1,3 милиона е броят на пострадалите жени от хипердиагностика и хиперлечение на рака на млечната жлеза.
Националният институт по рака в САЩ и влиятелното научно-медицинско списание “JAMA” признават, че през последните десетилетия много често диагнозата рак е била погрешно поставяна. Още през 2012 г. Националният институт по рака събира група експерти, които да преоценят класификациите на някои най-често диагностицирани видове рак, както и хипердиагностиката и прекалено агресивното лечение на тези състояния. Те стигнали до извода, че вероятно на милиони хора грешно е била поставена диагнозата рак на гърдата, рак на простатата, рак на щитовидната жлеза и рак на белия дроб, когато всъщност тези състояния са били безопасни и би трябвало да бъдат определени като “доброкачествени образувания с епителна етиология”. Това не е довело до никакви последствия, още по-малко до извинения. Медиите също напълно игнорирали тази информация. За съжаление обаче не е било предприето и основното: никакви радикални изменения в традиционната практика по диагностика, профилактика и лечение на рака не се случиха.
Ако се концентрираме на хипердиагностиката и хиперлечението на рака на млечната жлеза в САЩ за последните 30 години, излиза, че около 1,3 милиона е броят на пострадалите жени. Повечето от тях дори не подозират, че са станали жертва, а голяма част вярват, че животът им е “бил спасен” с това напълно ненужно лечение. Истината е, че страничните ефекти както физическите, така и психичните, значително са понижили качеството и продължителността на живота им. Когато е излязъл този доклад, се оказали прави онези, които отдавна са отстоявали позицията, че често диагностицируемият “рак на млечната жлеза”, известен като инкапсулиран карцином на млечния проток, никога всъщност не е бил злокачествен и затова не е трябвало да бъде лекуван с лапектомия, мастектомия, лъчева терапия и химиотерапия.
Д-р Сайър Джи, основател на проекта-архив на научните медицински разработки greenmedinfo.com, вече няколко години активно се занимава с това да запознава хората с проблема “хипердиагностика” и “хиперлечение”. Преди две години той написал статията “Епидемията по повод щитовидната жлеза е предизвикана от дезинформация, а не от рак”. В нея той обосновава своите изводи, представяйки много изследвания от различни страни, които показали, че бързото увеличаване броя диагнози “рак на щитовидната жлеза” е свързано с неправилна класификация и диагностика. Други изследвания отразяват същата картина при диагностика на рака на млечната жлеза и простатата и дори някои форми на рак на яйчниците.
Нека не забравяме, че стандартното лечение при такива диагнози е било отстраняване на органа, а също така облъчване и химиотерапия. Именно тези две процедури са силни канцерогени, водещи до малигнизация на тези безобидни състояния и вторичен рак. Но както обикновено се случва с изследвания, които противоречат на установените стандарти за лечение, те също не са попаднали в полезрението на медиите.
И накрая – благодарение усилията на много честни онколози, една от най-често диагностицируемите форми на рака била прекласифицирана в доброкачествено състояние. Става дума за т.нар. папиларен рак на щитовидната жлеза. И затова сега няма оправдание за онези онколози, които предлагат на болните да лекуват тези неопасни, а компенсаторни изменения чрез тотална резекция на щитовидната жлеза. И, разбира се, с последващо приемане на радиоактивен йод, както и да налагат на болния цял живот да приема синтетични хормони и постоянно лечение на съпътстващата симптоматика.
За милионите “излекувани” от “рак на щитовидната жлеза” тази информация идва късно, но ще избави много хора от ненужни страдания и влошаване качеството на живот вследствие осакатяващото лечение. За съжаление и тази информация не се превърна в сензация в медиите, а това означава, че ако не се разпространява, то още
хиляди хора ще пострадат “по инерция”, докато официалната медицина реши да реагира.
“Това не е рак: лекарите прекласифицираха рака на щитовидната жлеза”. Това е заглавие на статия в “Ню Йорк таймс” от 14 април 2016 г., в която се показват данни от ново изследване, публикувано в “JAMA Oncology”, което трябва завинаги да промени това, което ние класифицираме, диагностицираме и лекуваме като разпространена форма на рака на щитовидната жлеза. Резултат от това е официална промяна на класификацията на това състояние като доброкачествено. По този начин хиляди хора ще могат да избегнат премахване на щитовидната жлеза, лечение с радиоактивен йод и пожизненото приемане на синтезирани хормони, както и редовните изследвания. Всичко това е било правено, за да се “защитят” болните от тумор, който никога не е бил опасен.
Очаква се тази промяна да докосне повече от 10 000 диагностицирани болни с рак на щитовидната жлеза само в САЩ. Това събитие ще бъде оценено и отбелязано и от тези, които настояват за прекласификация и на други форми на рака, включая определени образувания на млечната жлеза, простатата и белите дробове. Прекласифицираният тумор е малко уплътнение в щитовидната жлеза, което изцяло е обвито от капсула от фиброзна тъкан. Това изглежда като рак, обаче клетките на образуванието не излизат от пределите на своята капсула и затова не е нужна операция за неговото отстраняване, както и последващото лечение с радиоактивен йод не е задължително – до такъв извод стигнали онколозите.
“В крайна сметка, де факто се получи точно обратното, – казва главният лекар на Американската общност по рака Отис Бролей – промените се случиха в противоположна на научните доказателства посока. Така например предраковите мънички уплътнения в млечната жлеза започнахме да наричаме нулев стадий на рака. Малките и ранни образувания в простатата ги превърнахме в ракови тумори. В същото това време съвременните методи за изследване като ултразвук, компютърна томография, магнитно-резонансна терапия,
откриват все по-мънички „ракови” образувания, както и особено мънички възли в щитовидната жлеза”.
“Ако това не е рак, дайте тогава да не го наричаме рак” – казва президентът на Американската асоциация на щитовидната жлеза и професор по медицина в клиниката “Мейо” д-р Джон Си Морис. Д-р Барнет Ес Крамър, директор по профилактика на онкологичните заболявания на Националния институт по рака, казва: “Ние всички повече сме обезпокоени от това, че термините, които използваме, не съответстват на нашето разбиране на биологията на рака”. По-нататък той казва: “Наричайки образуванията ракови тумори, когато те не са такива, води до ненужно и травматично лечение”.
Независимо от постигнатото, работата в тази посока трябва да продължи. Освен папиларният рак на щитовидната жлеза, това на първо място касае и инкапсулирания рак на протока на млечната жлеза, някои образувания в простатата и белите дробове. Когато се постигне прекласификация и на тези състояния, това ще повлече след себе си значителна промяна в протоколите за тяхното лечение. И вече няма да бъдат лекувани чрез изрязване на органа, канцерогенни химиотерапии и лъчева терапия, а това означава, че милиони хора няма да бъдат подлагани на осакатяващо лечение, обричащо ги на постоянни страдания и зависимост от официалната медицина. Освен това ще се избегне вторичен рак, предизвикан от тези видове лечение.
Много онколози и особено тези, които използват натуропатичната концепция за разбиране и лечение на рака, смятат, че безсимптомният рак въобще не е нужно да се лекува, а само да се предприемат определени промени в начина на живот, храненето и мисленето. Можем обаче да отидем по-далече, като цитираме думите на проф. д-р Хардин Джоунс от Калифорнийския университет, който твърди, че по неговата статистика, работейки с раковоболни през последните 25 години тези, които били диагностицирани с рак в късен стадий и не са се подложили на официалната “тройка” лечение (операция-химиотерапия-лъчетерапия), са преживели средно 4 пъти по-дълго време от онези, които са се подложили на това лечение.
Всичко това ни кара по нов начин да погледнем на ситуацията с диагностицирането и лечението на тази болест.
Яна БОЯДЖИЕВА, Блиц
