Д-р Сергей Иванов е молекулярен биолог. От десет години се занимава с изследване на растенията, които използваме за хранене. Работи в Центъра по биология на храните от шест години. Там в специална лаборатория изследва състава на продуктите. Nbox потърси експерта във връзка с исканията на САЩ за занижен контрол над ГМО-продуктите в Европа и да каже до колко са опасни тези организми.

– Д-р Иванов, излезе информация, че САЩ натиска ЕС да смекчи изискванията за отглеждане на ГМО, има ли от какво да се притесняваме?

– Не, не мисля. Разликата при ГМО-то между САЩ и ЕС е, че щатите дори не изписват на етикетите си дали една храна съдържа такива организми. В Европа обозначаването е задължително. Това за изискванията на ЕС и САЩ е малко в стил мерене на сили. ЕС ограничава ГМО земеделието, не толкова храните. А повечето сортове царевица да кажем, са дело на американски компании. Това е борбата. Доста години съм работил с ГМО и не съм видял някакъв сериозен проблем. Повечето неща са слухове и не са доказани.

– Всъщност до колко е опасно ГМО-то?

– Моето мнение като биолог е, че ГМО-то не е толкова опасно, колкото се твърди. Непрекъснато се насажда някаква психоза и хората се плашат повече, отколкото трябва. ГМО-то е вечният виновен за всичко. Истината обаче е, че органичните храни, които смятаме за безопасни създават много повече проблеми. Стотици хора всяка година умират заради органик продукти. Там са реалните проблеми.

– Органик продуктите са много модерни и хората все повече се насочват към тях, защото са чисти. Защо твърдите, че те са по-голям проблем от ГМО-то?

– Това, че биохраните са чисти е поредната заблуда. Този бизнес е един от най-разрастващите. А в същото време този тип храни водят до микробиологични замърсявания. Преди няколко години възникна сериозен проблем с биохрани в Германия. Тогава 60 човека починаха от зараза с ешерихия коли. Това беше шок, защото тогава не се допускаше, че биохрани могат да доведат до такава масова смърт. Истината е, че при биохраните процентът –проблемни продукти е горе долу еднакъв с този при конвенционалните храни. Причината е, че нетретирането с препарати веднага се отразява в появата на гъби, бактерии и други патогени. При съвременния на търговия е немислимо продуктите, каквито и да са те, да не се пръскат с препарати. Единственият начин да ядете чиста и безвредна храна е да си я отгледат в градината. Всичко друго е поставено под съмнение.

– Тоест твърде опасен е фактът, че органичните храни не се пръскат с препарати?

– Разбира се. Съвремието е такова, че когато дадени астения не се пръскат с пестициди, било то по-леки, биват налазвани от гъби и бактерии. Освен ешерихия коли, има и други бактерии, които плъзват по нетретираните растения и ние ги ядем. Важно е да се каже за житните култури. Когато те не се пръскат с пестициди, по тях се явява плесен. Плесените отделят микотоксини, например афлатоксини и т.н. Това е най-мощният канцероген, който нанася непоправими вреди на организма.

 При направата на тестени изделия той изчезва ли?

– Не и това е най-лошото. Този токсин издържа на високи градуси, не се разгражда и съответно хлебното изделие се оказва заразено. Ако погледнете системата за бързо оповестяване на ЕС за опасни храни, ще видите, че в категорията микотоксини има най-много пробреми. Да, много добре звучи като се каже, че еди кои си продукти са био и са чисти. Истината обаче е различна и това го казвам от всекидневния ми опит. Имайте предвид и още нещо- много биопроизводители също пръскат овошките, просто с по-леки препарати, които в големи количества също са отровни.

Деси Боцева, Nbox.bg