Благодаря ти, че за първи път ти направи първата крачка.

Благодаря ти, че ме попита кое е любимото ми стихотворение.

За това, че спори с мен и успя да ме обориш с факти.

Благодаря ти, че имаше търпение. Също и за това, че ме накара да направя неща, от които съм се бояла.

Благодаря ти, че повярва в мен и ми внуши чувство на увереност.

За подкрепата и усмивките в точния момент. За предизвикателствата, които ми поставяше косвено, гледайки как съм се хванала и чакайки, знаейки че ще се справя.

За думите, които ми казваше точно навреме. За прямостта и искреността. За окуражителните погледи.

Благодаря ти, че ме научи на толкова много. Благодаря ти, че винаги ме подкрепяше и беше зад мен, за всяко мое решение.

Благодаря ти, че ме допусна до себе си. За това, че ми показа какво значи опора и сигурност. За това какво значи да бъдеш спокоен и в сигурни ръце.

Благодаря ти, че ми показа колко силна мога да бъда. И за това как не трябва никога да спирам да се боря.

Благодаря ти за любовта и доверието. Благодаря за обичта.

За това, че когато аз трябваше да се държа, ти го стори вместо мен.

Благодаря ти, че те имах.

Благодаря ти!

автор: Изабел Углешова; източник: highviewart