Ако съдбата ти поднесе шоколад, направи си пролетно почистване!

Решавам да почистя съзнанието си, заедно с останалата четвъртинка черен шоколад в чантата си. Може не всяка пролет да мия прозорците и да изхвърлям старите си дрехи, но почистването на съзнанието е нещо, което правя от няколко години и считам за изключително добра практика.

За нищо не се обвинявам.
За нищо не съжалявам.
Просто искам да ми е чисто и свежо.

Затова вземам голямата метла, голямата гума за триене и… първото парче шоколад.

Поставям го на върха на езика си и оставям горчилката да се стопява бавно и да се плъзга на тънки слайдове към гърлото. С пролетното почистване не бива да се бърза. Трябва да избереш точния ден, точния час, точното настроение. В противен случай рискуваш да почистиш нещо нужно или да оставиш боклуците, мислейки ги за полезни.

Второ парче
Почистване от тайни
Смуча второто парче тайно, като го замаскирам с чиния, пълна със сушени смокини и фурми. Тайно от кого? От съвестта си, от мазнините по корема, от…
Тайните трудно се почистват. Не всеки може да се съблече гол и да тръгне по улицата. Рискува да го видят такъв, какъвто е – по съвест и мазнинки по корема.

Трето парче

Почистване от спомени
При мен често нещата се получават именно от третия път. Затова оставям това важно парче за третата хапка. Когато имам неприятни спомени, ги затварям в мислен балон и ги издухвам надалеч. Сега обаче трябва да затворя хубав спомен. Защото продължението му в моето сегашно време ме обсебва дотолкова, че се фокусирам само върху него, неглижирайки други хубави, важни и топли неща.
Шоколадов балон. Горчив. С аромат на портокали. В него слагам забраненото, слабостта, страстното, онова, което минава по ръба на устните и ги захапва в края… Някои спомени трябва да бъдат издухани много далеч. Особено ако те карат да стоиш на едно място, да се връщаш назад, да чакаш залези, вместо изгреви…

Четвърто парче

Почистване от хора 
Важно почистване. Изисква педантично отношение и голи ръце. Ръкавиците може да ти попречат да усещаш. Парче шоколад, което бавно се топи в устата. Небцето и езикът започват да се насищат с какаовата маса.
Има хора паяжини – висят по ъглите на съзнанието – тънки, невидими, но все са там. Те лесно се измитат. Паяжината лесно се къса. Те са бързият резултат.
Има хора корени – пуснали пипала от общи преживявания. Това са старите приятелства, останали недоразвити, претопени от времето и пространствата. Ако теглиш чертата, ще се окаже, че са отгледали повече завист, изгода и губене на време, отколкото са дали плод. Тези хора трудно се почистват. Но бъдат ли премахнати веднъж, ще има много въздух за дишане.
Има и хора новооткрити, наричани още „защо не те срещнах по-рано“. С тяхното почистване трябва да се внимава. Защото те може да са като листни въшки, които въпреки малките си размери си, донасят големи щети на растенията; но може да са и като рибите чистачи, без които китът ще изгние от паразити и остатъци от храна по зъбите.
Почистването на хора дава най-много свобода. И взема най-много от същото.
Почистих от хора корени миналата пролет. Мисля, че не сбърках.
Сега ще дам шанс на хора новооткрити. Ще им дам достатъчно време, за да не се обърквам от новото, но и достатъчно, за да не се фокусирам само върху тях.

Парче последно
Почистване на финия прах – на миризмата от дрехите, на физическата тръпка ниско долу, когато те зашлеви някой спомен, на асоциацията, когато усетиш запалена пура или вкусиш пържена филия… Финият прах е най-упорит, не го виждаш и мислиш, че го няма. А той те изненадва като внезапна кихавица. Избухва, когато обелиш банан и си спомниш, че на банан е миришело, когато… където… защото….
Държа последното парче шоколад в длан – гладко, с неправилна форма, с остро ръбче в десния край. Наслаждавам му се, защото знам, че сложа ли го в уста, ще изчезне бързо. В мен се борят желанието всичко да свърши и привличането към това, с което съм свикнала вече толкова време.
Финото почистване изисква внимание и време. Ще изпера дрехите с прах и омекотител, но в главата си трудно ще пусна сапунена вода. И все пак, добре изметените ъгли на съзнанието носят по-добра видимост, освобождават място за трупане на нови фини /прашинки от/ емоции и асоциации.

Това беше. А сега – най-важното. Да не съжалявам. Нито за изметеното от мозъчните гънки, нито за смачкания и изхвърлен в коша за боклук сребрист станиол с дъх на какаова похот.

Източник: http://angel-sprout.blogspot.bg