Интересно е как се изменят ценностите в нашето съвремие. Някога приоритет са били добрият живот и грижата за оцеляването. Двете са били взаимно свързани. Работата на полето, макар и трудна, не е натежавала, защото точно тези полета са раждали прехраната на семействата.

Хората са усещали връзката със земята и не просто са я поддържали, те са се грижели за нея, облагородявали са я. Тогава храната е била ценност, защото е дарявала живот.

Днес пък имаме ГМО храна, която отнема живот и разболява. Но си имаме и могъща фармацевтична индустрия. Всичко е в опаковки – и храната, и така необходимите ни лекарства. В тази връзка ще цитирам Луиз Хей, който трайно се настани в съзнанието ми: „Храня се само с неща, които растат“. Звучи простичко. Но това е фундаментът.

Храната не е само пържени картофи, чипсове и сандвичи. И не се ограничава само до така познатите ни въглехидрати, мазнини и белтъчини. За да е полезна и да ни поддържа здрави (нейното реално предназначение), тя трябва да съдържа и фибри, и минерали, и витамини, и микроелементи…

За щастие все повече хора напоследък обръщат поглед към природните дарове и към суперхраните. Това е признак, че искат да възстановят прекъсната си връзка с природата. А ние трябва да си припомняме от време на време, че България изобилства от натурални храни и суперхрани. Те са навсякъде около нас – в двора, в парка, на поляните, на полетата. Също както е било едно време. И също както едно време, те продължават да са източник на здраве и живот.

Коприва

За повечето хора ползите от копривата се свързват с високото съдържание на желязо. Но освен желязо, в копривата се съдържат 20 аминокиселини, 8 от които са незаменими. Това са тези аминокиселини, които не могат да бъдат синтезирани от организма и е нужно да се приемат чрез храната. Сушената коприва е много богата на белтъчини – цели 25% се съдържат в нея. За сравнение – в свинското месо са 16%.

Малко известно е, че съдържанието на витамин C в копривата е по-виско от това на лимоните, а съдържанието на витамин А – от това на морковите. Освен това има големи количества витамин К, който е от голямо значение за съсирването на кръвта. Тя е източник на минерали, като: калций, магнезий, цинк, фосфор, кобалт и др. Листата на копривата са богати и на хлорофил, а той от своя страна има противораково действие и понижава киселиността на кръвта.

Използват я за детоксикация, защото има диуретични свойства и при неразположения, като алергии, анемии и артрит. Лекото натупване с коприва може да помогне при ишиас или схванатост в някои части на тялото.

Черница

Черницата може да върне зрението на слепец. Или поне така казвали древните китайски медици. Наистина плодът подсилва защитните сили на очния нерв, но идеята на азиатските специалисти била по-скоро да подчертаят вълшебните лечебни свойства на плодовете. Според китайските легенди черниците са ключът към дълголетието. Освен при зъбобол, диабет, бъбречна недостатъчност и т.н. черниците помагат и при афти. Танините в листата им действат заздравяващо върху устната лигавица. Борят се и срещу ензимите, които отделят различни бактерии, преди те да успеят да предизвикат кариеси по зъбите.

Плодовете на черница са изключително богати на витамини. Особено високо е съдържанието на витамин А, С и В2. Срещат се следните минерали – фосфор, натрий, калий и магнезий. В черницата се съдържат 18 аминокиселини. В нейния състав почти липсват мазинини, а количеството на захар е сравнително малко, което я прави подходяща за ежедневна консумация.

Черницата се възприема като помощно средство при бронхит; при леки форми на диабет също се използва, заради способността й да намалява нивото на кръвната захар. Доказано е подобрението на дейността на сърдечно-съдовата система.

Освен това в нея се съдържа ресвератол – смята се, че той има анти-застаряващо действие, макар че това твърдение не е подкрепено с научни доказателства. Дори и действието на ресвератолът все още да не е изследвано върху човек, при направените тестове върху гризачи са наблюдавани противовъзпалителни и противоракови ефекти.

Черницата е добро средство за борба с различни дерматози, заради съдържащия се в нея танин, който има изсушаващ ефект.

Проблемът при тях е, че черниците са едни от най-нетрайните плодове. Дори в хладилник издържат само 2-3 дни, после започват да гният. За да се възползвате цяла година от лечебните им свойства, замразете ги във фризер. Най-добре във вода, за да не променят вкуса си и да се съхранят максимално полезните съставки.

Тученица

Тученицата може да се види буквално навсякъде. Култивацията й е започнала в миналото в Индия и Персия, впоследствие се е разпространила по целия свят, а днес, след дълъг период на пренебрегване, хранителните й ползи я правят все по-търсен продукт.
У нас тученицата се среща често, ще я познаете по плътните, месести тъмнозелени листа във формата на розетка. Семената й са толкова мощни, че могат да се съхранят в почвата до 40 години, а самото растение е без особени претенции към почва и климат. Малко растения могат да се похвалят с подобна сила и издръжливост, а по подобен начин тученицата действа и на тялото ни при консумация. Мнозина я смятат за плевел, но всъщност тя съдържа много полезни вещества и витамини и се използва като лек при редица заболявание. Някои от тях са: вирусни инфекции, възпалени сливици, възпаления на половите органи, цистит и др.

Високото съдържание на витамин А прави тученицата много полезна за зрението. Само 100 грама са достатъчни, за да приемете половината от необходимата ви за организма дневна доза от този витамин. В тученицата се откриват и витамините В6 и В9, както и минералите: калий, натрий, магнезий, фосфор.

Това растение е много подходящо за консумация от вегетарианци – в него се съдържа пет пъти повече омега-3 мастни киселини от спанака. Консумацията на тученица спомага за прочистването на кръвоносните съдове и натрупаните в тялото токсини.

Тя е и естествен антибиотик, който унищожава салмонела, туберколозни и други болестотворни бактерии.

Начините й за консумиране са както всички останали зелени растения – идеална е за салата, задушено или готвено. Използват се листата и младите по-тънки стъбла. В Гърция например е много популярна салата с тученица, фета сирене, домати, лук, чесън, риган и зехтин, в Турция я готвят подобно на спанак, а в Португалия я използват в супи. Разбира се, може да добавите шепа тученица и към зеленото смути.

Важно е да се спомене обаче, че тя не бива да се консумира по време на бременност.

Автор: Ивайло Иванов