Здравейте отново г-н Хараш. В края на последното ни интервю, което беше доста интересно, казахте, че Бог е по-дълбок от реалността. Значи ли това, че нашата действителност всъщност е тъкан единствено на макроскопския свят и ако това е така, то кое е тъканта на останалите възможни Вселени?
Бог е по-дълбок от реалността. Реалността, световете, създанията, вселената…са външни неща за чистия дух. Това, върху което трябва да се наблегне не е Вселената, не е Света, не е съществата, а е нещо по-дълбоко, което Той е създал.  Главното нещо това е Той и Древността. Не миналото, не историята…за това ще разкажа сега. Древността е по-дълбока от Вселената.

Чия древност?…
Неговата. Той излъчва от себе си. Това се нарича още – пустотата, безкраят, пълнотата…

Много хора казват, че Бог е създал физическите светове с цел да се огледа самият себе си….?
Бог няма нужда да се оглежда, Той си е Той. Той е Всичкото. Падналите светове – физическите светове, означават катастрофирало мислене. За разлика от тези, които имат история, имат създаване, те са пропаднали дълбоко в мисленето и духът си – изгубили са Духът си. Всъщност това е грехопадението. Те са изгубили Бога. Докато Древността, тя е без минало, тя няма нужда от минало. Значи Учителя на едно място казва…скоро ми каза в един разговор..: „Който люби Бога е изпреварил бъдещето. Значи там няма минало. Фактът, че има минало и бъдеще означава, че там нещата са далеч от Истината. Ще ти го кажа и по друг начин: Тибетската мъдрост казва – Ако една религия вярва в миналото или бъдещето, тя няма живо настояще. Тя няма стойност, защото тя изпуска. Всичко, които вярват в бъдещето, те са изпуснали същността. Защото бъдещето не е важно, Бог е важен.

Древността е без минало и бъдеще, тя винаги ги е превъзхождала, защото тя е съхранила Бог и Истината. А тези, които имат минало и бъдеще, те са изпуснали Бог и Истината. Те заради това вярват в бъдещето – пренасят си енергията.

Нашият физически свят, неговата реализация, е именно заради това падение ли?
Именно. Този свят, другият свят…Вселената…, това е все школа. Тоест трябва да изкупим нещо, да възстановим нещо, да пречистим нещо дълбоко и да се върнем при Него. Там вече даже няма и вечност. Но и затова ще стане въпрос…Той е по-дълбок от вечността.

Древността е преди световете и Сътворението.  Тя е преди вечността. Във вечността си душа, а в древността си дух. Обяснявал съм в по-стари лекции, че душата не може да живее в древността и безкраят. Тя не може да ги понесе, не може да ги издържи! Тя може да понесе вечността и да живее във вечността. Ако иска да живее в Безкраят, то тя трябва да се съедини с чистия Дух и чак тогава може да стане цялостна, да има правилен водач и да понесе.

Чистия дух е древният път. Само той познава безкрая. Чистия дух в нас – той е същността и той надминава реалностите – и физически и невидими…, астралния свят е илюзорна реалност. Той пак е невидим, но е беден свят. Истинският невидим свят е нещо друго – от ангелите нагоре.., но пак има степени. Нашият чист дух е древен. За него Вселената е нещо външно и второстепенно. Значи тя няма голямо значение. Той влиза в нея, излиза.., но тя е бедна – няма какво да му даде. Висшата душа е безсмъртна, нисшата душа е смъртна, а чистият дух е древен. Това са разликите. Този чист дух в нас е преди безсмъртието и смъртта. Той даже няма нужда от безсмъртието. Отдавна ги е изпреварил. То е дошло по-късно, по-късно идва и смъртта. Истинската цивилизация живее в Древността, а не във вечността! Във вечността живее духовната цивилизация, в Древността живее – божествената. Например богомилите са духовна цивилизация. Никаква религия. Религията е психика. Това е духовен народ, дал обет на Бога – да си посвети живота на Него, да изгори за Него. И на кладата показват какво е Вяра.

Истината слиза и възлиза, никакво разрушение не я докосва истинската цивилизация. Докато падналите светове са катастрофирало мислене, провалено мислене. Всичко, което е загубило Духът си е в грехопадение. Просто няма дух, няма същността.

Когато Древността се е ограничила, се е родила вечността.
Когато вечността се е ограничила, се е родило времето.
Злото е това, което е отстранено и от Древността и от вечността.

Смисълът не е в този свят, нито в отвъдния свят, нито във Вселената. Смисълът е мистичен, той е отчасти във вечността и цялостно в Древността. Във вечността се намира Любовта, която не се изкушава.

За да избегнем рискът от това хората да разтълкуват по различен начин терминът Древност, влезте повече в дълбочина, какво именно визирате под Древност. Защото в днешно време, тази дума означава предимно предходните цивилизации тук на Земята. Очевидно вие влагате много по-дълбок смисъл в понятието Древност..?
Думата „древност“ много трудно се тълкува, но ще ти кажа нещо: Тя не е част от Бога, но тя е част от Абсолюта.  Понеже Абсолюта, както казва Учителя, никъде не може да се побере, нито във Вселената, нито извън нея – той трябва да се ограничи. Ограничава се и става Бог. Това е същият Бог, който е част от Абсолюта. След време той ще поведе чрез любов, съществата в Истината…Вечността, Древността и Любовта.  Смисълът е отчасти във вечността и цялостно в Древността. Този, който е чул древният глас на Бога, върви към Древността и затова Учителят казва: „Мога да ти дам нещо, което го няма и във вечността.“

Когато не си преживял Истината, ти имаш за нея само понятия и заблуждения. Говориш за вселени, цивилизации, човечета, маймунки…смешна работа. Внасям шега малко, но истинската цивилизация няма нищо общо с тези неща. Това са боговете.

Във времето, в което живеем сега, учени, астрофизици.., обявяват постоянно нови открития, например какво открили в орбитата на Сатурн, какво намерили на повърхността на Марс и т.н. Всъщност на мен обаче ми се струва, че те винаги изпускат нещо много фундаментално, на фона на всички обявления за нови открития. Нещо много фундаментално, което обаче го е имало и е било познато при древните цивилизации преди нас тук на Земята. Кое е то?…
Те винаги са изпускали и ще продължат да изпускат, ще ти обясня защо. Научната истина е теории, които се заместват с нови теории. Мъдрецът, великият учител, те никога не се занимават с теории. Те са познали Истината и край! Когато научната истина се сблъска с божията истина, то тя става на прах! Научната истина никога не е мярка и никога няма да бъде мярка. Мярката е Бог и Истината. Всичко друго е последствие. Затова Учителят казва: „Бъди истинен, а не религиозен или добър. Първо бъди истинен.“

Вечността е тайна, а Древността е мистерия. Значи да ти обясня – има загадка, тайна и мистерия. Загадката е за учените хора да се забавляват. Тайната е за духовните хора – богомили и подобни, духовни, не религиозни! Мистерията е за божествени хора. Там човешки крак не може да припари. Древният е Абсолютът. Нямал е име тогава и сега още няма име. Тогава още е нямало слово. Защото в начало е било само безмълвието. Словото идва много по-късно. Даже и числата са преди словото.

Понеже вкарваме в разговорът повече понятия, като „Абсолют“, „Истина“, „Време“ и т.н., не ни ли ограничава самото слово, което както казахте се е появило по-късно, не ни ли ограничава то в търсенето и обяснението на Бог?
Дълбоката Истина не може да се изрече със слово.  Тя може приблизително да се каже, за да упъти към словото, към тайното слово, към безмълвното. Истината е безмълвие, но ние трябва да кажем посоки. Освен това има определени истини, които аз не ги изнасям нито на лекции, нито тук. Те са по-опасни от атомна бомба. Атомната бомба е детска игра. Както и да е…

Числата са били преди словото и затова в Древността Бог е бил наречен Първото същество. Няма име, няма слово. По-късно е бил наречен „Бог“. Човечеството още не е отстояло на неговата Истина и заради това то е отделено от древните цивилизации. Говори за тях, спомня си нещо, но не ги познава.

Древната цивилизация живее в ядрото на Истината. Древността е съставена от две неща – Дух и Истина…Безкрайност и Истина. Тук няма вечност, за време да не говорим…Вечността е друго нещо – тя е съставена от Душа и от Любов. Това е вечността.

А има ли при нея време..?
Няма време, защото висшата душа живее в Бога. Нисшата душа.., човек е създал втора душа, понеже е допуснал порока, тя е смъртна, за нея има време, то пак е условно, но има време, има Сътворение за да научи уроци, за да се освободи. Древните знаят, че истината не може да се помести в словото, защото истината е преди словото. Каквото и да кажем за Истината е приблизително, обаче Духът може да каже неща, които да помогнат на хората. Затова правим компромиси и казваме неща близки до Истината. Затова казах, че Истината е безмълвие – една част трябва да разбереш първо вътрешно…