“Защо на децата масово не им се ходи на училище?” – това е реален въпрос на реална майка на реален първокласник. Зададе ми го вчера и аз започнах да трупам отговори – спонтанни, искрени и първосигнални, каквито са и самите деца.
• Защото на децата не им харесва там. Кой обича да ходи някъде, където не му харесва?
• Защото и Пипи не харесва училището, а Пипи си е за харесване отвсякъде.
• Защото и на учителите не им харесва! Ами, така е. И на тях не им се ходи на училище. А когато на учителя не му се ходи на училище, как да стане така, че и на детето да му се ходи? Нали пред децата трябва да има един човек с голяма усмивка и светнали очи, който по най-вълнуващ начин да разказва своята наука? Ако там има отегчен човек с угаснал поглед, няма как да бликнат любов и ентусиазъм!
• Защото не всички учители са като онзи митичен Господин по География от 22-ро, например. Защото той (и онези единици като него) успява да накара и хлапетата, които не се вълнуват толкова от география, да я заобичат така, че да започнат да си рисуват, ей така за удоволствие портрет на Симон Боливар… или картина с цветни точки като образец на аборигенското изкуство. Малко са учителите от този вид!
• Защото чантите са убийствено тежки – 7 кг. в първи клас! Освен ако идеята не е да подготвим нов отбор по вдигане на тежести…
• Защото има поне по три тетрадки от всеки предмет! Объркващо!
• Защото има поне по три различни учебника по един и същи предмет на различни издателства! Объркващо!
• Защото в тетрадките се пише повече и се рисува по-малко!
• Защото часовете се провеждат повече вътре и по-малко вън!
• Защото за кестените е по-приятно да научиш, докато ги събираш, а за гълъбите – докато ги храниш!
• Защото е по-весело, когато чиновете са цветни и стените също. И тази така важна класна стая е хубаво да прилича повече на любимата стая на детето – детската! И никак не е зле да е … хвърчаща!
• Защото е по-хубаво да се учи, докато се играе, а не да се учи, без да се мисли да игра.
• Защото “Защо?” завършва на на “О” и е ужасно важен въпрос, който не бива да се подминава с думите “Пиши и не питай много, много!”
• Защото храната в стола не е вкусна и изглежда странно!
• Защото училището е като… първата любовна среща! Този път цитирам приятел – Георги Тошев, който каза: “Училището е като първата среща – ако този, когото видиш там не те привлича, ако той не те провокира и интригува, дали ще поискаш да има втора среща?” Не. Няма да поискам втора среща. Ще си остана в къщи, няма да вдигам телефона, ще кажа, че “..нещо май не съм много добреее и май… се разболявам… и аз ще се обадя друг път”. Да, ама друг път!
Така, че… това са моите съвсем спонтанни отговори на един въпрос, зададен от реална майка на реален първокласник! Вчера!
Защо на децата масово не им се ходи на училище?
Богдана Трифонова