За главоболието, мигрената, притихналата сексуалност и блокираната активност ~ споделено от Торвалд Детлефсен и д-р Рюдигер Далке в книгата им „Болестта като път”.

Главоболието е известно едва от няколко столетия; в по-ранните култури не е било познато. Особено разпространено е в цивилизованите страни, където 20 на сто от „здравите” заявяват, че страдат от главоболие. Според статистиката жените са засегнати малко по-често, а „висшите слоеве” са „свръхпредставени” при този симптом. Всичко това няма да ни учуди много, ако се опитаме да си поблъскаме главата над символиката на главата. Съвършено ясна е полярността на главата спрямо тялото. Тя е най-висшата инстанция на нашата телесна институция. Главата олицетворява горното, докато тялото е израз на долното.

Главата смятаме за мястото, където домуват разсъдъкът, разумът и мисленето. Който не мисли с главата си, действа неразумно. Някому може да се завърти главата, друг не е с трезва глава. Ирационални чувства като любовта, естествено най-вече застрашават главата – повечето хора поради това дори си губят ума (имала глава да пати). Има обаче и някои особено твърдоглави наши събратя, които никога не рискуват да си загубят главата, дори когато с главите си стени пробиват. Много наблюдатели предполагат, че тази неуязвимост би могла да се обясни с дебелите им тъпи глави, но научно това по никакъв начин не е доказано.

Често главоболието с напрежение в черепната кухина настъпва в житейски ситуации, при които човекът е под голямо физическо и психическо напрежение или в критични за кариерата му ситуации, които го заплашват с прекалено високи изисквания.

„Пътят нагоре” е онзи, който лесно води до свръхизтъкване на горния полюс, на главата. Зад главоболието често откриваме човек с големи амбиции и претенции за перфекционизъм, който се опитва да наложи своята воля (с глава да пробие стената). В такива случаи амбициите и болезненият стремеж за власт твърде лесно се изкачват в главата, защото този, който едностранчиво обръща внимание само на тази област, който възприема само рационалното, разумното и интелектуалното и се е посветил на тях, губи своята „връзка с долния полюс”, а заедно с това и своите корени, които единствено могат да му дадат опора в живота. Главата му ще се пръсне. Изискванията на тялото и неосъзнатите му функции, според историческото си развитие, са по-стари от способността за разумно мислене, която, заедно с развитието на кората на главния мозък, е късна придобивка на човека.

Човекът притежава два центъра: сърце и мозък – чувства и мислене. Човекът в нашето съвремие и нашата културна среда разви в особена степен мозъка си и поради това се намира в постоянна опасност да пренебрегне своя втори център – сърцето. До никакво решение на въпроса няма да стигнем сега обаче, ако изведнъж запратим по дяволите мисленето, разума и главата. Нито един от двата центъра не е по-добър или по-лош. Човек не бива да взема решение в полза на единия срещу другия, а трябва да се стреми към равновесие.

Онези, които си товарят прекалено корема са също толкова нездрави, както и тези с претоварени глава. Все пак, нашата култура толкова много поощри и разви полюса на главата, че по-скоро имаме дефицит на долния полюс.

Като допълнителен проблем възниква въпросът в какво влагаме дейността на нашия разум. В повечето случаи използваме рационалните си мисловни функции, за да подсигурим своя аз. Посредством причинния образец на мислене се опитваме все по-добре да се подсигурим срещу съдбата, за да изградим превъзходството на своя аз. Такова начинание, в края на краищата, винаги е обречено на провал. Както стремежа на кулата във Вавилон, то в най-добрия случай води до хаос. Главата не бива да се прави на самостоятелна и да се опитва да върви без тялото, без сърцето. Когато мисленето се отдели от долното, то се отделя от корените. Функционалното мислене на науката, например, е мислене без корени, на него му липсва обратната връзка с първопричината. Човек, който следва своята глава, изкачва шеметни височини, без да е закотвен в долното. Не е чудно, че в такъв случай някому главата бучи. Тя бие тревога.

Главата реагира с болка най-бързо от всички органи. Във всички други органи трябва да протекат първо много по-дълбоко проникващи изменения, докато се обади болката. Главата е най-чувствителна и първа предупреждава. Нейната болка показва, че нашето мислене е погрешно, че неправилно го насочваме, че преследваме съмнителни цели. Тя бие тревога, когато си блъскаме главата с безплодни размишления над какви ли не „измислени” ситуации, каквито изобщо няма. Човекът не може да се подсигури в нищо по време на своята материална форма на съществуване, с всеки опит, който предприема в тази посока той всъщност само става смешен.

Човекът винаги си блъска главата над абсолютно маловажни неща; докато му гръмне главата. Напрежението се намалява с отпускане, което е просто друга дума за пускам (на свобода). Когато главата бие тревога чрез болката, крайно време е човек да се освободи от магарешкия инат на „аз искам”, от всяка амбиция, която го тласка да се издига нагоре, от всяко твърдоглавие и всяка вманиаченост. Крайно време е той да насочи погледа си надолу и да си припомни своите корени. Не може да се помогне на тези, които години наред притъпяват предупредителния сигнал с обезболяващи таблетки; те си слагат главата в торбата.

Мигрена

„При мигрената (хемикрания) става дума за главоболие, което се появява на пристъпи, обикновено в едната половина на черепната кухина и може да се придружава от смущения в зрението (чувствителност към светлина, скотом, затруднено виждане с блещукания) и в стомаха и червата, като повръщане и диария. Пристъпът обикновено трае няколко часа, съпътстван с депресивни настроения и раздразнителност. При кулминацията на мигренозния пристъп е налице натрапчиво желание човек да бъде сам и „да се оттегли в тъмна стая или в легло” (Бройтигам). В противовес на главоболието с напрежение в черепа, при мигрената, след първите спазми, се стига до силно разширяване на кръвоносните съдове в мозъка. Гръцката дума за мигрена хемикрания дословно значи полуглавие и ни насочва съвсем директно към едностранчивостта на мисленето, което срещаме у пациента с мигрена, в съвсем аналогична форма като при главоболието с напрежение в черепа.

Всичко казано във връзка с това е валидно и за мигрената, но е модифицирано в един съществен пункт. Докато страдащият от главоболие с напрежение в черепа се опитва да отдели главата си от тялото, пациентът с мигрена измества една тема на тялото в главата и се опитва да я изживее там. Тази тема е сексуалността. Мигрената винаги е сексуалност, пренесена в главата. Главата добива функциите на долна част на тялото. Това разместване съвсем не е толкова голямо отклонение от правия път, тъй като областта на гениталиите и главата имат аналогична взаимна връзка помежду си. Това са двете части на тялото, които приютяват отворите на човешкото тяло.

В сферата на сексуалността на отворите на тялото се отрежда голяма роля (любов = допускам в себе си; на физическо равнище това може да се осъществи само там, където тялото може да се отваря!). Открай време народът свързва устата на жената с нейното влагалище (например сухи устни!) и носа на мъжа с неговия член, като се опитва от едното да вади заключение за другото. При оралния секс най-ясни стават връзката и взаимозаменяемостта между корем и глава. Корем и глава са поляризирани и зад тяхната противоположност стои тяхната съвместност – както горе, така и долу. Колко често главата, като заместител, заема мястото на корема, личи ясно при изчервяването. В неловки ситуации, които почти винаги, повече или по-малко, имат дълбоко сексуален характер, кръвта ни нахлува в главата и се изчервяваме. Същото изместване от гениталиите в главата срещаме и при импотентността. При полово сношение колкото повече мислите на мъжа се въртят в главата, толкова по-сигурно е, че ще му липсва потентност в корема, което има фатални последици. Същото изместване използват сексуално незадоволените хора, които, като компенсация все повече ядат. Пациентът, страдащ от мигрена (по-често това са пациентки), винаги има проблеми със сексуалността.

Още през 1934 г. Е. Гутхайл описва в едно психоаналитично списание болен, чиито пристъпи на мигрена преставали след сексуален оргазъм. Понякога пациентът имал няколко оргазма, преди да настъпи отпускането и да се освободи от пристъпа. Към нашите разсъждения пасва и наблюдението, че сред съпътстващите симптоми у пациента, страдащ от мигрена, на първо място се нареждат смущения в храносмилането и запек. Човек долу е затворен. Той не иска да вижда нищо от несъзнателните съдържания (изпражнения) и се оттегля обратно нагоре към съзнателните мисли… докато главата забучи. Брачни партньори използват своята мигрена (с която често назовават дори една нормална болка в главата), за да избягват сексуален контакт.

Ако обобщим казаното дотук, ще открием у пациента, страдащ от мигрена, конфликтът между нагон и мислене, между долу и горе, между корем и глава, което води до опита главата да се използва като отклонение за маневра и тренировъчно игрище, за да се решават там проблеми, които могат да бъдат изразявани и решавани само на съвсем друга плоскост (тяло, секс, агресия). Още Фройд характеризира мисленето като пробно действие. Мисленето, изглежда, се струва на човека по-безопасно и по-незадължаващо, отколкото действието. Мисленето обаче не бива да замества действието, а едното трябва да поражда другото. Човекът е получил тяло, за да се осъществи (да стане реален) с помощта на този инструмент. Само чрез реализацията се поддържа потокът на енергиите. Не е случайност, че понятия като хващам и улавям описват действия на тялото. Способността на човека да разбира и осъзнава се корени в използването на ръцете, следователно – на тялото. Ако тази съгласуваност се разедини, стига се до все по-плътно заприщване на потока на енергията, което в различните групи симптоми се проявява като болест. Това може да онагледи следващия сбит обзор.

Ескалационни степени на блокирана енергия:
1. Блокираната активност (секс, агресия) в мисленето води до болки в главата.
2. Блокираната активност на равнището на вегетативната система, т. е. на функционално физическо равнище, води до високо кръвно налягане и до картина със симптомите на вегетативна дистония (липса на тонус в мускулатурата и съдовете).
3. Блокираната активност на равнището на нервите води до картина на заболяване като например мултиплена склероза.
4. Ограничената активност в областта на мускулатурата води до картина на заболявания на двигателната система, например ревматизъм, подагра.

Това подреждане по фази отговаря на различните етапи на осъществяване на определено действие. Било то удар с юмрук или полов акт, всички активности започват с фаза на представата (1), в която активността се подготвя мислено. Това води до вегетативна подготовка (2) на тялото, като усилено кръвоснабдяване на определени органи, повишен пулс и т. н. Накрая, под инервиращото участие на нервите (3), чрез мускулите (4) представата се превръща в действие. Когато обаче една представа не се превърне в дело, неизбежно се блокира енергията в една от четирите области (мислене – вегетативна система – нерви – мускули) и с течение на времето това води до съответните симптоми.

Начело на тази скала стои пациентът, страдащ от мигрена – той блокира своята сексуалност в областта на представата. Той би трябвало да се научи да вижда своя проблем там, където всъщност е, за да може да отведе това, което му се е качило в главата, обратно, където му е мястото – надолу. Всяко развитие започва винаги долу, а пътят нагоре е дълъг и мъчителен, когато човек върви по него честно.

При главоболие и мигрена човек би трябвало да си постави следните въпроси:
1. Над какво си блъскам главата?
2. За мен горе и долу още ли са в живо взаимодействие?
3. Опитвам ли се пряко сили да се издигна нагоре? (честолюбие)
4. Дебелоглав ли съм и опитвам ли се с глава да пробивам стени?
5. Опитвам ли се с мислене да замествам действието?
6. Честен ли съм спрямо своята сексуална проблематика?
7. Защо изтласквам оргазма в главата?

Източник: Болестта като път