, служителите имат повече време за семейството си и за почивка, което изглежда оказва голямо влияние върху резултатите им, след като се върнат в офиса.
От мозъчният тръст 4 Day Week Global, който управлява проекта казват, че повечето компании са приели идеята добре, но някои са изпитвали затруднения в началото.
„Виждаме, че за мнозина това е сравнително плавен преход и за някои има някои разбираеми препятствия – особено сред фирмите, които са със сравнително фиксирани или негъвкави практики, системи или култури, датиращи още от миналия век“, казва изпълнителният директор Джо О’Конър в изявление. „Докато за повечето организации експериментът води до много приятни открития и резултати – много бизнеси откриват повече гъвкавост и пъргавина сред своите служители и екипи, което лидерите често виждат още от самото начало – другите усещат съпротивление, което може да се основава на различни от фактори, много от които могат да бъдат разгледани или значително подобрени по време на самия експеримент.“
От 73-те компании, които участват в изследването, 41 се съгласяват да попълнят моментно проучване в средата му. Почти половината (46%) заявяват, че производителността се е запазила, докато 34% казват, че се е „подобрила леко“, а 15% – че се е „подобрила значително“. Очаква се в крайна сметка резултатите да са в съответствие с различни други проучвания на идеята, в които почти всички съобщават за положителен отговор и подобрение на работния процес.
4 Day Week Global има за цел да продължи да създава програми, за да предостави новата система на повече компании по света, с надеждата, че и служителите, и работодателите ще могат да се възползват от нея.
Днешната концепция за „уикенд“ се появява за първи път в индустриалния север на Великобритания в началото на 19-ти век и първоначално се е базирала на доброволно споразумение между собствениците на фабрики и работниците, с което се позволява от събота след 14:00 ч. натам да се почива при условие, че персоналът ще бъде на разположение за работа трезвен и свеж в понеделник сутрин. Оксфордският английски речник проследява първото използване на термина „уикенд“ до британското списание Notes and Queries през 1879 г.
Действителната продължителност на работната седмица постепенно намалява в развития свят. В Съединените щати тя спада бавно от преди Гражданската война до началото на 20 век като това става доста бързо между 1900 и 1920 г., особено между 1913 и 1919 г., когато седмичните часове работа се понижават с около 8%. През 1926 г. Хенри Форд стандартизира петдневна работна седмица, вместо преобладаващите шест дни, без да намалява заплащането на служителите си. Работните часове се стабилизират на около 49 на седмица през 20-те години на миналия век, а по време на Голямата депресия падат под 40. В този период президентът Хърбърт Хувър призовава за намаляването им вместо да се съкращават хора. По-късно Франклин Рузвелт подписва Закона за справедливите трудови стандарти от 1938 г., който установява 5-дневна 40-часова работна седмица за много работници. Но оттогава делът на хората, които работят дълги седмици, се е увеличил, а заетостта на жените на пълен работен ден е скочила драстично.
New Economics Foundation препоръча да се премине направо към 21-часова стандартна работна седмица за справяне с проблемите с безработицата, високите въглеродни емисии, ниското благосъстояние, неравенството, прекомерната работа, семейните грижи и общата липса на свободно време. Центърът за икономически и политически изследвания заявява, че намаляването на продължителността на работната седмица ще забави изменението на климата и ще има и други ползи за околната среда.
Белгия въвежда четиридневна работна седмица за служителите, които желаят това
През февруари белгийските служители спечелиха правото да изпълняват пълна работна седмица за четири дни вместо обичайните пет дни без да им се намалява заплатата.
Законопроектът влезе в сила на 21 ноември, позволявайки на служителите да решават дали да работят четири или пет дни в седмицата.
Но това не означава, че ще работят по-малко – те просто ще съкратят работното си време в по-малко дни.
Белгийският премиер Александър де Кроо се надява, че промяната ще помогне да се направи прочутият твърд пазар на труда в Белгия по-гъвкав и ще улесни хората да съчетават семейния живот с кариерата си.
Той също така добави, че новият модел трябва да създаде по-динамична икономика.
„Целта е да се даде повече свобода на хората и компаниите да организират работното си време“, каза той. „Ако сравнявате нашата страна с другите, често ще видите, че сме далеч по-малко динамични“.
Само около 71 от 100 белгийци във възрастовата група от 20 до 64 години имат работа, по-малко от средното за еврозоната около 73 и с цели 10 процентни пункта по-малко, отколкото в съседни страни като Холандия и Германия, според данни на Евростат за третото тримесечие на 2021 г.
Повече и по-подробна информация за това, кои държави са въвели четиридневна работна седмица можете да намерите в тази статия.
