Интервю на Десислава Пътева с проф. Александър Чирков – основоположник на модерната българска школа по кардиохирургия и кардиология. След като завършва Медицинската академия в София, години наред работи в Германия, а след това специализира сърдечна хирургия за бебета и малки деца в САЩ. През 1986 г. прави първата трансплантация на сърце не само в целия Източен блок, но и преди страни като Испания и Португалия. През 2003 г. извършва и първата белодробна трансплантация в България. Проф. Чирков е създател на Болница „Света Екатерина” в София и дълги години е неин директор. В момента работи по изграждането на модерна кардиологична болница във Варна.

Фотография: Антоанета Киселинчева

Проф. Чирков, как оценявате реформата на здравния министър Петър Москов? Станахме свидетели на редица негови гафове, но въпреки че е изчерпал до краен предел дадения му от обществото кредит на доверие, той продължава да се ползва от подкрепата на премиера.

А каква е реформата му? Знаете ли какво значи реформа? Че има някаква форма и тази форма аз я преобразявам. Вече 25 години няма форма, а първо трябва да изградим нея. През 2002 г. царят ме изпрати като негов съветник с министъра на финансите на Кол в Брюксел, за да занеса концепцията за здравеопазване. Казах, че ще ни трябват някъде към 300 милиона лева, за да я реализираме. Самият европейски комисар по здравеопазването каза: „Такава концепция не сме виждали никога в България!” Връщам се, казвам на царя за срещата, а той отвръща: „Браво, браво! Започваме да правим това, което Вие казвате.” Това се базира на опит, а не на измислици. Докато тук той се опитва да измисля. Откъде е този опит, къде е ходил, къде е работил, какво е правил?

Всички дойдоха да видят какво е това чудо, което направих за 4-5 години. Но в началото хората работеха по 12 часа, а после се събираха всички да се консултират. Какво значи това? Нова мисловна култура. Това значи да са любезни помежду си и да има работа в екип. Лекарите да са любезни към сестрите, а не да си мислят, че са по-важни от тях, защото без тях нищо не могат да направят. И най-важното – че трябва да четат непрекъснато. Затова взех един учител по английски и всички се учеха на английски, за да може като ходят на конгреси, да могат да вземат отношение. Може да са много способни и да кажат, че мислят по друг начин, че трябва да се прави еди-какво си.

Когато президентът Първанов откри болницата каза, че моделът, по който тя работи, трябва да бъде модел за цяла България. След мен в болницата никой не можеше да идва, а аз идвах в 6.30 ч. Отивах си в 8 часа вечерта, а преди мен никой не можеше да си тръгне. Кажете ми сега кой се грижи за пациентите по-добре? Нали това искаме? Исках да въведа това навсякъде в България. Но как става това?

Първо, изгражда се една структура, и то от най-добрите, които не са подчинени на премиера, независимо от това дали е престъпник, или не е. Независимо дали администрацията е престъпна, дали Висшият съдебен съвет е престъпен, както непрекъснато казват в Европа. Не престъпни, а корумпирани. Макар че и това е престъпление. Винаги съм се борил за това да има лекарска камара от независими лекари в България. Всеки месец трябва да се проверява качеството на медицинското обслужване на болниците, трябва да се проверяват и личните лекари, дали всичко е на висота. Ето ви форма!

Второ, трябва да се изгради структура, която да обучава непрекъснато лекарите и сестрите. Това се нарича „continuous medical education” (продължаващо медицинско обучение – бел. авт.). Затова поканих американците, които работят по този начин. Германците го въведоха едва преди 4 години, а ние още преди 20 години искахме да въведем постоянно обучение за лекарите и сестрите. Това ги задължава да четат непрекъснато и след 4 години да се ресертифицират – да се разбере дали са на ниво, дали са посещавали семинарите. Няма да ги изпитваме като ученици, но ще разберем дали са посещавали семинарите и дали четат, защото там се дискутира по различни теми. По този начин ние непрекъснато подготвяме лекарите и ги стимулираме да се развиват. Освен това университетските болници ще правят проучвания, научни изследвания.

Трето, трябва да се изгради структура, която да докладва на министъра. А самият министър трябва да се радва като му докладват, а не да пази своите хора, било то в Стара Загора или в Казанлък. Тези протекции ще изчезнат, защото това са независими експерти, които ще правят проверки непрекъснато. Това не е ли здравеопазване? Тази структура трябва да докладва всички грешки и да не допуска лекарите да правят печалба на гърба на пациента, да не правят неща, които не са разрешени. Тоест някой от бакалница си прави структура за интервенционална кардиология, започват да слагат по 5 стента на пациент. Едно сърце при един 70-годишен човек се съкращава без да спира 2,5 милиарда пъти. Ти го съсипваш. Той и на 50 години да е, умира. Структурата, която контролира тези неща, трябва да докладва на съдиите, на съдебния съвет.

Както се казва на латински: „Salus populi suprema lex esto” („Здравето на хората трябва да е най-висшият закон”) Но аз няма да кажа „здравето на хората”, а на пациента, на страдащия. Това е най-важният закон за докторите и сестрите, както и за самите болници. Тези, които искат да печелят пари на гърба на пациентите, хич не ги интересува какво правят, дали този пациент ще оздравее напълно, или ще страда още повече. Ти предлагаш една процедура, за да направиш качеството на живот на пациента по-добро.

Този министър трябва да прави реформа, създавайки първо формата. Сигурен съм, че можем да я въведем. Толкова ли е трудно? Сега тръгваме да правим такива отделни неща, а аз не съм съгласен.

Как си обяснявате, че Бойко Борисов все още поддържа Москов…?

Защо все ми говорите за имена? Моля Ви се. Кажете здравната администрация.

Добре, каква е причината премиерът да поддържа здравната администрация, въпреки обявените за противоконституционни промени в Закона за здравното осигуряване, въпреки идеите за въвеждане на пръстови идентификатори и за сливане на болници, заради които се надигна вълна от недоволство?

Мислил съм по този въпрос. Не съм сигурен, че ще има ефект това, което пишете. Много пъти съм го казвал и няма никакви консеквенции, никакви последици. Това се казва просвещение. Нищо лошо няма в него. Като питате за това защо премиерът търпи здравната администрация, това е цялата администрация.

Това е така, но добре си спомняме, че по време на кабинета „Борисов 1” бяха сменени няколко здравни министри. Сега въпреки наслагването на грешка след грешка, остава една фигура – министър Москов. Все пак той е лицето на тази здравна администрация.

Това си е негова работа. Не знам защо го търпят. Нали хората избират това правителство, този министър и други министри… Какво да Ви кажа? Въпросът е дали някога, особено вие младите, ще съберете най-добрите експерти на България в едно правителство. А не мачо типове и такива, които само бръщолевят в парламента. Да се събере една критична маса от около 30%, която да може да повлияе на другата, която още няма мисловната култура на една напреднала цивилизация. Да започне да се изгражда истинско, здраво гражданско общество с голям социален елемент, така че и най-бедният да се чувства добре и да се радва на живота, който му е даден от Господ.

В оперетата „Прилепът” от Йохан Щраус се казва: „Щастлив е този, който забравя това, което не може да се променя”. Не трябва да действаме така. Вярно, щастлив е за себе си. Но задачата ви е да осигурите повече хора, да се промени мисловната култура. Когато избират правителство, трябва да се предлагат и да избират хора, които са наистина заинтересовани да направят повече за обществото. Това да става за определен период от време, защото всеки трябва да си гледа семейството, но докато няма здраво общество и семейството му ще страда. А че постоянно трябва да се критикуват за грешките тези, които ръководят, така е. Включително и в Германия, и в Америка. Това е въпрос на вече изградено, здраво общество.

Кой е най-успешният модел за развитие и финансиране на здравния сектор в световен мащаб? Американците, за които споменахте, често са критикувани за това, че не са социално ориентирани, много хора нямат достъп до здравни услуги.

Работих две години в Америка, бях там на специализация. Изпрати ме министърът на здравеопазването на Германия, когато бях доцент през 1974 г. във Франкфурт, за да изуча детската хирургия. Наистина постигнахме много. Въведохме бебешката хирургия в Германия. Като се върнах, въведох това във Франкфурт, а после в България. Не напразно ни канеха в Алжир, в Египет, дори получих медал в Иран. И Тодор Живков се радваше изключително много, че ние вдигаме имиджа на България. А ние, целият екип, години наред ходехме за 3 седмици да оперираме в тези страни, да обикаляме Египет, Алжир, Кувейт, Сирия и Иран. И оперирахме само децата им, те не можеха да го правят. Затова идваха да се учат тук, в „Св. Екатерина”.

Америка научи всичко от Европа, включително от България. Но след това пък те се развиха много по-бързо заради така наречения „либерализъм”. Но този либерализъм е колективен.  Знаем какви бели направи колективният фашизъм и комунизъм. Но либерализмът трябва наистина да бъде колективен – да се мисли либерално, да се развива всичко, но едновременно с това да се мисли и за обществото. Това и в Германия го няма още. Знаете ли къде го има? В Холандия и Дания. Това са страни, в които министрите отиват на заседание в министерството с велосипеди, а не с коли. При нас дори депутатите си имат шофьор, а всичко е на гърба на народа.

Според Вас моделът на финансиране на медицински услуги чрез здравната каса изчерпал ли се е? Знаем, че за голяма част от дейностите здравноосигурените трябва да доплащат.

Вижте, не знам какво значи здравна каса, но навсякъде има държавно осигурително дружество, което поема лечението. Има и частни осигурителни дружества, ако пациента иска да избере определена клиника. Но това е друго. Трябва да бъде осигурен и най-бедният, както беше при мен в „Св. Екатерина”. Казвах им: Когато дойде и най-бедният, няма да го питате за пари. Дори облякох три сестри в униформа на стюардеси, с тях да приемат хората. Да виждат пациентите, че ги приемат приемат със сърдечност и топлота. Не може вечно да ходят по пътя на тъгата и на изгубената радост.

Как определяте управлението на болница „Св. Екатерина” към днешна дата? Напоследък като че ли се разместиха се пластовете в това лечебно заведение, появиха се сериозни обвинения към лекарите…

Казах ви, че това беше болница, която ние изградихме и трябваше да бъде модел за всички. Казват ми, че сега е много лошо. Разбягали са се дори и сестрите. При мен бяха стимулирани, свободни, а не потиснати. Постоянно излизаха в чужбина, подготвяха се непрекъснато. И атмосферата беше друга. Все още сме във фаза на цивилизационен процес, който не е достатъчен. Явяват се повече криминални типове и те ръководят. Оттам идва белята. Но мисля, че вие младите ще го премахнете.

И как бихме могли да се борим с корупционните практики на „бялата мафия”?

Затова казах, че не е партийна демокрация, а мафиозна демокрация. След нея се изгражда и една мафиозна администрация, която си има свои малки администрации. Тази, да речем, 10-процентова мафиозна администрация съсипва хората. Щом и министри в Германия казват, че ние нямаме правова система… Например съдебната система е корумпирана, което означава, че не си сигурен дали това, което ти си направил ще бъде одобрено или няма да бъде одобрено, но в рамките на взаимните споразумения, сиреч закони, които се изпълняват.

Как гледате на показните арести в Центъра „Фонд за лечение на деца”? Едни говорят за нарушения от страна на ръководството, други смятат, че атаката срещу Павел Александров е плод на политическа поръчка.

При мен идваха отвсякъде да се оперират деца. Защо не се направи така, че навсякъде да се работи по същия начин и да не пращат деца в чужбина? Дори от Турция, Гърция, Русия, Украйна да изпращат децата си у нас.

Но доста родители и лекари защитават работата на фонда по времето на управлението на Павел Александров. Имаше и Обществен съвет, който също следеше неговата работа. Да не говорим, че е повече от подозрително това, че прокуратурата опроверга първоначалните си обвинения срещу него. Затова ви питам дали става въпрос за политическа поръчка.

Съвсем естествено е поради този хаос да има един стремеж само да се правят пари. Този стремеж го има почти всеки от нас, но той се култивира така, че да не бъде антиобществен. Според мен става въпрос за липса на опит и избиране на хора, които не са качествени и ефективни.

Интересува ме защо въобще е създаден фонд за лечение в чужбина. Че ние тук, в България, идиоти ли сме? Защо нито един пациент не е изпращан за операция за сърдечно заболяване в чужбина, след като аз дойдох тук? Същото важи и за децата, включително и за най-тежките случаи. Обратно, чуждите държави викаха нас да им помагаме. Това мислете, така мислете, а не кой каква структура е изградил. Тази структура е излишна в България. Трябва да положим усилия и да изградим такива клиники и да се работи както при мен – да подготвят персонала си непрекъснато, всеки ден да ги обучават и да викат лектори отвън и тук да създадат всичко. А не да се мисли най-лесното: „ Аз ще го изпратя в чужбина, ето ти парите”.

Аргументите са, че децата се пращат в чужбина, защото тук все още няма подготвени кадри, които да извършват част от интервенциите. А обвиненията към новото ръководство на фонда са, че ще насочва пари към български клиники за лечение на деца, които на този етап няма как да бъдат лекувани у нас.

Глупаво е да се говори така, без да си го проверил. Нека да го докаже съдът, ако е така. У нас се наблюдава фригидност на населението – то не се бори срещу несправедливостта, както е в другите страни, и това се използва от престъпници. Затова функционира този хаос.

Ръководството на „Пирогов” обвини в рекет Столичната здравноосигурителна каса и в това, че орязва бюджета на спешното заведение. Да считаме ли, че авансовото превеждане на средства, без болницата да има сключен договор с нея, е само временно затишие и че ще назрее по-сериозно напрежение?

Ако ние имахме тази структура, която предлагаме от 20 години, първо, тя щеше да се разбере с „Пирогов”, второ, щеше да проверява тотално и касата, а след това да се съобщава на комисията в Народното събрание и тя да взема решението. Много просто можем да го направим. Но сега първо се създава хаос, а после се търси някоя точка, която да е справедлива.

Вие вече споменахте какво трябва да се промени в здравния мениджмънт, за да са спокойни пациентите. Дали обаче не е по-удачно те да си правят здравни застраховки, вместо да плащат здравни вноски?

Държавата затова търси осигурителните дружества – защото те вземат пари от пациентите. Това е добра система. Но основното е, че не трябва да има пътеки и допълнително осигуряване. Допълнителното трябва касата да го плаща, защото болницата полага повече усилия и използва по-скъпа апаратура. Касата трябва да плаща, а не пациентът да плаща на ръка. Какво направиха другите страни, което и аз предложих? Една книга с ценоразпис за всички процедури. И как плащат тези осигурителни дружества за пациентите? Пациентът винаги може да си погледне в тази книга кое колко струва, както е в Германия например. Какво трудно има в това? А тук има пътеки. Какво значи това?

Да не говорим, че се приемат пациенти фантоми, за да се източва касата…

Именно. Нали ви казах – когато пациентът види какво му е правено и дружеството, в което са му взели парите, трябва да плати, той може да отиде в дружеството и да каже: „Такова нещо не ми е правено. Не плащайте на тази клиника, на тази болница”. Вижте как бързо ще се уреди всичко от само себе си.

Автор: Десислава Пътева

Източник: Списание A-Specto