Перфектният пурпурен оцветител е натурален, но… е от насекомо.
B ябълката от бабината градина – символ на чиста натурална храна, има кръгло 20 Е-та. С това встъпително твърдение в лекцията си един от най-големите специалисти по хранене заковава вниманието дори на пълните непукисти в залата. Разбира се, има известна уловка, както във всяка ефектна фраза, но това не променя верността на съобщението.
По-скоро е повод да си дадем сметка, че Е-тата невинаги са синтетични гадости, а може да бъдат и натурални вещества, добити от растения и животни. Което вероятно не ги прави по-приемливи, но внася яснота за тези, които биха искали да я имат.
Конкретно за ябълката – от нея може да се изолират наистина 20-ина разрешени за промишлено добавяни в храни вещества, сред които по-познатите са лимонената киселина (Е330), оцетната киселина (Е260), аскорбиновата киселина (Е300), винената киселина (Е334), янтарната киселина (Е363), рибофлавинът (E101), каротинът (Е160а), L-цистеинът (E920). От соята и царевицата се извлича лецитин, който се използва в технологичните храни за подобряване на консистенцията на продукта, от цвеклото, водораслите, куркумата и др. се добиват перфектни оцветители. И това са само най-очевидните примери от известните на всеки човек храни.
Повечето плодове и зеленчуци съдържат натурални вещества, които едновременно с това са и разрешени за добавяне в храни с технологична цел. Има и много естествено срещащи се в природата минерали, които служат за овкусяване, консервиране, “дезинфекция” и т.н.
В продължение на векове такива съставки са използвани в домашното приготвяне и съхраняване на храна. За да не се развалят бързо месото и рибата, са били държани в сол. Билки и подправки са играели ролята на защита от различни микроби.
Естествено, до края на феодализма на храните се гледа предимно като средство за оцеляване. Дотогава най-ценени са чисто технологичните достойнства на добавките, но след това се появяват и стремежи за разкрасяване и ароматизиране на храните, което поощрява стремежа към експерименти. Интензивно оцветени плодове са служели за дезинфектанти, консерванти, овкусители и ароматизатори на виното.
Е, къде все пак е уловката? Независимо, че в промишлените храни за удължаване на тяхната годност или в името на подобряване на вкуса или цвета може да се вложат множество натурални вещества, по-евтино е да бъдат изкуствено произведени. Например витамин С, или аскорбинова киселина – цитираната като съставка на ябълката Е300, може да бъде получена от портокали, но и в лаборатория.
Тук започват възраженията на хората, които се боят от “химията”. За да намалят негативизма им, производителите изтъкват не толкова водещите за индустрията икономически мотиви, колкото евентуалните потребителски ползи. Като по-голяма чистота и постоянно качество на синтетичните добавки в сравнение с естествените които имат същата формула. Друго възражение е, че дори и натуралните съставки, когато са в изолиран и концентриран вид, нямат същите качества като природния плод или зеленчук.
Резервите стават още повече, когато човек разбере, че зад съвсем натуралния червен оцветител кохенил (още кармин – карминова киселина, или Е120) стои особена суровина – женските насекоми Dactylopius coccus. Гадините се събират ръчно едно по едно във фазата непосредствено, преди да снесат яйцата си – тогава в тялото им се е образувал пурпурният пигмент (което прави боичката доста скъпа), но цветът е много привлекателен.
Ако харесвате колбаси и пастети, червени конфитюри, сладка, желета и подсладени напитки, луксозното сирене с жълто-червена “мраморна” шарка, вино – възможно е на етикета на някои от тях също да срещнете този разрешен оцветител от насекомото.
