“Аз съм сигурна, че още дълго време подрастващите поколения ще черпят от неговата поезия духовна чистота, дълбок и действен хуманизъм и нравствена сила”, казва за Никола Вапцаров френската авторка Жермен Ив Фарж.
На днешната дата се навършват 73 години от смъртта на един от най-обичаните български поети. На 23 юли 1942 г. Никола Йонков Вапцаров е разстрелян след като получава смъртна присъда за организиране на подривна дейност срещу немските войски, в качеството си на технически помощник на Цвятко Радойнов, ръководител на Централната военна комисия при ЦК на БКП. Тогава Вапцаров е на 33 години.
Да си спомним част от забележителното му творчество.
***
из “Завод”
от стихосбирката “Моторни песни” (1940)
Народът – прост,
живота – тежък, скучен.
Живот без маска и без грим –
озъбено, свирепо куче.
***
из “Земя”
Тази земя,
по която тъпча сега,
тази земя,
която пролетен вятър пробужда,
тази земя – не е моя земя,
тази земя,
простете, е чужда.
***
из “Родина”
Имам си родина и над нея
денем грее синьото небе.
Вечер светят звездни полилеи
и гаси ги сутрин светъл ден.
…
Учеше ме, майко, ти със притчи
да обичам всички като теб.
Бих обичал, майко, бих обичал,
но ми трябва свобода и хлеб.
***
из “Огняроинтелигентска”
Зная свойто място
във живота
и напразно
няма да се дам..
***
из “Испания”
Какво бе ти за мене?
Нищо.
Една загубена страна
на рицари и на платà.
Какво бе ти за мен? –
Огнище
на някаква любов жестока,
която диво се опива
от кръв,
от блясък на ками;
от шлагери
и от китари;
от страст,
от ревност
и псалми.
Сега за мене ти си участ.
Сега за мене си съдба.
И аз участвам неотлъчно
в борбата ти за свобода.
Сега горя, сега се радвам
на всеки боен твой успех.
и вярвам в силата ти млада –
във нея свойта сила влех.
***
из “Песен за човека”
Ний спориме
двама със дама
на тема
“Човекът на новото време.”
…
Тя, бедната дама, започна да плаче,
започна във транс да крещи:
“Ужасно! Ужасно! – Разказвате
сякаш
като че там сте били!”
Какъв ти тук ужас?!
Той пеел човекът. –
Това е прекрасно, нали?
***
из “Пролет”
Пролет моя, моя бяла пролет,
още неживяна, непразнувана,
само в зрачни сънища сънувана,
как минаваш ниско над тополите,
но не спираш тука своя полет.
Пролет моя, моя бяла пролет,
знам, ще дойдеш с дъжд и урагани,
бурна страшно, огненометежнена
да възвърнеш хиляди надежди
и измиеш кървавите рани.
***
из “Не бойте се, деца”
Работиме много
работим от сутрин до здрач.
Но хлябът е малко,
но хлябът не стига деца.
…
Послушайте, малки,
послушайте,мънички мои.
така е днес,
навярно било е и вчера.
И аз, понеже нямам храна,
понеже няма с какво,
ето нà:
ше ви нахраня
със вера.
***
из “История”
Какво ще ни дадеш, историо,
от пожълтелите си страници? –
Ний бяхма неизвестни хора
от фабрики и канцеларии,
…
Живот ли бе – да го опишеш?
Живот ли бе – да го разровиш?
Разровиш ли го – ще мирише
и ще горчи като отрова.
…
Но разкажи със думи прости
на тях – на бъдещите хора,
които ще поемат поста ни,
че ние храбро сме се борили.
***
“Прощално”на жена ми
Понякога ще идвам във съня ти
като нечакан и далечен гостенин.
Не ме оставяй ти отвън на пътя –
вратите не залоствай.
Ще влезна тихо. Крото ще приседна,
ще вперя поглед в мрака да те видя.
Когато се наситя да те гледам,
ще те целуна и ще си отида.
***
из “Вяра”
Ето – аз дишам,
работя,
живея
и стихове пиша
(тъй както умея).
С живота под вежди
се гледаме строго
и боря се с него
доколкото мога.
…
Може би искате
да я сразите
моята вяра
във дните честити,
моята вяра,
че утре ще бъде
животът по-хубав,
животът по мъдър?
…
Тя е бронирана
здраво в гърдите
и бронебойни патрони
за нея
няма открити!
Няма открити!
