Колко често ти се е случвало да си мислиш, че си истински влюбена, но това чувство много бързо да изчезне? А смятала ли си, че обичаш някого, но в крайна сметка всъщност осъзнаваш, че просто се нуждаеш от него, за да функционираш, не че толкова го обичаш?

Емоционална зависимост – що е то?

– Приписваш ли несъществуващи качества на човека, в който се мислиш за влюбена?
– Забелязвала ли си в предишни връзки своя тенденция да идеализираш хората?
– Проектираш ли върху него своята идеална представа за партньор, без да виждаш всъщност реалния човек пред теб?
– Фокусираш ли се предимно върху това как партньорът ти се отнася с теб, а не върху това какъв е той като човек?
– Впечатляваш ли се до крайна степен от това как той те кара да се чувстваш специална?
– Стоварила ли си отговорността за твоето щастие, стойност и сигурност върху партньора си?
– Чувстваш ли тревога или паника, когато не си с него?
– Имаш ли списък с очаквания, които партньорът ти трябва да осъществи, за да се почувстваш обичана и обгрижена?
– Чувстваш ли, че не можеш да живееш без него?
– Ужасена ли си от мисълта да го изгубиш?
– Чувстваш ли се празна отвътре и самотна, ако не си с партньора си или ако той не ти дава вниманието и одобрението, които ти сама не си даваш?
– Ревнива ли си и вкопчена ли си в него?
– Опитваш ли се да го контролираш, за да прави това, което ти искаш?

„Любов”, която идва от страха, не е любов – това е нужда. Емоционалната зависимост идва от вътрешната празнота, породена от това, че сама си изоставила себе си, след което очакваш твоя партньор да запълни тази празнота и да те накара да се почувстваш обичана и обгрижена. Но веднъж след като прехвърлиш отговорността за твоето щастие, сигурност и стойност върху партньора си, започваш да изпитваш огромна нужда да го контролираш, за да те обича и обгрижва точно по начина, по който искаш да бъдеш обичана и обгрижвана.

Любов

В любовта няма нищо контролиращо. Любовта подкрепя това, което е за твое оптимално добро, както и за оптималното добро на партньора ти. Това означава, че ако наистина обичаш един човек, няма да се опитваш да го контролираш или обсебваш.

При любовта става въпрос за даване и споделяне, а не за получаване на всяка цена. Любовта не е в нужда. Когато обичаш някого, ти дълбоко цениш неговите истински качества – качествата, които не си отиват с времето. Не става въпрос за нещата на повърхността като външен вид, финансово положение и статус, а за по-дълбоките устойчиви качества на сърцето и душата.

Интересното при истинската любов е, че не можеш да настояваш да ти дадат любов и да обичаш едновременно. Когато фокусът ти е върху това ти да получиш любов, сърцето ти се затваря, съответно превключваш на контролиращо поведение, а това изключва любовта. Това, което отваря сърцето към любовта, е фокусът върху това как да си любяща към себе си и към партньора си във всеки един момент. Когато се научиш ден след ден да избираш да бъдеш любяща със себе си и другите, тогава ще изживееш истинската любов.

Ако не обичаш себе си – твоята собствена прекрасна същност, тогава не можеш да видиш и заобичаш същността на другия. Когато не виждаш и не цениш себе си, ставаш емоционално зависима в своето желание да получиш любов, защото вътре в теб я няма.

Когато обичаш себе си, си много по-малко уязвима към хората, които ти дават своето внимание и одобрение, но имат задни мисли. Дадеш ли сама на себе си вниманието и одобрението, от които имаш нужда, то тогава много по-лесно усещаш кога някой си играе с теб и кога наистина го е грижа за теб. Освен това си стабилна и знаеш коя си ти в своята същност.

Ключът към това да можеш да обичаш друг човек е първо да се научиш да обичаш себе си и да се изпълниш с тази любов!

Адаптация по статията на Маргарет Пол от Mindbodygreen.com

Източник: http://zdravaistoria.com