Който в България се разболее от тежка болест, трябва да води война на няколко фронта. Той трябва да се бори не само с болестта, а и с лекарствената политика. Битка, която болният българин често губи.
Онкоболните в България вече не са принудени да излизат на гладни стачки както преди години, когато името на Теодора Захариева придоби печална известност. Проблемите с лекарствата – не само за болните от рак – оказват токсични въздействия и до днес.
Цените на медикаментите, плащани изцяло или частично от НЗОК, са сред най-ниските в ЕС. Това обаче не носи големи предимства на самите болни. Колкото по-евтини стават лекарствата в България в сравнение с останалите по-богати европейски държави, толкова повече големите концерни като Roche, Novartis, Bayer, Eli Lilly, AstraZeneca и други губят интерес да ги продават на българския пазар. „Франкфуртер Зонтагсцайтунг“ наскоро цитира представител на фирма от бранша, който дословно казва: „Ако имаше как, щеше да е най-добре изобщо да не продаваме лекарства в някои източноевропейски страни“.
Източна Европа е на заден план
Страни с високи цени на лекарствата като Германия, Швейцария, Швеция или Финландия например са предпочитан партньор за търговията с медикаменти. Същевременно България, Румъния, Полша или Балтийските страни, откъдето не могат да се очакват солидни печалби, често остават на втори и трети план. Така някои основни лекарства трайно изчезват от аптеките, защото не носят достатъчно печалби на производителите и дистрибуторите, които умишлено ги изтикват от пазара.
Проф. Иван Литвиненко, ръководител на неврологичното отделение на Педиатричната болница в София, е добре запознат със ситуацията. „От години насам например липсва „Диазепам“ на свещички. Те струват стотинки, но са най-бързо действащото и ефективно средство, което прекратява епилептичен пристъп у кърмачета и малки деца. Явно фирмите обаче нямат интерес да търгуват с толкова евтин продукт. Дали не трябва държавата да се погрижи и да създаде интерес у концерните?“, пита той. Детският невролог разказва, че вместо това родителите на болните деца са се превърнали в контрабандисти, които ходят в чужбина и купуват по-големи количества от различни страни, а после продават лекарствата на други нуждаещи се семейства.
Германия няма проблем с недостиг на медикаменти, защото спада към страните с високи цени на лекарствата, а това създава добри печалби на търговците и производителите. Нещо повече: страната включва в „позитивния списък“ на касите почти всяко ново лекарство, появило се на пазара. Чак след едногодишен срок, Националното сдружение на здравните каси в Германия има право да води преговори за отстъпки в цените на лекарствата. Дотогава фармацевтичните концерни сами определят цените си. Това, разбира се, товари неимоверно бюджетите на германските здравни каси. Пациентите обаче плащат само така наречената потребителска такса – в зависимост от големината на опаковката. Социално слабите или хронично болните с ниски доходи имат дори възможност изцяло да се освободят от тези доплащания.
Сравнителни данни за Европа показват, че болните в България доплащат най-много от джоба си за медикаменти в сравнение с останалите страни в Общността – става дума за цели 56%. Средната стойност на доплащанията в останалата част на Европа е 18%. Намаленията, които пациентът получава от цената на лекарствата, отпускани от НЗОК, често са толкова смехотворно ниски, че просто не си заслужава човек да ходи по мъките на медицинската бюрокрация. Често медикаментът може да се купи на почти същата цена и на свободния пазар. Така се стига да истински куриози. Д-р Стойчо Кацаров от Центъра за защита на правата в здравеопазването дава конкретен пример. „За цялата минала година са били продадени словом и цифром две опаковки от едно определено лекарство, за което Касата прави намаление. Явно обаче някой просто се е объркал, та го е купил с рецепта през Касата, вместо на свободния пазар без намаление“, иронично отбелязва той.
Независимо от това разходите на НЗОК за медикаменти растат главоломно. По данни на Касата, цитирани от Медиапул, увеличението само за 2015 година възлиза на 900 милиона лева, като разходите по лекарствата на онкоболните са скочили почти двойно за период от две години (2012- 2014). Държавата е принудена да икономисва и го прави. В края на миналата година министърът на здравеопазването д-р Петър Москов постави на фармацевтичните производители ултиматум: ако не предложат по-големи отстъпки в цените на препаратите, за които няма алтернатива, няма да бъдат плащани вече от Касата. Онова, което се случи, едва ли може да се отчете като успех. „От плащаните изцяло или частично над 3000 лекарства от НЗОК, от началото на 2016 отпаднаха повече от 1000, сред които цели групи от антибиотици, редица болкоуспокояващи, 12 лекарства за онкоболни, като за поне две от тях няма алтернатива“, казва д-р Стойчо Кацаров.
Болните в България – с най-малък шанс
При това Касата плаща по правило само най-евтиното лекарство от дадена група, а това обикновено е някакъв генеричен препарат, т.е. евтино копие на оригиналния. И понеже генеричните препарати могат да се появяват на пазара чак десет години след въвеждането на някое ново лекарство, т.е. когато изтече лицензът на оригиналния препарат, става ясно, че българите се лекуват предимно с остарели лекарствени средства, чиито неблагоприятни странични ефекти по правило са и по-големи. Който не е съгласен да се лекува с евтините генерични препарати, а иска оригиналния продукт, трябва обаче да си плаща сам. Или да си търси спонсори и да разчита на богати роднини от чужбина.
Качеството на медицинското обслужване и снабдяването с модерни лекарствени средства са решаващ фактор, който може да удължи или да съкрати живота на пациентите. Според изследване на Европейското сдружение на онкоболните, България е на едно от последните места в Европа по отношение на шансовете за оцеляване при онкологично заболяване. В западните части на Европа шансовете на тези хора са с близо 40% по-добри.
Източник: Deutsche Welle
