Опасно ли е сиренето, което не е зряло 45 дни, и как да разпознаем зрелия и качествен продукт от некачествения?

Отговори на тези въпроси дадоха в предаване по bTV Симеон Присадашки от Асоциацията на млекопреработвателите в България, специалистът по хранене и диететика проф. Донка Байкова, молекулярният биолог д-р Сергей Иванов и началникът на дирекция „Контрол на храните“ в Българската Агенция по безопасност на храните (БАБХ) д-р Александра Борисова.

“Лично аз смятам, че едно зряло сирене на пръв поглед трябва да е бяло до светложълто, краищата му трябва да бъдат прави, не заоблени, и да е твърдо – при допир през опаковката, палецът Ви не трябва да хлътва в сиренето”, каза професор Байкова.

“Когато разчупим истинско зряло сирене, то не се рони, получават се заобляния на повърхността. Освен това трябва да има приятен млечно-кисел вкус, да не е горчив, трябва да има мекота, но не и гумен вкус”, обясни Присадашки.

В пряко включване от мандра в Пазарджик, специалисти обясниха, че качественото бяло саламурено сирене трябва да е произведено от качествено мляко, при спазени всички етапи на технологията, с вложени качествени суровини и трябва да е зряло минимум 45 дни за краве мляко и минимум 60 дни – за овче.

Като се среже – повърхността трябва да е лъскава, в противен случай в него има включени много суроватъчни протеини. Разликата с имитиращия продукт на първо място е цената – евтиното сирене не е произведено по Българският държавен стандарт, обясни главният технолог на мандра в Пазарджик Илиян Илиев.

Кръстина Русева – мениджър качество в мандрата, обясни, че времето на зреене не е достатъчен гарант за качество, има други параметри, като водното съдържание и киселинност.

На въпроса “Опасно ли е сиренето, което не е зряло 45 дни”, д-р Сергей Иванов отговори, че “Има повишен риск от развитие на патогенни бактерии, така че е малко по-опасно, но това е заради ‘малките хитринки’ на млекопроизводителите. Опасността се определя с анализи, а рискове в България все пак съществуват”, каза още той.

“За мен по-голяма опасност са откровените фалшификации – прибавянето на палмово масло и трансглутаминаза, както и прикриването на тези проблеми от страна на контролиращите органи”, каза Иванов. Той обвини БАБХ, че не разпространява информация за засечени опасни продукти на пазара.

Според д-р Александра Борисова потребителите не трябва да се притесняват от гледна точка на безопасността, защото Агенцията извършва достатъчно ефективен контрол, качеството е друг въпрос. По думите ѝ се проверява дали съдържанието отговаря на етикета. Борисова припомни, че БДС от 2010 г. не е задължителен и всеки производител го прилага, ако иска.

Присадашки посочи, че според него трябва да се създаде национален стандарт за българското бяло саламурено сирене, и ако е пакетиран като такова, продуктът трябва да отговаря на съответните изисквания. Освен това той увери, че 90% от българските млекопреработватели произвеждат качествени продукти.