Ако посетите био търговците, които по афиширащ начин заявяват, че техните продукти не са или не съдържат ГМО, ще видите, че те продават например вкусни, червени грейпфрути (Ruby Red) и дори гурме мармалад от червени грейпфрути.
Точно както природата ги е създала! Или не точно…
За всеки човек, който е запален по здравословното хранене, няма нещо по-здравословно от узрял червен грейпфрут, който е без пестициди, не е модифициран, напълно био и недокоснат от човешки технологии.
Но не се радвайте! Тези плодове, както и 3000 други сорта култури, които се консумират от милиони всеки ден, са създадени чрез мутационно размножаване или мутагенез (мутагенезис). Растенията се излагат най-често на радиационно лъчение (но може и на химически мутагени), при което хиляди гени се “разбъркват“ в лабораторни условия.
Трябва да се отбележи, че законовите норми определят напълно субективно кой организъм може да се определи като „модифициран“. Според действащото европейско законодателство, рекомбинацията води до създаването на организми, които се класифицират ГМО, но мутагенезът е напълно разрешен, а създадените организмите НЕ са ГМО. Самото определение е на повече от 10 години и звучи леко абсурдно. Но това са правни норми, които не се основават на реална наука.
През последните 60 години значителна част от земеделските култури са създадени чрез мутагенез. Сортове пшеница, включително почти всички, които се използват за производство на качествена италианска паста, зеленчуци, плодове, ориз, билки, памук, хмел и други са променени или дори подсилени чрез гама радиация, а често допълнително са третирани чрез токсични мутагени (химични съединения). Това се прави с надежда за получаване на индивиди с нови желани белези. Тези сортове се отбелязват като конвенционални и дори био.
Мутациите (физическата промяна в генома на даден организъм) са в основата на биологичните вариации, които водят до еволюционни изменения. Промените в ДНК се причиняват от грешки по време на процеса репликация, поражение от космическа или земна радиация, други сили или вещества, а тези промени могат да се проявят като нови белези – промяна във облика или вкуса. Мутациите могат да бъдат селектирани от природата или от хората, за да се създадат нови разновидности или сортове на вече съществуващ вид.
Една от най-големите пречки при създаването на разновидности е, че при конвенционалното размножаване (кръстосване) могат да се селектират белези, които се срещат естествено. Как могат да се създадат новите цветове, вкусове или резистентност към различни заболявания, което би превърнало дадения сорт в комерсиално успешен, ако тези белези не могат да се получат чрез обикновено кръстосване?
През 40-те години на миналия век генетиците решават този проблем чрез използване на един от новите си инструменти – радиацията. В опит да намерят мирно приложение на атомната енергия, учените откриват, че излагането на растенията към различен тип радиация води до повреди в генома им и поява на мутации. Радиацията им позволява да генерират случайни мутации за кратко време, което означава, че шансът за откриване на нова и полезна черта е по-голям.
Според базата данни на САЩ (1), чрез мутагенез са създадени хиляди различни нови сортове чрез гама радиация, термални неутрони, рентгенови лъчи или чрез използване на химични мутагени .
Когато грейпфрутите се отглеждат за първи път в САЩ, те не са били подходящи за селското стопанство и дори не се е гледало на тях като на продукт, който да е годен за масовия пазар. Един от градинарските журнали от края на 19 век описва този плод като дебелокожест и безполезен.
В случая на червените грейпфрути мутагенезът и многогодишни лабораторни експерименти, са възстановили изчезващият белег, който направи този плод истински хит. Месестата вътрешност на плода е бил бял или леко розов до 1929 година, докато земеделци от Тексас не откриват дърво, което дава червени плодове.
След много години на обикновено кръстосване с това уникално дърво, плодът започнал да губи своя привлекателен червен цвят. Учените започнали да облъчват дърветата с термални неутрони и в последствие създали мутация, която продуцирала по-тъмен, по-жизнен цвят и почти без никакви семки. Сортовете „Star Ruby“ и „Rio Red“ са били въведени на пазара през 1971 г. и 1985 г.
Мутагенезът е използван и за борба с тежките растителни заболявания. Основният сорт Японски круши (Nijisseiki ) щеше да е изгубен, ако не са били използвани техниките на мутационното размножаване. Този сорт, който е съставлявал 28% от крушите в Япония през 1990 година, е изключително чувствителен къмDiplocarpon rosae (черни листни петна). През 1962 година множество дръвчета Nijisseiki са били изложени на гама радиация с надежда да се появи мутация, която ще създаде сорт с идентични качества, но който ще е резистентен към заболявания. През 1981 година след 20 години на облъчване се появява растение, което е без проява на симптоми на болестта. Новият сорт „Gold Nijisseiki“ е пуснат на пазара през 1991 година и се смята за изключително значимо постижение.
Култури, които са получени чрез мутагенез са продавани в супермаркетите от десетилетия без обозначение. Почти никой дори не е знаел какъв е техният произход. Тези сортове дори могат да се отглеждат като „био“, ако се спазват останалите изисквания. Те не подлежат на изследвания за безопасност.
Макар да се смята за стара технология, мутагенезът се съживява благодарение на нова техника, която се нарича „tilling“. Тя позволява на изследователите много бързо да идентифицират мутации в специфични гени. Много учени изпитват затруднения от поставените рестрикции върху много по-прецизният метод на размножаване, който използвагенно инженерство, от части защото не се вписва във вижданията на био активистите. Мутагенезът се използва широко като алтернатива, защото един ген може да бъде променен, но чрез този метод могат да се създадат нови сортове без да се преминава през различни регулаторни пречки.
Днес генетичните промени и подобренията на земеделски култури са подтиснати от полемика и дезинформация. Но изненадващо, мутагенезът, който е изключително радикален и най-слабо познат, е създал множество полезни културни разновидности през последните пет десетилетия.
1) https://mvd.iaea.org/
