Със сигурност трябва да внимаваме за всяка една дума, която излиза от устата ни. Начинът на изразяване влияе не само върху представата за заобикалящия ни свят, но и върху представата на другите хора за самите нас.

Когнитивните отклонения са често срещани и представляват автоматични мисли, най-често негативни, които би било добре да бъдат контролирани, ако не искаме те да пречат на успехите ни.

Със сигурност ще се припознаете поне в едно от следващите 10 изречения, защото във всички умове, съзнателно или не, присъстват подобни мисли. Това, което можем да направим е да се замислим по-дълбоко и да променим, а защо не директно да изхвърлим тези “вредители”.

1. Всичко или нищо!

Виждайки нещата в двете крайности – черно или бяло, вярно или грешно, без нищо по средата. Например:

“Не се справих отлично, значи се провалих.”

“Той не се появи, значи не мога да му имам доверие.”

2. Генерализиране

Използването на думи като “никога” или “винаги”, като ги отнасяме към единично преживяване. Например:

“Никога няма да получа това повишение.”

“Тя винаги прави това…”

3. Минимализиране или максимализиране

Придаване на нещата драматично по-голяма/по-малка значимост, отколкото в действителност имат. Това често води до различни катастрофални схващания. Например:

“Забравих да свърша тази работа. Шефът ми повече няма да ми се довери, следователно е невъзможно и да ме повиши. Сега жена ми ще ме намрази!”

4. Използване на “трябва” или “необходимо е” за мотивиране

“Те трябваше да знаят, че това ще ме разстрои.”

5. Слагане на етикети

“Що за глупак, как можа да не предвиди това!”

“Наистина ли мисли така? Що за “дете”!”

6. “Четене на мисли” или правене на предсказания

Правейки негативни заключения за бъдещето без налични доказателства и подкрепящи факти. Например:

“Никой няма да ме разбере. Няма смисъл да отделям от времето си да говоря, (въпреки че понякога съм срещал разбиране).”

“Няма да успея да си платя сметките, ако отида на тази екскурзия, (въпреки че имам доста спестявания).”

7. Непризнаване на положителното

“Всеки можеше да направи това. Не се брои.”

“Намалих цигарите от 40 до 10 на ден, но това не се брои, защото не съм ги отказал напълно.”

8. Обвиняване и персонализиране

“Само ако бях по-млад, щях да получа работата.”

“Само ако не бях казала това, той щеше…”

9. Склонност към емоционално разсъждаване

Взимайки едно чувство или липсата на такова за чиста монета, без да се замислим дали то е /не е наистина достоверно и удачно да бъде истина. Например:

“Чувствам се като идиот! (Значи съм такъв.)”

“Чувствам се виновен. (Значи трябва да съм направил нещо грешно.)”

10. Психически филтър

Допускайки един негативен детайл или факт да провали радостта, щастието или дори надеждата ни. Например:

Прекарвате страхотна вечер с приятели в ресторант, но откривате косъм в порцията си. Настроението и чувството ви за хумор се изгубват и не се връщат повече до края на излизането.