Осем постижения, които доказват, че у нас също има лекари и медицина на световно ниво.

Почти чудеса се случиха в българското здравеопазване от началото на годината. Чудеса, на които запознатите ръкопляскат, но всички останали не обръщат внимание. Част от постиженията са дело на български медици, а други са поредното доказателство, че в България също има лекари и болници на световно ниво.

Настоящата 2016 г. започна с няколко уникални за страната операции.

Първи бяха младите акушер-гинеколози от софийската болница “Надежда”, които поставиха дренаж в белия дроб на бебе, докато все още е в утробата на своята майка. Методът, с който се спасяват хиляди бебета по света, е приложен от екипа на д-р Кристина Чачева и д-р Марина Михова, завърнали се от обучение в Германия.

Преди тях единствено лекарите от АГ болница “Д-р Щерев” са извършвали подобни вътреутробни интервенции. Още през февруари 2015-а лекарите оперират бебе в 28-ата и в последствие в 34-та гестационна седмица заради вродена диафрагмална херния. Операцията е успешна и детето се ражда без опасност за живота.

Месец по-късно хирурзи от столичната болница “Софиямед” за първи път у нас трансплантираха палец от крака на пациент върху ръката му. Интервенцията е много специфична, изисква голяма прецизност и досега не е извършвана от български лекари.

Сложната микрохирургична операция се налага след като 50-годишен мъж от гр. Павликени постъпва в болницата за консултация, тъй като частично е загубил ръката си при трудова злополука преди година. Заключението на специалистите е, че липсващият палец на дланта може да се възстанови с палец от ходилото и се съгласяват да направят трансплантацията. Самата интервенция е извършена от доц. Маргарита Кътева, завеждащ Клиниката по ортопедия, травматология, хирургия на ръка и реконструктивна хирургия, заедно с екипа ѝ в болница “Софиямед”.

“През 1992 г. успяхме да трансплантираме втория пръст от крака като палец на ръката на пациент, но не и палец от крака на мястото на премахнат палец на ръката, тъй като за такава операция има специфични показания”, сподели тогава опита си доц. Кътева.

По думите ѝ трансплантацията на палец от крака е рядко прилаган метод, защото пръстът служи за опора на тялото и правилната походка. Въпреки това, след повече от 10 часа в операционната, хирургичната интервенция се оказва успешна.

Междувременно уникална операция успяват да направят и хирурзи от “Токуда Болница София”. Д-р Калоян Давидов, началник на отделението по урология, и д-р Веселин Маринов, ръководител на сектор Лапароскопска хирургия към Клиника по чернодробно-жлъчна, панкреатична и обща хирургия, отстраняват два тумора само с една безкръвна операция. Специалистите премахват последователно злокачествено новобразование на бъбрека и голям тумор на правото черво на възрастна жена. Операцията продължава повече от час, но на практика спестява много излишни интервенции.

“Отворена операция от такъв мащаб обикновено означава големи оперативни разрези и дълги часове анестезия. Това е много натоварващо за пациента и свързано с дълго възстановяване. Ние успяхме да спестим този излишен травматизъм чрез бързо минимално инвазивно отстраняване на бъбрека”, разказа за успеха си лекарите.

Съвсем наскоро “червена точка” отбелязаха и специалистите по гастроентерология от Военно-медицинска акдемия в София, които демонстрираха уникален метод за изследване на тънките черва и дебелото черво. За да се установи конкретният проблем в стомаха, пациентите поглъщат специална видеокапсула – PillCam SB, която след приключване на изследването се изхвърля по естествен път от организма. Миниатюрната камера с тегло под 4 гр. и размери 11×26 милиметра е способна да заснеме между 2 и 6 изображения в секунда. Това е единственият метод за откриване на лезии и неизяснени източници на кървене от стомашно-чревния тракт, както и за оценка и проследяване на всякакви увреждания в тънките черва. Другата добра новина е, че пациентите купуват сами само капсулата, защото цялото изследване се поема от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК).

Постижения баха направени не само в областта на диагностиката и оперативното лечение, но също в света на медицинската наука. Лекарите от столичната болница “Александровска” вече с право могат да се наричат корифеи на генетиката, след като направиха революционно откритие за появата на фамилните форми на деменция.

Изводите се правят за първи път в света от екипа на невролога проф. Лъчезар Трайков в сътрудничество с международни учени в сферата на генетиката и невропатологията, които прилагат редица съвременни методи за изследване на български пациенти. Така откриват, че медицинската общност по света е живяла в пълна заблуда, вярвайки, че различните форми на деменция се причиняват от настъпили дефекти в конкретни гени.

Усилената работа на международния екип установява, че невродегенеративните заболявания се дължат на комбинация от дефекти в повече от един ген, които освен това се предават в семейството. Откритието е революционно, защото променя теорията за появата на фамилните форми на деменция и може да обясни защо хора без генетични дефекти също страдат от подобни заболявания.

Другият успех на българските лекари от “Александровска” е, че в резултат на огромна клинична и изследователска дейност са открили и рядко генетично заболяване, близко до болестта на Алцхаймер, похвали се проф. Трайков. По този начин екипът от български експерти на практика формира един от първите европейски центрове в приложението на панел от гени, с които се диагностицират някои от най-новите форми на невродегенеративни заболявания. Създаден е също американо-европейски проект за генетична банка, където екипът на проф. Трайков е поканен за участие и предстои да се апробира нов вид лечение за роднините на тези, които са носители на генетичния дефект около 10-15 години по-рано от очакваното начало на симптомите при тях. Този проект е уникална възможност за терапевтични въздействия за семейства, при които са открити генетични дефекти.

Екипът на проф. Трайков е номиниран също за Център по деменция в състава на Европейския консорциум за болест на Алцхаймер и през 2016-а стартира проект, финансиран от германското Министерство на образованието, за хармонизиране на клиничните, невропсихологичните, лабораторните и невроизобразяващите методи между европейските страни за ранната диагноза и грижи за пациенти с деменция.

В този контекст още една болница в България е на път да се превърне в уникален обучителен и изследователски център. Варненската университетска клиника “Св. Марина” се сдоби с първия в страната виртуален симулатор за лапароскопска хирургия, с който да подготвя бъдещи професионалисти в областта на оперативното лечение. Устройството е уникално, защото разполага с над 100 модула и позволява на студентите от почти всички специалности да извършат първата си виртуална операция.

“Този етап на симулационно обучение е задължителен в много университети в Европа и по света, преди младите хирурзи да започнат да извършват операции върху пациенти. Симулаторите са интуитивни и пресъздават напълно интраоперативната обстановка, отчитат грешките и усложненията, настъпили по време на операцията, като интервенцията може да бъде повтаряна много пъти, докато бъде овладяна от бъдещия хирург до съвършенство”, обясни проф. Никола Колев, ръководител на Катедрата по обща и оперативна хирургия в МУ – Варна.

Проф. д-р Красимир Иванов, ректор на МУ-Варна, обясни, че това са първите стъпки и предстои изграждането на самостоятелен симулационен център, разположен в нова, 9-етажна сграда, който ще бъде оборудван с най-съвременни и модерни симулатори.

Като капак, студентът от Икономическия университет в същия морски град Велислав Малчев, заедно с двама свои колеги от Франция и Гърция, взе първата награда за иновативен проект, представен на Startup Weekend Varna Mobile’2016. Тримата младежи се обучават в България по програма “Еразъм” и са създали мобилно приложение за кръводаряване, което свързва дарители с нуждаещи се пациенти. Идеята на проекта е да се стимулира доброволното кръводаряване, а самото приложение тепърва ще се бори за финансиране пред инвеститори от Европа.

Цели осем уникални постижения за краткия срок от четири месеца са истинска революция за родното здравеопазване, което от години страда от редица проблеми и почти няма с какво да се похвали. Струва си да си отваряме очите и за успехите на българската медицина.

СЛАВА АНАЧКОВА / ClubZ