При изучаването на брака ще използваме фазата, на която се намира той, а не неговия „стаж” (продължителността му), тъй като това е по-важната от тези тясно свързани променливи.

От медения месец до раждането на първото дете

През този период се наблюдава отдръпване от общуването с приятели. Първоначално се регистрира висока степен на сексуална активност, до пет и над пет контакта седмично. През медения месец се достига висока точка в кривата на удовлетвореността от брачното отношение при всеки от двамата партньори.

В същото време през този период възникват редица проблеми. В частност всеки от двамата трябва да се приспособи към другия, за да се изработи задоволителен модел на съвместен живот.

Най-трудните проблеми са свързани с парите и секса, а могат и да възникнат такива произтичащи от разпределянето на домакинската работа и влиянието на роднините при взимането на решения. Всеки от партньорите трябва да скъса или да отслаби връзките със своето семейство, да стане независим от него. Това обикновено е по-трудно за съпругите и е много трудно, ако двойката живее в дома на някое от родителските семейства.

От раждането на първото дете до навлизането на децата в юношеската възраст

Фокус на вниманието и източник на основните проблеми са децата – тяхното раждане, болести, образование и т.н., съпругът обикновено е зает повече с кариерата си. Съпругата и съпругът прекарват по-малко време заедно, равнището на удовлетвореност спада. Съпругата отделя повече време на децата, отколкото на съпруга си – тези отношения стават най-важни за нея. В несполучливите бракове децата се превръщат в основен източник на удовлетворение.

Юношеската възраст на децата

Тук удовлетвореността от брака достига най-ниската си точка, главно поради трудностите в общуването с тинейджърите. Жената е по-свободна от грижи за децата, вероятно отделя време на собствената си кариера и може да намери една нова независимост, да развие нови умения, интереси и социални контакти.

След като децата са напуснали дома

Периодът на „празното гнездо” се оказва много щастлив за повечето двойки. Настъпва подем в равнището на удовлетвореност за тези, които все още са семейни – другите вече са се разделили до този момент. Неустойчивите бракове могат да се окажат през този период пред изпитание, тъй като сега съпругът и съпругата прекарват повече време заедно и могат да открият, че са отчуждили един от друг. Те все още запазват общия интерес към порасналите деца и обикновено се радват на внуците си.

Бездетните бракове

Установено е, че равнището на удовлетвореност е малко по-високо в бездетните бракове в сравнение с браковете с деца. Това е особено вярно за двойките, които по собствено желание не са имали деца.

А също и за тези, които все още не са решили или са отложили за по-късно този въпрос. В бездетните бракове жената обикновено има своя кариера, като може да печели също толкова или даже повече от съпруга си, а това поражда по-голямо равенство в партньорството.

В проведените изследвания бездетните жени по свой избор посочват, че са по-удовлетворени от присъствието на съпрузите си и от проявяваното от тях разбиране. От своя страна жените с деца печелят по-малко, вършат повече домакинска работа и играят по-малка роля при взимането на решения; но двойките с деца изпитват удовлетворение от това и по редица причини живеят по-дълго.

Въпреки, че децата изглежда снижават удовлетвореността от брака, редица изследвания показват, че независимо от грижите и проблемите на родителството повечето хора смятат, че като цяло то е възнаграждаващо преживяване и са убедени, че то сплотява двойката.

Характерът на брачната връзка се променя след 25 или 30 години брак. Двойките правят повече неща заедно, налице са повече положителни и по-малко отрицателни взаимодействия. В отношенията има по-малко секс, но повече сигурност. Има повече близост, но по-малко вълнение. Бракът, както и самите партньори, е станал по-спокоен и по-еднообразен, но също и комфортен и отпускащ.

В човешкия мозък съществуват зони, които отговарят за формиране на патологична ревност. До този извод са стигнали специалисти по психиатрия и неврология от университета в Пиза.

Корените на “синдрома на Отело” се крие в невроните от фронталния лоб на кората на главния мозък, която отговаря за познавателните и емоционални процеси. Причината е в синтезирането на свръхколичество допамин, който изважда организма от равновесие.

Според учените въпросното чувство се проявява в притеснителни и мнителни хора, които са преживели сериозни обиди и унижения в детството. Това обаче съвсем не означава, че успелите и нахаканите не могат да изпитват чувство на ревност.

Мозъкът биологически е програмиран да произвежда емоции на силна ревност, съпроводени с патологично поведение, стигащо до мания и даже до причиняване на вреда на партньора. Ревнивецът е убеден, че отношенията му с неговата половинка е единствения смисъл в живота му. Затова е склонен неправилно да тълкува поведението, думите и чувствата на любимия си човек.

Експертите различават няколко разновидности ревност – депресивна, параноидна маниакална, страх от развод и хипертрофиран тип.

В същото време учени от Университета в Бингхемптън в щата Ню Йорк са стигнали до извода, че за изневярата не е отговорен характера, а наличието на определени гени.

Изследователите проучили 200 пациенти, след провеждането на анкета. Резултатите показали, че хора с ген от типа DRD4 по-често са са правили секс с ограничена отговорност, включително полови връзки за една нощ и изневери. Учените установили, че това е свързано с мозъчните структури, с които се отделя допамин и отговарят за удоволствието.

Източник: http://sexnature.org