Щастливите майки не очакват съвършенство.

От никого. Включително и себе си. Те нямат нереалистични очаквания за децата си или за тяхното отглеждане и възпитание. Те не са от майките, които непрекъснато задават въпроси на другите майки в парка, нито досаждат на близки и приятели с нескончаемите си разкази как са научили детето си да използва гърнето, кога е започнало да пие от чашка или че никога не биха му позволили да опита шоколад или чипс.

Щастливи майки не се конкурират с никого, те просто се водят от детето си в неговото развитие, без да го сравняват с връстниците му.

Щастливите майки имат щастливи деца

Щастливите майки излъчват любов и спокойствие. Те приемат всичко от ежедневието си на родители спокойно и естествено и следват естествените закони на живота. Децата на щастливите майки израстват щастливи, защото имат множество избори в живота си и разнообразни възможности за развитие и себеизява. Щастливите майки позволяват на децата си да бъдат мислещи хора. Те не правят всичко, на всяка цена заради децата, а ги оставят да бъдат такива, каквито те самите искат и харесват да бъдат.

Щастливите майки не критикуват

Те не критикуват постоянно децата си и онова, което правят или мислят. Ще различите щастливата от гневната майка по начина, по който всяка една от тях се държи с децата си. Щастливите майки се смеят с глас когато децата им се качат от погрешната страна на катерушката в парка, а гневните се впускат в обяснения, че „това не се прави така!“
Щастливите майки знаят, че когато едно дете получава повече критики, отколкото похвали и поощрения, то се превръща в „отказващо“ се дете, което бавно, но сигурно започва да не иска да се усъвършенства и учи.

Щастливите майки са честни

Децата на щастливите майки знаят, че когато мама казва нещо, то е истина и е важно. Те винаги спазват обещанията си, но искат от децата си да правят същото.

Гневните майки не винаги са последователни, а това нарушава доверието между тях и децата им. Ако веднъж загубим доверието на децата си, изключително трудно ще си го върнем обратно. Много е трудно да се отстояват принципи и да се изпълняват обещания, затова е така лесно да загубим доверието на децата. Вероятно успехът на щастливите майки се заключава в това, че те просто по-рядко обещават.

Щастливите майки слушат и чуват

Всяка майка знае от каква важност е да изслушва търпеливо децата си, но толкова рядко времето й е достатъчно за всички задължения, с които е пълно ежедневието й. Щастливите майки винаги слушат внимателно, макар да са наясно, че не е нужно да имат винаги готов отговор.

Щастливите майки играят

Когато са навън с децата си, щастливите майки избират да играят с децата си – в пясъчника, на извънземни, на чудовища и принцеси, а не забиват нос в смартфона си, за да си чатят с приятелки в оплакване от времето и шума на детската площадка.

Щастливите майки учат

Децата не спират да задават въпроси, но често родителите нямат отговори за всички и често може да се чуем как казваме „това е глупав въпрос“, а истината е, че просто не знаем отговора. Щастливите майки обаче не се измъкват с готови отговори или заучени фрази, те учат, четат и търсят информация, за да отговорят на децата си по възможно най-изчерпателен и правилен начин. Щастливите майки не се страхуват да си признаят, че не знаят, но и не оставят нещата недовършени, те често сядат заедно с децата и намират отговорите. Гневните майки гледат да се измъкнат от въпросите, чиито отговори не знаят, шъткат многозначително, но и не правят нищо, за да ги научат.

Щастливите майки избират да бъдат щастливи

Всяка майка избира сама дали да бъде щастлива или гневна. Едно е сигурно, че нито едните, нито другите са перфектни. Важно е да имаме сили да си признаем грешките и слабостите и ако си признаем, че сме гневни, това със сигурност е първата стъпка по пътя да се превърнем в щастливи майки.

Защото щастливите майки избират да бъдат щастливи, а това обикновено прави и децата им щастливи.