В трактатите на древните медици това растение е препоръчвано като едно от основните лекарства при различни болести.

Сладник (Glyzyrchiza glabra), известен още като сладък корен, сладун, женско биле, сладка билка, боряна, дулче (рум.), миям бала-(тур.), лакрица е многогодишно тревисто растение с късо, дебело коренище и силно разклонена коренова система. Корените му достигат до няколко метра дължина, а стъблата му са прави и достигат до един метър на височина.

Сладникът има къси дръжки, 5-20 см дълги, елипсовидни до яйцевидни. Цъфти с бледовиолетови цветове, събрани в редки гроздовидни съцветия, с плод, дълъг 2-3 см, представляващ линейно продълговат, сплескан боб.

Сладникът цъфти през юни и юли. Вирее най-добре по сухи тревисти места. У нас като диворастящ вид сладък корен се среща предимно в Северна България и по Черноморието.

Българската народна медицина препоръчва използването на сладника при затруднения при уринирането, поради наличие на аденома на простатата. Този емпирично установен благоприятен терапевтичен ефект на сладкия корен най-вероятно е заради съдържащия се в него бета-ситостерин – съединение, което напоследък се утвърждава като ефективно средство при лечението на аденомата на простатната жлеза.

Сладкият корен намира приложение във връзка с наличните си съставки и в хранителната, питейната, сладкарската, бояджийската промишленост. Ситно стрит фин прах от сладкия корен — т.нар. Pulvis Liquiritiae, се използва и досега широко във фармацевтичната промишленост и практика като основа за изработването на пилюли, за предотвратяването на слепването помежду им и като коригиращо вкуса на лекарствата средство.

За лечебни цели се използват корените на растението, като те се изкупуват небелени (Radix glycyrrhizae naturalis) или белени (Radix glycyrrhizae mundata). Небелените корени са кафеникави отвън, а белените отвън са светложълти или кафеникаво-жълти. Имат малки остатъци от кора, а повърхността на пречупване е светло жълта и влакнеста.

И двата вида сладник са без миризма, а вкусът им е сладък, леко дразнещ поради наличието на глицеризин. Смята се, че още Авицена е лекувал със сладник заболявания и оплаквания, каквито са документирани и в българските лекарственици от 12-19 век.

Сладкият корен намира приложение във връзка с наличните си съставки и в хранителната, питейната, сладкарската, бояджийската промишленост. Ситно стрит фин прах от сладкия корен — т.нар. pulvis Liquiritiae, се използува и досега широко във фармацевтичната промишленост и практика като основа за изработването на пилюли, за предотвратяването на слепването помежду им и като коригиращо вкуса на лекарствата средство.

Какъв е състава на сладника

Той съдържа 6-12% глициризин, на който се дължи сладкия вкус на корена и като цяло лечебното му действие. Глициризинът е около 50 пъти по-сладък от захарта. Той е калциево-калиева сол на глциризиновата киселина, която е от групата на тритерпеновите сапонини.

Освен това в сладника са установени още редица вещества като флавоноиди, глюкоза, захароза, манитол, скорбяла (25-30%), етерично масло, аспарагин, стероли и др. Съдържа още ликвирицин, чийто агликон притежава спазмолитично действие, горчиви вещества, нишесте, танини, кумарини.

Освен корените приложение намира и сгъстеният и изпарен воден извлек от тях — Succus Liquiritiae, който има сходен състав. Най-важното фармакологично свойство на сладника е изразеното противовъзпалително действие, прекратяващо възпалителните реакции, предизвикани от хистамина и серотонина.

Как се съхранява сладник

Съхранявайте билката в сухи и хладни помещения, до които няма директен достъп на светлина и влага.

Какво са ползите от сладник

Използваемата част на сладника са корените и подземните разклонения, които се вадят напролет, между март и април. Традиционната медицина от векове използва сладника за лечебни цели. Сладкият корен притежава отхрачващо и омекчаващо лигавиците действие, ускорява процеса на зарастване на рани, а има и спазмолитични и антихистаминни свойства.

Ето и няколко рецепти със сладник:

• За повишаване на имунитета и жизнен тонус, за овладяване на депресията и безсънието. 1 супена лъжица корен от сладник се залива с чаша гореща вода, престоява, докато изстине, прецежда се, като се изцедят хубаво корените и се приемат по 1-2 супени лъжици, 3-4 пъти на ден.
• За отслабване. Сладникът намалява изработката на стомашен сок, вследствие на което понижава апетита и активизира обмяната на веществата. Отварата се приготвя, като 1 чаена лъжича от сушен корен се залива с чаша гореща вода, престоява около час и се прецежда. Пие се по 1 супена лъжица, преди ядене.
• При бронхиална астма. 15 г от суровината се залива с 250 мл вода, като сместа се слага да ври 10 минути на слаб огън. Изстудява се, прецежда се и се пие по 1 супена лъжица, 4 пъти на ден.
• За понижаване нивото на холестерола и прочистване на съдовете. 1 супена лъжица сушени смлени корени от сладник се заливат с половин литър студена вода, сместа се слага да заври и да ври 10 минути на бавен огън. След това престоява 10 минути, прецежда се и се приема по 2-3 супени лъжици, 3-4 пъти на ден.
• При простуда. Смелете на прах сушени корени от сладник. Към половин чаена лъжичка прах добавете 1 чаена лъжичка мед и хубаво разбъркайте. Приемайте по една такава порция сутрин, обед и вечер. Лекувайте се до пълно оздравяване.
• При пневмония и бронхопневмония. Смесете 25 г корен от сладник, 25 г листа от подбел, 40 г корен от алтея и 15 г плодчета от резене (див копър). Залейте 25 г (2 супени лъжици) от сместа с 400 мл гореща вода и сложете на водна баня за 15 минути. След това сместа трябва да изстине и да се прецеди. Приема се по четвърт чаша, 4-5 пъти на ден.
• При аденом на простатната жлеза. 1 супена лъжица смлени сушени корени от сладник се заливат с половин литър гореща вода и сместа се слага да заври, след което намалете котлона, като на бавен огън сместа ври 10 минути при затворен с капак съд.

Когато отварата изстине, я прецедете. Приема се по 1/3 чаша, 3 пъти на ден, преди ядене. Нужно е да се лекувате 3 седмици, след което двуседмична почивка и пак повторете лечението. През годината проведете 6 такива лечебни курса.

Внимание! Приемайки сладник, не трябва да има превишаване на указаните дози, както и в никакъв случай не превишавайте срока на приемане. Максималният срок за възрастни е 6 седмици, а за деца 1 седмица, като за детската доза използвайте 1 чаена или 1 десертна лъжичка, в зависимост от възрастта на детето.

Противопоказания. Коренът от сладник е силно действащо средство, затова трябва да познавате и за кого е противопоказно: за бременни и кърмачки, както и за деца до 3 годинки.

Бъдете много внимателни и стриктно спазвайте указанията и дозировките, ако страдате от хипертония, тъй като сладникът може да повлияе на стойностите на кръвното налягане. Запомнете, че корен от сладник не трябва да се съчетава с лекарства за сърдечна недостатъчност, със средства за понижаване на артериалното налягане и такива с диуретичен ефект.