Гладът не води до отслабване. Това е тезата на д-р Силвия Паскалева, шеф на спортнооздравителния комплекс “Лозенец”. Според нея организмът на човека е генетично предразположен към натрупване на запаси, така че е безсмислено да се правят ударни диети.

Специалистката разби 10-те най-разпространени схващания за бързото отслабване. “Ние ядем по няколко пъти в 365-те дни в годината, така че трябва да го правим много интелигентно и разумно”, каза тя.

Д-р Паскалева съветва да изхвърлим от дома си всички полуготови храни и продукти с дълъг срок на годност, както и да не прекаляваме с консумацията на пиле и екзотични плодове. Пърженото пък не се оказва толкова вредно, както и мазните храни.

Няма универсална диета

“Няма универсална диета. Всеки човек е с индивидуален организъм и усвоява по свой начин различните продукти.

При научните доказателства, систематизирани в последните 5-6 години, се работи върху разбулване механизма на затлъстяването – защо е такъв проблем в световен мащаб и защо страдат и деца, и възрастни. Опитът показва, че нито една от програмите изолирано работи. Навлизаме в разбулване на генетиката на човека. Оказва се, че генетиката на храненето е разковничето на проблема на затлъстяването и регулирането на наднорменото тегло. Но все още няма достатъчно резултати, това е един проект на бъдещето”, разказва д-р Силвия Паскалева, управител на спортно-оздравителния комплекс “Лозенец”.

“Трябва да се храним много интелигентно и разумно. Вредно е всичко, което е полуготово и с много дълъг срок на годност, с допълнителни стабилизатори. Трябва да се върнем към приемането на естествени, по-малко преработени храни. Полезни са подправките, защото те са вид билки. Всичко много крайно е вредно, защото организмът изпада в голям стрес. Тук влиза и суровоядството, и вегетарианството”, казва още тя. Ето как д-р Паскалева разби едни от най-разпространените заблуди за диетите.

Лято е, замирисва на море, а все още не сте в перфектната форма. Излишните килограми пак напомнят за себе си в пробната на магазина за банско бельо.

Преди да започнете поредната диета, вижте най-големите митове и заблуди на бързото отслабване.

Мит 1. Колкото повече гладувате, толкова повече килограми сваляте

Всички опити за диети, при които се поемат малки количества храна или нискокалорични продукти, са неефективни, защото постигат краткотрайни резултати.

Още в еволюцията на човек му е заложено той да складира запаси заради времето, в което не е имало достатъчно храна и той си я е набавял сам. Така че причината за трупане на килограми е заложена генетично и не зависи от самите нас.

Когато се спазва дадена диета, на организма не му се осигуряват жизненоважните енергийни източници. За да съществуваме, да дишаме, дори да стоим на едно място или да седим, ни трябва определено количество калории. Световната здравна асоциация е изчислила, че необходимото дневно количество калории за мъжа е 1800, а за жената – 1500. Когато гладуваме, ние не вкарваме достатъчно енергия. Организмът като затворена система отвръща, като намалява обмяната на веществата, защото пести енергията си. И когато диетата приключи, той изпада в стрес – страхува се да не бъде подложен отново на нея и започва да складира и да трупа. Така се връщат първоначалните килограми, а често и могат да се надвишат.

Оттук и краткотрайният ефект на всеки вид диета – тялото ни се пази, самощади, самозапазва – то се страхува да не би утре пак да го подложим на такъв стрес и си събира необходимите запаси.

Мит 2. Ако прескачате закуската или вечерята, отслабвате

Всеки ден трябва да се храним сутрин, обед и вечер. По-полезно е да разпределим количеството, което поглъщаме, на 3 отделни хранения, отколкото да го изядем наведнъж.

Цяла нощ стомахът е преработвал това, което през деня сме приели, усвоил и елиминирал. Събуждайки се, на нас ни е нужна енергия. Ние имаме първоначалния тонус, но имаме нужда и от енергия. Затова към 10-11 ч. ако не сме закусвали, вече се чувстваме уморени.

Закуската не трябва да бъде голяма като количество. По-полезна е, ако е белтъчна (като английската – с яйца и бекон), а не въглехидратна. Зърнените храни, които сега масово се продават, също стават, но трябва да бъдат бързо разграждащи се.

Дори между храненията също може да хапваме по нещо, като някой плод или ядка. Така стомахът се държи в готовност, отделя повече стомашни сокове и се стимулира храносмилането.

Мит 3. Всички плодове и зеленчуци са полезни

Плодовете и зеленчуците трябва да се ядат според сезона и според региона. В плодовете, които не са сезонни, има човешко вмешателство. Когато е в рамките на нормите, няма нищо лошо. Но когато е активно стимулирано, примерно в зимния домат, сами разбираме, че той не става за ядене (оттук и израза гумен домат). През зимата дори е по-полезно да се прибегне до домат от консерва, отколкото от пазара.

Това важи и за плодовете, и за зеленчуците, които идват отдалече. Те по принцип не са много трайни продукти. За да се транспортират, те са допълнително химически обработени. Събират се полуузрели, а и има такива, които въобще не могат да узреят във времето. Не трябва да се забравя как се транспортират и през каква химическа обработка преминават, за да стигнат до нас.

Мит 4. С нисковъглехидратна храна ще отслабнем

Въглехидратите са необходими, защото добавят най-много енергия за организма. Трябва да се следи т.нар. гликемичен индекс, т.е. как те се усвояват от организма. Не трябва да изключваме въглехидратите от дневния си режим, а да включваме храни с нисък гликемичен индекс. Те се усвояват бавно и постепенно. Това са плодовете, зеленчуците, зърнените храни, които са и богати на фибри.

Мит 5. Яжте само нискомаслени храни

Поредната лъжа. Докато въглехидратите са по-бърз, мазнинте са по-бавен енергиен източник. Те дават най-голямото количество енергия на тялото. Когато лишим организма от тях, той страда и се получава блокиране на обмяната. И вместо организмът да се пренастрои към по-бърз метаболизъм, се получава точно обратното.

Добри мазнини има в рибата и рибните продукти. Ядките също са много полезни за осигуряване на достатъчно енергия.

Тук е мястото на още една заблуда:

Мит 6. Ако хапваме сланина, задължително ще напълнеем

Чистата сланина дори е полезна – сваля холестерола. Това е отдавна доказано от специалистите. Трябва да се прави разлика между нея и тлъстата храна, както и между ествествен и изкуствено създаден продукт.

Мит 7. По-полезен е маргаринът, а не маслото

Напротив. Последните конгреси по затлъстяването са доказали, че консумацията на преработените мазнини, каквато е маргаринът, блокира обмяната. Много по-полезни са студеноприродните масла – царевично, от тиквено семе, и, разбира се, зехтинът.

Мит 8. Пиле, пиле, пиле и нищо друго

Пилешкото наистина е сред най-нискокалоричните меса, но голямото му потребление крие доста рискове. Заради голямото търсене производителят се стреми по-бързо да го достави в магазините. Но пилето е доста алергично, поема различни видове антибиотици. Често, за да получи по-голям обем, то се стимулира химически.

Другият проблем е, че прекалено честата употреба дори на полезни храни невинаги има положителен ефект. Менюто ни трябва да е разнообразно – по-добре е да редуваме различните видове меса (пуешко, агнешко, телешко, червено), отколкото да хапваме от един вид няколко пъти в седмицата.

Мит 9. Пърженото е много вредно

И тук важи правилото да не се залита в едната или другата крайност. Стига да е качествено олиото, мазнината, в която се пържи храната не е толкова вредна. Лошо е вече, ако тя е прекалено обработена. Не трябва да се пренебрегва необходимостта от разнообразието на приготвянето (печене, варене, пържене, готвене на пара).

Мит 10. Заблудата за французина – той е слаб, защото се храни малко и пие само вино

Французите са слаби, защото храненето за тях е цял ритуал. Те усещат насладата от всяка хапка, а не ядат само за да набавят необходимото количество енергия.

Човек се храни и с очите, и с обонянието, и с вътрешните органи. Така се активира организмът, засилва се метаболизмът. Храненето трябва да се превърне в навик за получаване на удоволствие. В резултат – поема се по-малко количество, защото по-бързо идва чувството за ситост. Така че избягвайте да се храните на крак, пред компютъра, докато прескачате от едната задача към другата.

Изхвърлете подсладителите

Повечето от митовете за диети са разбулени при подхода ултраметаболизъм – т.е. стимулирането на обмяната на веществата. Като най-вредни за организма според тази концепция се определят:

– Всички преработени и нискокачествени храни.

– Всички полуготови храни.

– Всички изкуствени подсладители – аспартам, захарин и т.н.

– Храните, които съдържат рафинирано бяло или пшеничено брашно и захар като хляб, зърнени закуски, макаронени изделия, сладкиши.

– Всички храни, които съдържат богат на фруктоза царевичен сироп.

– Богатите със скорбяла готвени зеленчуци като картофите.

– Консервирани плодови сокове, на които често е добавена захар.

– Храни, съдържащи хидрирани или частично хидрирани масла – бисквити, чипс, кексове, бонбони, маргарин, фъстъчено масло, сирена, които не са узрели по естествен начин и т.н.

– Големите хищни риби и речните риби, които съдържат в големи количества живак и други вредни вещества, като риба меч, риба тон, акула.

– Алкохол. Ограничете се до не повече от три чаши червено вино на седмица.