Захарта е супер антиоксидант

Другата страна на въглехидратите.

Ако си я отказвате, ще отслабнете, но не защото сте стопили мазнините, а заради загуба на мускулна маса…
Захарта е Суперантиоксидант! Това е силно изявление, нали? Нека обясня нещо: когато казвам захар, имам предвид глюкоза и фруктоза, а не вафли, торти и всякакви подобни храни, които хората често свързват с думата захар. Всеки демонизира захарта като причина за затлъстяването и болести от най-различно естество, но когато анализираме действителната биохимия на човешкото тяло, започваме да виждаме една много различна картина, която разкрива някои изключително убедителни доказателства, които противоречат на това, което се „знае“.
Популярните диети за отслабване, залитащи в посока хранене с високо съдържание на мазнини и протеини, демонизират въглехидратите: захарта и метаболизма на глюкозата. Въпросните диети за отслабване имат изключително негативни последици за човешкото тяло поради стресовата хормонална промяна.
Тези диети демонизират плодовете, меда, пчелното млечице и дори обикновената сурова захар от тръстика с нулеви реални доказателства за негативните им ефекти. В тази статия ще разбием мита, че захарта подпомага качването на килограми, които, както знаем, от своя страна водят до други негативни за тялото последици.
КАКВО Е ЗАХАР
Първо е важно да уточним, че когато става въпрос за медицински тестове, терминът „ниско това“ или „високо онова“ никога не трябва да се взема като показател за „добро“ или „лошо“ състояние на организма. Тестовите показатели са относителни и числата винаги трябва да се разглеждат в контекста на индивида, както и на начина му на живот.
Давам пример: 
1. Здравите спортисти имат нисък брой червени кръвни клетки, точно както и хората с левкемия и бъбречно заболяване например.
2. Суровоядците имат нисък брой бели кръвни клетки, точно както и хората с определени видове рак. Суровоядците имат и ниски нива на щитовидната жлеза, както и хората, спазващи „здравословни“ диети, ограничаващи калориите, точно както и хората с проблеми с щитовидната жлеза, …което не прави суровоядците болни от рак. Не проповядвам суровоядство, просто давам пример.
С две думи: няма точни числа и правила, които да определят състоянето на един човек, особено когато става дума за „медицински тестове“ и показатели (това е обяснено подробно в „Програма „Нова клетка“). Много, много хора са станали статистика, и то негативна, понеже науката ги разглежда/вижда като числа!
А сега обратно към захарта, здравето и хормоните. Така че, първо, какво е захар? Захарите са естествено срещащи се въглехидрати, които осигуряват енергия за тялото под формата на глюкоза и фруктоза. Вашият мозък например изисква около 130 грама глюкоза дневно, за да покрие най-основните енергийни нужди. Главните вътрешни органи, жлези и мускули използват глюкозата като основен енергиен източник. Ако не давате на тялото си захар, то ще се опита да компенсира чрез процес, наречен глюконеогенеза, който в тялото разгражда протеини и мастни киселини, за да създаде глюкоза. (Това води до отслабване, което е причинено от намаляване на мускулната маса, а не на мазнините в тялото.)
Ако го правите достатъчно дълго, тялото ви отива в кетоза, което е просто друга форма на метаболитен стрес, който се появява по време на глюкозен дефицит. Почти всички въглехидрати, нишестета и захари след прием се разпадат на глюкоза, най-простата форма на захарта. Метаболитният стрес, предизвикан от нисковъглехидратна храна, с течение на времето води до редица усложнения на здравето, някои от които необратими.
 
ДОБРА ФРУКТОЗА
Нека вземем за пример така наречения „омазнен черен дроб“ и съпътстващите го състояния като дизентерия, диабет, хемороиди, запек, паразити, алкохолизъм и подобни: едно от първите неща, за които обвинението сочи като виновник, са фруктозата/захарите/въглехидратите. Какво са виновни те? Действителността (доказана стотици пъти чрез резултатите в „Програма „Нова клетка“) е, че фруктозата предпазва от чернодробни заболявания и че когато в храната ни присъстват адекватни количества холин, консумирането на фруктоза изобщо не води до натрупване на мазнини в черния дроб. Проблемът с омазняването на черния дроб има връзка с приема на твърде много полиненаситени мастни киселини (накратко, това са течните мазнини). Това всъщност предотвратява „изнасянето“ на мазнините от черния дроб.
ЗАХАРИ И ХОРМОНИ
Резултатите на „Нова клетка“ доказват, че обикновените захари действително имат антиоксидантни ефекти, подобрявайки антиоксидантния капацитет на клетките, както и имунитета им, намалявайки възпаленията и оксидативния стрес. Че захарта (в смисъла на тази статия) е токсична, е едно абсурдно твърдение.
Знаете ли, че черният дроб осигурява около 70% от активния тиреоиден хормон чрез превръщането на тироксина в хормона трийодтиронин (Т3). Само че може да осигури този активен хормон едва когато има адекватна глюкоза. Ето защо „Програма „Нова клетка“ има толкова добри резултати при заболявания на щитовидната жлеза.
Захарта е основният източник на енергия, която нашите клетки жадуват. Обикновените захари са основното гориво за хипоталамуса –  жлеза, която контролира нивото на метаболизма и енергийното производство в щитовидната жлеза.
В заключение:
1. Захарта не допринася за омазняването на черния дроб, освен ако нямаме налице недостиг на холин, който възпрепятства „изнасянето“ на мазнини от черния дроб.
2. Глюкозата и фруктозата имат ефект, подобен на антиоксидант.
Захарта е мощен антиоксидант?… Знам как звучи, но и знам за какво говоря, нека обясня: захарта/глюкозата играе жизненоважна роля в производството на глутатион. Всъщност налице имаме сложна ендогенна антиоксидантна система, която в крайна сметка се захранва от глюкоза. Чрез процес, наречен пентозен фосфат, глюкозата доставя водородни йони и електрони. Бихме ги нарекли намаляване на мощността до никотинамид-аденин-динуклеотид-фосфат – НАДФ (NADPH). Той се получава от ниацин, известен и като витамин B3. Ензимът глутатион редуктаза  използва рибофлавин, известен също като витамин В2, за да превърне тази редукционна сила в глутатион. Глутатионът – основният ендогенен антиоксидант, използва въпросната редуцирана сила, за да неутрализира водородния пероксид до вода, за да неутрализира липидната пероксидаза до по-малко вредни хидрокси мастни киселини и да рециклира витамин С. Оттам витамин С рециклира витамин Е – основната защита срещу течна пероксидация в клетъчните мембрани. (Тук обясняваме действието на витамините, които се приемат в „Програма „Нова клетка“). Процесът е верижен.
И последно: в търсене на „истината“ много хора се връщат там, откъдето са започнали, като постепенно си съсипват здравето. Вместо да губим повече време, би било в най-добрия ни интерес да започнем да се храним по начин, базиран на основите на човешката биохимия. С балансирани хормонални процеси и бърз метаболизъм може да се постигне здраве. „Програма „Нова клетка“ е адвокат на изложеното по-горе и защитава „лудите“ си тези единствено чрез резултати. За тях може да прочетете на www.nucell-bg.com.

В рубриката „Нова клетка“  даваме думата на Албина Фабиани, специалист по нутриционална епигенетика, да ни разкрие тайните на здравето. Хората, които посещават „Програма „Нова клетка“ (виж на www.programa-nova-kletka-bg.com)на Фабиани, забравят какво е сърдечна недостатъчност, хашимото, мигрена и десетки други болестни състояния. Отслабват трайно, чувстват се заредени с енергия. 

Още за „Програма „Нова клетка“: www.programa-nova-kletka-bg.com