Вярно е, че растителното царство пази най-добрите лекарства за нас. Все пак много хора гледат с недоверие на зеленчуците с изключение на любимите и добре познати картофи, които също не са били приети лесно като храна, когато през 16-ти век били донесени в Европа. Селяните отказвали да ги садят и да ги консумират, защото мислели, че те отравят почвата, предизвикват диария и разпространяват чумата. По-късно със същото недоверие в Европа посрещнали доматите. Въпреки, че мексиканските ацтеки считали домата за храна на здравето, европейците се страхували от него и го наричали отровна любовна ябълка. Употребявали го само магьосниците.
Въздържайте се от плодове – това предупреждение станало модерно през 15-ти век, поради диарията и неприятните й симптоми, които се усилвали в сезона на зреенето на плодовете. По това време хората не биха могли да знаят, че стомашно-чревните заболявания се предизвикват не от плодовете и зеленчуците, а от замърсените с микроби води през горещите сезони.
През античността и средните векове зеленчуците са ценени твърде малко, защото те не запълвали скелета като месото и зърнените храни. И в наше време все още някои се отказват от плодове и зеленчуци, защото на същата цена могат да си доставят повече калории от зърнени храни, без да държат сметка за значението на витамините и минералите, които могат да ни дадат само зеленчуците.
Знаете ли, че един стрък целина или една чиния зелена салата съдържа повече витамини, отколкото цяла опаковка синтетични витамини?
За съжаление мнозина, които са свикнали с пържолата и пържените картофи, дори не познават вкуса на другите зеленчуци и отказват да ги опитат. Мъжете са особено консервативни по този въпрос и упорито държат само на своите картофи, фасул и грах.
Растителното царство се различава от животинското по това, че то черпи храната си от неорганичните съставки на почвата. С помощта на водата, корените на растението могат да абсорбират минералните елементи от почвата, да ги отведат до листата, където под въздействието на слънчевата светлина се превръщат в органични съединения.
Ясно е, че енергията е самият живот и във вселената има една непрекъсната борба за енергия. За човека има два конвенционални източника на живот и енергия – това са животинското и растителното царство.
Трябва да си спомним обаче , че животните се хранят с растения или с други животни, които ядат растения. Но човек не може да яде всички растения, които са от растителното царство. Растенията могат да се класифицират като варива и неварива, листни, хлорофилни, сладки, кисели, полутвърди и полутечни. Някои растат над почвата, а други – под повърхността й. Годни за ядене са различни части на растението: луковица, грудка, корен, стъбло, семе, лист, плод или цвят. Някои са мазни, а други не. Всички съдържат витамини в повече или по-малко концентрирана форма.
Варивата включват семена и други зърна, корени и грудки, неваривата – това са растения, от които като храна се използват листа и стъбла. Сладките зеленчуци, като морковите и сладките картофи, съдържат захар под различни форми. Характерният вкус се дължи на съдържанието на киселини – като ябълчена, лимонена, оксалова и др. Класифицирането на полутечни и полутвърди е според съдържанието на вода. В зърната и плодовете се съдържат мазнини и в по-малки количества – в листата и стъблата. Някои растения са много богати на витамини, а други не съдържат нито един полезен за човека.
Когато Хипократ е формулирал своята максима : Твоята храна ще бъде твоето лечение, сигурно е мислил за лечебните качества на растенията. От опит се знае, че когато човек страда от неразположения, провокирани от интоксикация, най-често при злоупотреба със захари, брашна и протеини, трябва да се потърси помощта на алкалните зеленчуци и алоето с техните неутрализиращи свойства.
Историята на диетологията споменава, че в продължение на векове италианците са използвали тиквичките като универсално лекарство. Защо са избрали за целта този обикновен и благ зеленчук? Може би случайно, от суеверие или може би защото това растение се отглеждало лесно на тяхната почва? Възможно е да са стигнали до това заключение пипнешком, по емпиричен път, не знаейки, че тиквичките са изключително богати на натрий. Органичният натрий на тиквичката е най-доброто средство за възстановяване на черния дроб, когато съдържанието му натрий е изчерпано.
Богатите на калий растения, като зеления боб, доставят необходимите алкални вещества за панкреаса и слюнчените жлези, които са резервоарите на калий в организма. Калцият, необходим елемент за изграждането на скелета както на животните, така и на растенията, се доставя от стъблата, клоните и корените. Натрият, калият и калцият, които растението извлича от алкалните почви, са трите елемента, от които тялото има най-голяма нужда. Другите елементи, които също се съдържат в растенията, са жизнено необходими за човека и животните, но в по-малки количества.
В течение на годините са създадени много рецепти за лечебни зеленчукови супи или варени зеленчуци. Историята споменава Хипократовата супа, амброзиите на Амброаз Паре, сместа на Бригам Йънг.
За много от заболяванията, дължащи се на киселинна интоксикация – като неврит, артрит, хепатит, мигрена, епилепсия и рак – природните противоотрови се намират в растителното царство. Когато имаме случай на токсемия без симптоми на определена болест, но с разстройство във функциите на черния дроб, едно кратко гладуване с приемане на алое и зеленчукови бульони ще се окаже ефикасно и природосъобразно лечение, което ще освободи черния дроб от възпалителните явления и ще възстанови нормалното му функциониране.
Най-доброто лечение за диабетиците е краткото гладуване с приемането на супи от зеленчуци, богати на калий и алое след ядене през останолото време. Панкреасът на диабетично болния е загубил способността си да контролира количеството на захарта в кръвта. Тъй като основният химически елемент на панкреаса е калият, богатите на калий зеленчуци имат особена стойност. Болният се оставя на легло и се храни със следните зеленчуци – целина, магданоз, тиквички, зелен боб, сварени във вода и разбити с миксер или пасатор. След всяко хранене се пие алое. Не се дава никаква друга храна, докато урината не се изчисти от захарта. Той трябва да остане на легло, за да запази енергията си и да даде най-добри шансове на черния дроб и панкреаса да свършат работата си, без да се затрудняват от киселините, които се отделят при физическо усилие. За да се освободи от захарта, на болния са му необходими три или четири дни. След това се определя внимателно подходяща диета, при която се пие гарсиния преди и алое след ядене и той може да се върне към обичайната си дейност.
Нужно е да припомня, че зеленчуците трябва да се варят, за да се разчупи целулозната “кутия” на растителните клетки. Човекът използва топлината, а преживните животни – ферментацията, за която разполагат със специален стомах. Но суровите зеленчуци също имат голямо значение за човека, най-вече за функциите на червата. Все пак трябва да се внимава, ако чревната лигавица е възпалена се пие алое, тъй като храна с груба структура може да я раздразни или дори да предизвика кървене.
Освен алкални елементи и витамини суровите зеленчукови сокове доставят на организма натурална вода, изключително подходяща за неговите нужди. Тази вода е течност, която дразни много по-малко от чешмяната вода – хлорирана и флуорирана, често с неприятен вкус и разяждащо действие. Зеленчуковите сокове трябва да се разреждат с качествена вода. Някои растения съдържат пигменти, като напр. каротина на морковите, който може да даде жълтеникав цвят на кожата. Соковете със зелен цвят – от магданоз, спанак и други листни зеленчуци, могат да имат дразнещо действие при възпаление на чревната лигавица. Сок от червено цвекло може да оцвети урината в червено. Тези сокове трябва да се употребяват селективно.
В случаите, когато човек е свръхнатоварен с протеини след продължителна и прекомерна употреба на месо е добре да премине на вегетарианска диета и да направи поне Клийн 9.
Спорът между консуматорите на месо и вегетарианците датира от векове и сигурно ще продължи още. Някои, които се наричат вегетарианци, ядат сирене, масло, яйца и кисело мляко. Това не са истински вегетарианци, а по-скоро не са консуматори на месо и те следват един добър режим от гледна точка на науката за храненето.
В заключение ще посоча някои важни неща, които трябва да се запомнят: препоръчително е да не се смесват зеленчуци и плодове или други сладки продукти по време на едно и също хранене, да се консумира само един вид от групата на варивата при едно хранене. Растителните корени, като морковите, пащърнакът, цвеклото, не се смилат добре, когато са варени, и предизвикват образуване на газове и кисела ферментация /не бива да се бъркат с картофите, които са грудки/.
Комбинацията от захар, брашно и протеини се смила трудно от хора, които водят заседнал живот и тя е причината за чести чревни смущения. За предпочитане е зеленчуците да се варят на пара или в малко вода. Варенето на силен огън унищожава ензимите и витамините. Водата от варенето е добре да се употреби – било като бульон или за пиене.
Спомнете си, че летливите масла и други дразнещи вещества в чесъна, лука, репичките и в повечето подправки са отрови, които природата е дала на тези растения, за да се предпазват от несекомите. Всъщност подправките са природни инсектициди и по тази причина не са ядливи, въпреки че се употребяват за увеличаване на апетита и като стимуланти. Тъй като тези летливи масла могат да раздразнят нежните каналчета на бъбреците, по добре е да ги отстраним от храната си. Но дори и това е по-добро от храните, които са в основата на токсемията.
