Докато все още се питаме как да се отървем от пролетната умора, най-издръжливите растения в природата вече са се пробудили. Дивите растения (на топлите места от края на зимата, на по-хладните – от месец март, та до май) са един несправедливо подценяван здравен ресурс.

Точно по времето, когато трапезата ни е най-бедна, а организмите ни – с най-нисък потенциал, някои от тях могат да внесат свежест и здраве в нея, като се използват директно в суров вид. Други могат да се прибавят към супи, а трети се използват по-скоро за подпомагане на лечението, под разнообразни форми. Младите растения обикновено имат значително повече полезни съставки (белтъчини, ензими, витамини, фитохимикали и др.) в сравнение с вече застаряващите, така че и малки количества от тях могат да бъдат много ценно допълнение към всяко пролетно меню!

Тук ще се спрем само на някои от по-разпространените ранни природни храни и билки; по нашата географска ширина те всъщност са много повече!

Бръшлянова самобайка (Glechoma hederacea)

Използвана още по времето на Гален като билка в Европа (и вероятно още по-рано в Китай), тя е въведена за хранителна употреба от големия естествоизпитател Хумболт. Едно от най-ранните и качествени медоносни растения.

Обикновено се вари за кратко или леко се задушава (1 пълна супена лъжица нарязани пресни стръкчета са достатъчни); младите листа и цветовете могат да се прибавят по мъничко в сурово състояние към салати и шейкове. Разбира се, пресните или изсушени стръкове се правят и на чай. Действа противовъзпалително при инфекции на дихателните, храносмилателните и отделителните органи, пречиства жлъчката и гони паразитите. Билката е средно силно действаща, поради което не се препоръчва за бременни жени и малки деца.

Бял бор (Pinus sylvestris)

Още през зимата се използват пресните иглички, накиснати от предния ден в топла (не гореща) вода с 1-2 с.л. оцет или лимонов сок – после извлекът се прецежда и се пие или се прибавя към сок или шейк. Витамин С, а от части и фитонцидите и други полезни съставки, преминават във водата. През пролетта нарастват боровите връхчета; те също могат да се ядат, но изискват търпеливо почистване на вътрешността им; обичайно се прилагат като чай (действа добре срещу кашлица и ставни болки) или от тях се правят сиропи.

Врабчови чревца (средна звездица, Stellaria media)

Нежно, но устойчиво растение, което рано напролет може да образува „килимче“ върху все още бедната на зеленина почва. Много е разпространено, но малко познавано и ползвано. Най-добре е да се яде като добавка към салата или суров шейк, въпреки че може да се слага и към пролетните супи. Добро е за регулиране на мастната обмяната, а също така при болести на дихателните и отделителните органи, ставите и кожата. Изсушеното растение и чаят от него за съжаление не са толкова полезни, колкото свежите стръкчета.

Глухарче (Taraxacum officinale)

Именно рано напролет то е най-полезно – тогава има и цветове, а листенцата са дребни, но по-концентрирани на полезни съставки. Препоръчително е леко горчивите части на глухарчето да се смесват в салата, сокове и смутита с други зеленчуци, сурови семена, авокадо и т.н. Такива коктейли бързо вдигат общата енергия (тяло, ум, сетива) и имунитета, пречистват жлъчния мехур и черния дроб, подобряват мастната и въглехидратната обмяна. Единствено корените може да се предпочитат като фитопродукт (като отвара или екстракт); те съдържат повече от пробиотика инулин, но по-малко от другите полезни вещества, налични в надземните части.

Горска теменужка (Viola odorata)

Това красиво и ароматно цвете действа добре на дихателните органи, ставите и нервите. Прилага се, като с малко цветове и листа се украсяват салатите или се прибавят (може заедно с другите части на растението) към супите и комбинираните пролетни чайове. По подобен начин се използват и различните видове градински теменужки.

Иглика (Primula officinalis)

Могат да се ползват както дивата иглика, така и градинските разновидности. Сапонините, които действат отхрачващо и имуномодулиращо, се намират повече в корените, които трябва да се използват внимателно (обикновено не се назначават при деца). В надземните части ги има по-малко – както цветовете, така и листенцата на това прекрасно растение могат да украсяват и обогатяват пролетните салати. И това е едно от растенията с най-високо съдържание на витамин С – 1 супена лъжица нарязани листа дават повече от среднодневната потребност от него! Цветовете е по-добре да се прилагат вечер (може и на чай) – улесняват заспиването.

Киселец (Rumex acetosa)

Средство за натурално подкиселяване на салатите, при това с високо съдържание на витамин С и желязо! Нужни са относително малки дози за целта, ако се нарежат наситно или смелят към натурален сос листата и вътрешната част на стръковете (ластарите). Супата от киселец е вкусна, но при готвене органичните киселини търпят неблагоприятни промени, така че не е целесъобразно да я ядем често или по много.

Лапад (Rumex patientia)

Този повсеместен плевел може да се употребява по малко в салатите – особено добър източник е на вит. С, В2 и каротин), макар и да не е толкова вкусен, колкото е киселецът. Младите листа и стръкчета могат да се използват цели, а от застаряващите растения за сурова консумация се откъсват само нежните връхчета. Целите стръкове могат да се готвят и на супа, като е по-добре да не се прекалява (да се добавят към други зеленчуци), поради значителното оксалатно съдържание. (Все още у нас и в много райони на света има хора, които ядат супа от лапад често и в големи количества и се чувстват добре – това може и да е индивидуално, но поне гарантира, че скромните дози не са проблем при повечето хора).

Обикновено великденче (Veronica officinale)

За лечебни цели могат да се използват и няколко други растения от този род. Те не са много подходящи за директно добавяне към трапезата, но пък са чудесни като меко действащи билки – до 2 пълни супени лъжици към дневния чай са напълно уместни. Отдавна е известно благоприятното влияние на великденчето върху дихателните пътища, а някои изследвания са открили също противогъбично и успокоително действие.

Обикновена коприва (Urtica dioica)

Това широко разпространено растение всъщност има необикновени свойства! По съдържание на белтъчини, витамини, минерали и даже омега-3 мастни киселини, тя превъзхожда повечето зелени храни. Добре е една част от нея (млади стръкчета, а после – листа) да се прилага сурова, след като се обезвредят парещите власинки (най-лесно – чрез смилане в блендер, може и с други полезни съставки). Друга част – към познатите ни вкусни зеленчуково-зърнени супи или каши. Редовното използване на стръкчета и листа от коприва като храна (по-малко ефективно е като чай) е важно при пролетна умора, анемия, ставни и кожни (вкл. алергични) заболявания. Корените обикновено се ползват като отвара или екстракт – подобряват състоянието на сърцето и простатната жлеза, а външно се ползват за укрепване на „корените“ на косата.
Червена мъртва коприва (Lamium puprurocerulaeum)
Тя у нас е най-разпространена, в сравнение с по-често препоръчваните в литературата бяла и жълта разновидност; има основания да се счита, че действието на пурпурната е поне също толкова добро. Прилага се (обикновено като запарка) като противовъзпалително и кръвоспиращо средство, особено когато се касае за гинекологични проблеми. Напоследък в нея са открити интересни съединения – феромони, които може би също участват в тези конкретни показания. Младите листа могат да се прибавят към супи.

Троскот (Cynodon dactylon)

Това е един от най-устойчивите плевели и отношението към него обикновено е агресивно; възможно е обаче дори и химикалите да не му подействат, а само да натровят почвата. Листата стават (подобно на ечемичните и други житни треви) за произвеждане на лечебен сок, а корените – за бъбречна отвара. Тя не само действа пикочогонно (диуретично), но и намалява микробните популации и също действа леко болкоуспокояващо.

Червена хвойна (Juniperus oxycedrus)

Може да се ползва и по-широко разпространената синя, но според Петър Димков и някои нови научни данни, тя й отстъпва по редица показатели. И двата вида (но не и казашката хвойна, която е отровна!) съдържат активни фитонциди, витамини от В група и С и много други полезни съставки. Голямата трайност на плодовете позволява останалите до пролетта върху храстите все още да се ползват – най-добре на настойка, заедно с игличките – както при бора.

Чеснова трева (Alliaria petiolata)

Доста добър вкусов и лечебен заместител на зеления чесън – включително за хора, които не употребяват лукови растения. Чесновата трева е от семейство Зелеви. Среща се относително често, но предимно по влажни места. Действа антибактериално при разстройства, възпаления на носа, ушите и гърлото; също има отводняващо действие при отоци; съдържа доста вит. С. Като повечето сурови зелеви растения, прясната билка съдържа и глюкосинолати, които са с предпазно противотуморно действие.

Източник: https://vitarama.bg