Стремежът към селекция и култивиране на растения е толкова древен, колкото и човешката култура. С развитието си те са достигнали такива мащаби, че днес на трапезата ни почти нито един от консумираните плодове и зеленчуци не се среща в диво състояние. От стотици и хиляди години ние се храним на практика с изкуствени култивирани сортове.
Част от този процес е и така дискутираният днес метод на генно модифициране. Всъщност, няма рязка граница между природни и изкуствени видове и сортове. Самата природа е в динамично равновесие, като видовете в нея постоянно хибридизират и мутират, формирайки нови и нови разновидности. При това трансферът на генетичен материал, посредством вируси и бактерии, може да бъде и между несродни биологични видове. Дори цели отделни в древност организми, днес могат да се видят внедрени и живеещи единствено в състава на други – такива са например митохондриите, като компонент дори на човешките клетки. Единствената разлика е, че човекът провежда този процес целенасочено, като по този начин участва активно във формирането на природното биоразнообразие.
Малините не правят изключение. Те са отдавна познати и използвани от човека и поради това тяхната селско-стопанска селекция има богата история. Днес са описани около 200 сорта. За потребителя най-съществената доловима отлика е в цвета на ягодоподобните плодчета. Освен популярните червени малини се срещат също черни и лилави. Всички цветни сортове могат да имат и безпигментни мутации – албиноси, при които събирането на рецесивни гени обуславя блокирането на биосинтеза за антоцианини. Тези безцветни, бели или жълти разновидности могат да се срещнат не само като културни сортове, но също, макар и рядко, и в природата. Ролята на есенциалните пигментни вещества в „нормалните“ малини ще ни даде и отговорът на въпроса, кои от тях са по-полезни. Колоритът на тъмно оцветените плодове, не само при малините, се дължи на една изключително полиморфна като биохимичен спектър група фитохимикали, наречени антоцианини.
Тяхната основна функция е свързана с антиоксидантните им свойства. Те предпазват клетъчните структури от окисление – основният път за разрушение в биологичния свят. Очевидно е, че става дума за защитен механизъм на растенията срещу различните видове вредители. Консумирайки силно пигментни плодове, ние се зареждаме и възползваме на готово от тези незаменими предпазни вещества.
Разбирайки това, ние лесно можем да отгатнем, защо днес антоцианините и другите цветни фитохимикали са изтъквани като едни от най-силните предпазни средства срещу огромен брой заболявания – метаботитни нарушения, вирусни, бактериални и гъбични инфекции и не на последно място дегенеративни заболявания, в това число рак. Колкото по-наситен е цветът, толкова по-силни са профилактичните и лечебни свойства.
Специално при малините, в комплекс с антоцианините действа и съдържащата се в голямо количество елагова киселина (на второ място след нара). Най-много е в черните малини – 5,37 мг на грам малини. В червените е 3 до 4 мг., докато в белите от нея има само следи. Изводът се налага сам по себе си: отглеждайте и консумирайте по възможност най-тъмните сортове, в най-зряло състояние. Особено препоръчителни са черните, като Mac Black например. Бледите руси сортове са интересни само като кулинарно и естетическо разнообразие.
Дребните фини семчици на малините не ги правят неподходящи при заболявания. Напротив – особено препоръчителни са и при стомашно-чревни проблеми, като заедно с богатството на фибри, подобряват перисталтиката и осигуряват пребиотичен ефект за развитието на нормална чревна флора. Единственото условие е да ги приемате на гладно, а не за десерт – в противен случай те ферментират и резултатът е обратен.
Д-р Гайдурков, //georgigaydurkov.wordpress.com
