Напоследък в България доста нашумя темата за витамин Б12, което е чудесно. Тази тема е важна и би било добре да знаем повече по нея като например за какво ни е необходим Б12, как да си го набавяме, какви симптоми може да има поради неговия недостиг и други. Но най-важното е да се научим да си следим нивата на Б12 редовно и да вземаме адекватни мерки в случай на недостиг.

За съжаление обаче често се стига и до крайни изказвания относно последствията от липсата на Б12. Факт е, че Б12 е изключително важен за правилното функциониране на организма, но в някои източници неговият недостиг се посочва като основна, да не кажа единствена причина за някои психически заболявания, съответно има хора, които изпадат в заблуждението, че ще си пият Б12 на добавки и ще си решат психическите проблеми, но за съжаление психическите проблеми не се решават толкова лесно, нито пък причината за тях е толкова проста. Да не говорим за случаите на депресия, при които натискът от близки под формата на „мисли позитивно и ще ти мине“ и без друго е доста голям, за да се излива сега и под формата на „пий си Б12 и ще ти мине“, което за пореден път отрича правото на човека да чувства чувствата си и само влошава положението.

Разбира се, най-добрият подход при каквото и да е заболяване, е да се вземат мерки и на физически, и на психически план, тъй като тялото влияе на психиката, а психиката влияе на тялото, съответно подобрението в психиката повлиява тялото и обратно. Но е абсурдно за психическо заболяване да вземаме единствено физически мерки и да се надяваме, че ще се оправим.

Депресията не се дължи на недостиг на Б12, но е възможно недостигът на Б12 да доведе до влошаване на депресията. Ето защо ако страдаме от депресия, би било добре да си изследваме нивата на Б12 и ако се окаже, че имаме недостиг, да вземем мерки. Но това е допълнителна мярка за облекчаване на състоянието. Не очаквайте, че просто ще пиете добавки с Б12 всеки ден и депресията ще си изчезне, нито пък си позволявайте да поучавате вашия депресиран близък просто да си пие добавките и че ще му мине. Не е толкова лесно.

Не е адекватно да говорим за лечение на депресия, без да поработим на психически план. Добавките Б12 няма да премахнат насъбраната тъга, потиснатия гняв, пренебрегването на себе си, преднамереното препълване на графика с толкова много задачи, че единственият начин да си починем е да се докараме до депресия, където просто нямаме сили за нищо, съответно сме принудени да си починем.

Пример от личния ми опит – преди 3 години нивото ми на Б12 беше доста под долната граница и страдах от депресия. Изпробвах комбинация от различни варианти, за да си набавя Б12, тъй като не бях много сигурна кое наистина ще проработи при мен и кое – не. Започнах да приемам различни варианти на хранителни добавки – за пиене, за под езика, течни, както и хранителна мая, комбуча, кисело зеле, соево кисело мляко, веган пробиотици, освен това намалих приема на пшеница до минимум. В същото време положих много усилия, за да осъзная какво ми се случва, както и каква е причината, за да изпадна в депресия, прибягвайки и към работа с психотерапевт.

Днес, 3 години по-късно, нивото ми на Б12 е в препоръчителната златна среда 500. Продължавам да го следя всяка година, защото за мен това е адекватна грижа за себе си – да си повтаряш всичко ми е наред, без да провериш на практика какво се случва, не е никаква грижа за себе си – от личен опит го казвам, защото първия път, когато приятел ми каза, че имам симптоми на недостиг на Б12 и е крайно време да си го изследвам, аз просто казах и на него и на себе си – всичко си ми е наред, не ме занимавай. Но в последствие се оказа, че не е наред. Така че и тук е необходим реализъм, не откъснато от реалността позитивно мислене.

В същото време обаче за мен е характерно да изпадам в депресивно състояние в момента, в който започна да потискам емоциите си, да се претоварвам със задачи, без да си давам почивка и без да си давам радости от живота, да не моля околните за помощ и да не си искам от тях това, от което имам нужда, за да не им тежа и да не им досаждам. И ако не съм съзнателна за това, то добрите нива на Б12 няма да ме спасят от депресията, нужно е да се грижа за себе си достатъчно добре. Защото при мен депресията е начин за справяне с потиснатите емоции, начин за манипулация на околните да ми дадат необходимото внимание и обич, тъй като по принцип не смея да си ги поискам директно, както и начин подсъзнателно да се принудя да се спра на едно място и да си дам почивка.

Това е при мен, при вас причините и механизмите на депресията може да са различни. При всички положения си изследвайте Б12 ако не сте го правили досега. Но започнете и да се грижите за себе си по-добре, като се научите да изживявате емоциите си, не да ги потискате, като си позволите да се освободите от всички насъбрани и потиснати емоции във вас към момента, като видите какво носи радост в живота ви и си го позволявате често, като си искате от хората това, от което имате нужда, и се научите да се радвате на самия факт, че ви има. Не е лесно. Но пък е прекрасно и си заслужава усилията!

Еми

Източник: http://zdravaistoria.com