Белият дроб е свързан с човешките чувства. Между тях има взаимодействие. Чувствата оказват влияние върху дишането, върху белия дроб. Когато някой има голямо разочарование в своите чувства, напр. разочарование в любовта или при друг някой голям крах в живота, това може да се изрази и върху дишането и белия дроб. Тези чувства, ако не се трансформират, действат разрушително върху белия дроб и това е една от причините за туберкулозата. Когато причината на туберкулозата са чувствата на човека, тогава човек, за да се излекува, ще внесе хармония в тях, ще ги повдигне, ще ги облагороди и същевременно ще направи дишането си правилно.

От друга страна, и самото дишане оказва влияние върху човешките чувства; правилното дишане внася топлина в чувствата, облагородява ги.

Белият дроб има връзка и с човешката мисъл. Че наистина има такава връзка, се вижда, между другото, и от историята на развитието на човешкия ум. Знае се, че в Атлантската или Четвърта раса човек е бил неразвит умствено. Тогава и въздухът не е бил така чист, както сега. Той е бил проникнат от водни пари. Когато земното кълбо почнало постепенно да изстива, тези водни пари почнали да се сгъстяват и да падат на земята и въздухът се пречистил от тях. Тогава за пръв път се явява чистото синьо небе, свободно от мъгли. Това става към края на Атлантската епоха. Пречистването на атмосферата от мъглите и явяването на чистия въздух е свързано с развитието на ума. Това съвпадение по време не е случайно – има причинна връзка между тези две явления.

Дишането зависи от мисълта, а мисълта зависи от дишането. Правилната мисъл дава условия за правилно дишане и обратно. Между тях има взаимодействие. За влиянието на правилните мисли и чувства върху дишането говорихме достатъчно по-горе. Сега ще кажем няколко думи за влиянието на дишането върху мисълта. По това Учителя дава следните осветления (7): “Вие не можете да измените мисълта си, ако не измените дишането си. И обратното е вярно: вие не можете да измените дишането си, ако не измените мисълта си. Ако човек измени темпа на дишането си, той изгубва и своята права мисъл. У човека дишането трябва да е съзнателно, защото е свързано с мисълта. Животните дишат несъзнателно. Те не знаят какво представлява дишането и защо дишат. Следователно, ако не знае защо диша, човек минава за животно”. По този въпрос Учителя казва още: “Нашата мисъл, качествата на кой и да е човек, се определят от това как се трансформират енергиите чрез белите дробове. Последните са, между другото, и трансформатори на енергиите, които отиват към нервната система. Чрез дишането човек става възприемчив към Божествената мисъл и последната, като влезе в него, ще внесе светлина в ума му, ще внесе нещо ново в мисълта му, ще му даде подтик.”

Беинса Дуно