Колко често се случва – невъзможното е станало възможно…

Казвали сме си: Ах, само да имах…, само да ме обича…., само да отида….., щях да съм щастлив(а)! А когато това условие се изпълни, се чудим защо не постигаме трайно щастие.

Доказано е, че хората се връщат към нормалното си ниво на щастие или киселост бързо, след като са преживели щастливи събития. Защо е така?

Хората сме издръжливи на изненадващо хубави събития – като раждане на дете, печелене на пари от лотария. Издръжливи сме на загуба на близък човек, катастрофа и др., но така също и на емоционални събития в ежедневието.

Както казва Адам Смит: “Съзнанието на всеки човек в по-дългосрочна или по-краткосрочна перспектива се връща към неговото естествено и обичайно състояние на спокойствие.”

И щастливите хора са понякога тъжни, и киселите хора понякога се усмихват. Преследването на щастието е това, което ни държи най-дълго в потока. Защото сме погълнати в един необикновен екстаз, в който сме опиянени. И когато една цел е постигната, щастието ни е кратко. Имаме нужда от нова цел, която да преследваме и която да ни задържи в потока на живота.

Външните събития ни правят за кратко щастливи. Но как да постигнем вечно щастие? Излиза, че не ни е нужно!

Една от функциите на емоциите е да ни сигнализира за опасност. Ако сме в постоянно щастие, няма да можем лесно да разпознаем някоя надвиснала опасност и това ще ни доведе до риск.

И какво се оказва?! Че щастието ни успива. И е добре да поддържаме баланс на емоциите – по малко и от хубавите, и от негативните.

Тялото разполага с т. нар. защитни механизми за възстановяване на равновесието. Има и т. нар. физиологични процеси, които коригират емоциите. Истинският смисъл е в себенаблюдението, в себепознанието, в стремежа към едно постоянно състояние на будност.

Но има ли надежда, след като сме ограничени до познаването на собствената си личност? Има ли надежда, след като не винаги сме наясно за причините за собствените си реакции… И колко е полезно да се самоанализираме постоянно?

Поръчайте КНИГА “Как да управляваме емоциите си“, Светла Трифонова