За какво е по-добре да замълчите, дори когато ви питат: 7 златни съвети

Ако не искате да се превърнете в човек, от който всички изчезват, вижте кога трябва да замълчите, или да се държите много сдържано!

Непоискани съвети, ненужна истина, непоискана загриженост – ние винаги много обичаме да „причиняваме“ добро – да правим и да даваме това, което не искат от нас. Някак си ни се струва, че в чуждия живот ние се ориентираме по-добре от тези, които го живеят. И ние смятаме, че истината (да се чете – остра, неприкрита критика) помага на другите да постигнат нови висоти на развитие.

И искрено вярваме, че всички хора наоколо се интересуват от нашия личен опит, нашето лично мнение и дори нашата лична, новопоявила се сърбяща пъпка на задните части, по-точно от информация за това как сърби, и как се е променила днес.

Всъщност, не. Всеки има свой собствен опит, своя собствена истина, и дори собствен задник, за да си отглежда на него някакви пъпки.

Ето защо, ако вие не искате да се превърнете в човек, от който всички изчезват, ето няколко неща и ситуации, в които трябва да замълчите, или да се държите много сдържано:

– Никога не обсъждайте с майката децата и. Дори и да поиска съвет или мнение, изразявайте ги максимално коректно, преди да изразите подкрепа и разбиране за майката за това как никак не и е лесно. Във всяко изразено мнение, че детето е направило нещо нередно, постъпило е „лошо“, майката ще чуе само това, че е лоша майка, защото е допуснала това. Обвинявате детето – обвинявате майката. Като отговор ще получите двойна защита или нападение.

– Запазете за себе си радостното „уау“ и не започвайте дълга история за това, което ви „боли“, когато човекът, който са ви представили е адвокат, лекар, писател или психолог. Повярвайте, тези хора вече знаят много добре какво ще последва, така че избягват да казват своята професия.

– Не споделяйте детайли от предишните си връзки с настоящия си партньор, а още по-малко – не го сравнявайте с другите. Да, всички искаме да знаем какво е правил другия в миналото. А освен това, какво и как човек говори за миналите си връзки, го характеризира и дава възможност да се разбере как ще се държи в настоящето.

– Дръжте само за себе си флашки със снимки, музика или филми. Дори ако ви помолят да покажете снимките от почивката си – покажете само 10-15 от най-добрите, а не всичките 3444.

Хората могат да проявяват интерес към вашите хобита, вкусове и пристрастия, но дали трябва да подскачате от радост и да започнете своя разказ с „аз съм толкова интересен“ и до 4 часа през нощта да говорите за това, че „Току-що се върнах от Испания, това ми е яхтата, това е моята кола, тук съм аз, ям, къпя се и спя“.

– Не започвайте с критика да изразявате мнението си, дори ако то е много обективно и наистина се интересуват от вашето мнение. Всички ние, когато започваме нещо ново се страхуваме и не сме сигурни какъв ще бъде резултата. Задачата на критиката е да развива човека, а не да убива в него всяко желание да пробва нещо ново.

Така че когато говорите за нечий труд или работа използвайте едно просто правило „една радост-една гадост“, а радостта винаги трябва да е винаги на първо място. Това е закон за психологията на възприятието – ние не сме в състояние да чуем доброто, което идва след лошото.

– Не отговаряйте на въпроси, които не ви задават, същото важи и за чужди, случайно открити тайни – мълчете. Хората често ме питат: „Видях мъжа на моята приятелка в ресторанта с друга жена, трябва ли да и кажа това?“ „Аз видях сина на един приятел в компанията на лоши тийнейджъри – да му кажа ли това?“ Всеки човек е в състояние сам да получи всякаква информация, и се намира на ниво на информираност, в което му е комфортно.

– „Мълчанието е злато“ – са казвали мъдрите и древните и са били прави. Това не означава, че сега ще трябва да прекъснете речта си и да замълчите. Мълчаливците и бъбривците са две крайности, които много усложняват общуването.

Имате събеседник и по неговите реакции винаги можете да съдите как се отнася към това, което е казано. Той се усмихва, любопитно ви гледа в очите и ви насърчава с въпроси? Или той се прозява, гледа встрани или в часовника си? Той е „вкаменен“ и процежда едва – едва „благодаря“?

Другият човек е състояние да ви покаже или да ви каже какво иска от вас. И най-важното, винаги можете да го попитате дали иска да научи , да чуе, да получи от вас информация, съвет или помощ. Бъдете внимателни към своя събеседник и общуването ви винаги ще е пълноценно и интересно.

Източник: http://drugitenovini.com